Решение № 3349 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15280/2012 г.

Решение № 3349 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15280/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Ловеч против решение № 155/19.11.2012 г., постановено по адм. дело № 172/2012 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, с което е отменено решение № 20/01.06.2012 г. на директора на РУСО гр. Ловеч и потвърденото с него разпореждане № О-10-000-00-00501571/20.04.2012 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО и преписката е изпратена за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Надя Павлинова Григорова от гр. Ябланица, област Ловешка, оспорва жалбата. В писмено възражение по жалбата и писмени бележки, представени от пълномощника адв. Тихол Тихолов се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Ловеч е отменено решение № 20/01.06.2012 г. на директора на РУСО гр. Ловеч и потвърденото с него разпореждане № О-10-000-00-00501571/20.04.2012 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО, с което на Надя Павлинова Григорова е отказано отпускането на парично обезщетение за осигурителен риск "общо заболяване и майчинство" за периода 25.02.2012 г. - 09.04.2012 г. по болничен лист № А 20120794205, издаден на 27.02.2012 г., като съдът е изпратил административната преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този акт, съдът е приел, че неправилно е отказано отпускането на обезщетение за временна неработоспособност, поискано от Надя Павлинова Григорова с молба-декларация от 17.04.2012 г. по болничен лист № А 20120794205 от 27.02.2012 г., тъй като макар подадената от същата декларация от 29.06.2009 г. да е след срока, посочен в чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, то тази декларация следва да се приеме като основание за промяна на вида на осигуряването, на основание чл. 4, ал. 1, вр. ал. 4 от наредбата от началото на следващата година, т. е. от 01.01.2010 г. Според съда в нормативния акт е посочен само краен срок за промяна на осигуряването - до края на месец януари на съответната година, но няма пречка декларацията за промяна вида на осигуряването да бъде подадена и по-рано, както е в конкретния случай. Към началната дата, за която е издаден болничния лист жалбоподателката е имала придобит повече от 6-месеца осигурителен стаж, изискуем по чл. 40, ал. 1 КСО, като самоосигуряващо се лице попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, вр. ал. 4 КСО, като е избрала да са осигурява за общо заболяване и майчинство с подадената декларация, макар и след срока, установен в чл. 1, ал. 3 от посочената наредба, внесла е дължимите осигурителни вноски. Предвид това съдът е направил извода, че за жалбоподателката са изпълнени кумулативните изисквания за изплащане на поисканото парично обезщетение. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Надя Павлинова Григорова, ответник в настоящото производство, е подала на 29.06.2009 г. декларация за начало на дейност и осигуряване като самоосигуряващо се лице - в качеството й на лице, упражняващо дейност като едноличен търговец, считано от 26.01.2009 г., в която е посочила, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. На 27.02.2012 г. й е издаден болничен лист № А 20120794205 за временна неработоспособност поради бременност за периода 25.02.2012 г. - 09.04.2012 г., във връзка с което и с оглед изплащане на обезщетение същата е подала молба-декларация с вх. № 10-999-05-00004574/17.04.2012 г. до ТП на НОИ - Ловеч. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са собствениците или съдружниците в търговски дружества. В чл. 4, ал. 4 КСО е предвидено, че лицето може по свой избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. В чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ, с променено наименование в сила от 01.01.2010 г./, в редакцията действаща през процесния период преди изменението й с ДВ, бр. 2/2010 г., е предвидено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Такава декларация в случая е подадена от Надя Павлинова Григорова на 29.06.2009 г., т. е. след посочения в разпоредбата 7-дневен срок, считано от декларираната дата на започване на дейността - 26.01.2009 г. В декларацията е посочено, че същата ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, считано от 26.01.2009 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че въпреки подаването на декларацията след срока по чл. 1, ал. 3 от наредбата, то следва да се отчете разпоредбата на чл. 1, ал. 4 и да се приеме, че лицето валидно е заявило промяна на вида на осигуряването от 01.01.2010 г., т. е. от началото на следващата година. В чл. 1, ал. 4 от наредбата е предвидено, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната година. Предвид тази разпоредба декларацията следва да се приеме за валидна за промяна на осигуряването поне от началото на следващата календарна година - 2010 г., тъй като е подадена до края на м. януари на съответната година - 2010 г. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че не може след изтичането на срока по ал. 3 на чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ да се променя видът на осигуряването. С ДВ, бр. 2/2010 г. е въведено допълнение на разпоредбата, с което е предвидено, че при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това изменение налага извода, че с изтичането на 7-дневния срок от започването/възобновяването на трудовата дейност, действително се преклудира правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването, което може да се променя еднократно до края на януари на съответната календарна година. В тази редакция, обаче, нормата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата не е действала по време на подаване на декларацията, с която Надя Григорова е избрала да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство, поради което е неприложима. В този смисъл е актуалната съдебна практика, изразена например в решение № 12874/17.10.2012 г. по адм. дело № 5683/2012 г., решение № 9521/02.07.2012 г. по адм. дело № 2932/2012 г. на ВАС, шесто отделение, както и цитираните в него решения на съдия съд и др. Следва да се отбележи, че цитираните в касационната жалба решения на ВАС са част от изоставена като неправилна практика на ВАС, която не се поддържа и от настоящия съдебен състав. Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел, че към датата на настъпване на осигурителния риск Надя Григорова попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и съгласно чл. 4, ал. 4 КСО като самоосигуряващо се лице по свой избор е избрала да се осигурява за общо заболяване и майчинство с подадената декларация по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ, чието действие се преценява с оглед разпоредбата на ал. 4 на същия член. Наред с това по делото е безспорно установено, че според данните от регистъра на осигурените лица към датата на настъпване на осигурителния риск Надя Григорова е имала осигурителен стаж повече от 6 месеца като осигурена за риска общо заболяване и майчинство и дължимите осигурителни вноски са внесени. Предвид това, правилна е преценката на първоинстанционния съд, че за същата са били изпълнени всички изисквания по чл. 40, ал. 1 КСО за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство и отказът за изплащане на това обезщетение е незаконосъобразен. Съдът правилно е отменил оспорените административни актове и е върнал делото за ново произнасяне от административния орган в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От представените по делото доказателства се установява, че Надя Григорова е направила разноски в размер на 450 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.12.2012 г., поради което следва да й бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,