Решение № 3613 от 25.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1252/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Салама, гражданин на Либерия, чрез адв. Т. Илиев, против решение 7915/18.12.2023 г., постановено по адм. дело 6838/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излага доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради и което се иска отмяната му. Ответната страна Директорът на Дирекция Миграция към МВР, чрез юрк. Терзийска, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена при съобразяване на процесуалните предпоставки за нейната допустимост. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспорения пред АССГ отказ за замяна на обезпечителна мярка по Закона за чужденците в Република България с рег. 536400-38625/05.07.2023г. на Директора на Дирекция Миграция към МВР, А. Салама, гражданин на Либерия, е уведомен, че молбата му за изменение на обезпечителната мярка няма да бъде удовлетворена. Съдът е установил от фактическа страна, че по отношение на А. Салама, гражданин на Либерия, е издадено решение за отказ за предоставяне на международна закрила от ДАБ, като същият е заявил, че категорично отказва да се върне в страната си на произход. Спрямо чужденеца е издадена заповед 5392 ПАМ-312/05.02.2023 г. на Главен оперативен дежурен ВПД началник 04-сектор при ООДЦ-СДВР, с която на основание чл. 41, т .4 ЗЧРБ на А. Салама, гражданин на Либерия, е наложена принудителна административна мярка Връщане до страна на произход-Либерия, обезпечена със заповед рег. 5392 ПАМ-313/05.02.2023 г. за принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ за срок не повече от шест месеца. Установено е, че на 02.06.2023 г. чуждият гражданин е подал молба за замяна на наложената му обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ от принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ на по-лека такава по чл. 44, ал. 5, т. 1 ЗЧРБ - ежеседмично явяване на чужденец в териториална структура на МВР по местопребиваване, като към молбата са били приложени и относими документи. Административният орган отговорил на чужденеца, че документите, представени към молбата, не съответстват на закона, съответно не са необходимите такива, като също така той не е представил националния си паспорт. Във връзка с горното, процесуалният представител на чужденеца отговорил, че документите са изрядни и относими, като относно искането за предаване на националния паспорт посочи, че А. Салама е поискал замяна на наложената му мярка с такава по чл. 44, ал. 5, т. 1 ЗЧРБ, а не с такава по чл. 44, ал. 5, т. 3 ЗЧРБ. Така след протекла кореспонденция между страните се стигнало до издаване на оспорения отказ. Въз основа на установените факти, съдът приел от правна страна, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Посочено е, че прилагането заедно или поотделно на алтернативите по чл. 44, ал 5 ЗЧРБ е обусловено от преценката налице ли са пречки чужденецът да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна, насрочени ли са действия за предстоящото му извеждане и също така нужно ли е да се извърши анализ на индивидуалните обстоятелства и на опасността от укриване или на осуетяване на връщането. Първоинстанционният съд е споделил извода на органа, че по отношение на А. Салама е налице вероятност да се укрие, а искането му за замяната на принудителното настаняване в СДНВЧ с обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ е с цел освобождаването му от дома, защото той нито притежава документ за самоличност, нито желае да се завърне в страната си на произход. Въз основа на изложеното съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед, поради и което отхвърлил жалбата на чужденеца против отказ за замяна на обезпечителна мярка по ЗЧРБ с рег. 536400-38625/05.07.2023 г. на Директора на Дирекция Миграция към МВР. Решението е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Действително, със заповед 5392 ПАМ-312/05.02.2023 г. на Главен оперативен дежурен ВПД началник 04-сектор при ООДЦ-СДВР на основание чл. 41, т. 4 ЗЧРБ на А. Салама, гражданин на Либерия, е наложена принудителна административна мярка Връщане до страна на произход-Либерия, обезпечена със заповед рег. 5392 ПАМ-313/05.02.2023 г. за принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ за срок не повече от шест месеца. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. С чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието опасност от укриване, като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие. Въз основа на делегацията по чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е дадена национална легална дефиниция на "опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. В настоящия случай е безспорно установено, че по отношение на чужденеца е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ връщане до страна на произход, но според настоящата инстанция липсата на национален документ за самоличност и нежеланието за връщане в страната по произход не са достатъчни основания, за да обосноват опасност от укриване и с оглед на това законосъобразност на отказа на административния орган за замяна на наложената му обезпечителна мярка с по лека такава, а именно по чл. 44, ал. 5, т. 1 ЗЧРБ. В случая, от доказателствата по делото е безспорно, че чуждият гражданин не е напуснал доброволно страната след влизане в сила на решението за отказ от предоставяне на статут на бежанец, хуманитарен статут и международна закрила. Безспорно е също, че той категорично е заявил нежеланието си да се върне доброволно в страната по произход. Но тези безспорни факта сами по себе си не обосновават опасност от укриване. За да се наложи най-тежката мярка е необходимо да има данни, че чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ или е налице опасност от укриване. В случая в оспорения отказ органът не е изложил мотиви защо счита, че по отношение на чуждия гражданин не би могло ефективно да бъде приложена мярката по чл. 44, ал. 5, т. 1 ЗЧРБ. Отделно от това, прилагането на няколко от възможностите по чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ, каквото е искането на органа, в процесния случай е неприложимо и невъзможно, защото А. Салама не разполага с национален документ за самоличност, който да предостави във временен залог. Също така, от приложените кум искането му документи е видно, че Р. Мутавчийска и Г. Мутавчийски са представили нужните декларации, нотариален акт за собственост на недвижим имот, банково удостоверение за наличие на парични средства и др., в съответствие с чл. 72, ал. 5 от Правилника за прилагане на Законът за чужденците в Република България, въз основа на които се установява, че същите имат готовност да предоставят адрес за пребиваване на чужденеца, като Г. Мутавчийски разполага и със средства за издръжката му. За пълнота на горното следва да се посочи, че на настоящата инстанция е служебно известно решение 836/24.01.2024 г., постановено по адм. дело 9819/2023 г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение 5483/29.08.2023 г., постановено по адм. дело 7909/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед 5364з-3102/04.08.2023 г. на Директора на Дирекция Миграция към МВР с която се продължава принудителното настаняване на А. Салама, гражданин на Либерия, в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция Миграция и преписката е пратена на органа за налагане на по-лека мярка по чл. 44, ал. 5, т. 1 ЗЧРБ. Отделно от това, на 13.03.2024 г., след провеждане на откритото заседание по делото, е постъпило писмо от Дирекция Миграция към МВР, в което е посочено, че А. Салама, гражданин на Либерия, е освободен от СДВНЧ София на 02.02.2024 г. на основание Заповед за ежеседмично явяване в териториалната структура на МВР по местопребиваване. По изложените съображения решението на АССГ, като неправилно, и отказ за замяна на обезпечителна мярка по ЗЧРБ с рег. 536400-38625/05.07.2023г. на Директора на Дирекция Миграция към МВР, като незаконосъобразни, следва да бъдат отменени. Пред първоинстанционният съд процесуалният представител на касационния жалбоподател е направил искане за присъждане на разноски. На стр. 86 от делото на АССГ е приложен Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че клиентът е чужденец, не работи и не разполага със средства, поради което на осн. чл. 5, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатската помощ е безплатна. Следователно, адвокат Т. Илиев има право на адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ, същият е подал жалбата до АССГ и се е явил в проведеното открито съдебно заседание, поради което дирекцията следва да бъде осъдена да му заплати 1000 лева за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пред касационния съд искане за присъждане на разноски не е правено, поради и което такива за настоящата инстанция не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,