Решение № 853 от 26.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директорът на ТП на НОИ Пловдив против решение 488/18.03.2022 г. постановено по адм. дело 2153/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът В. Кълвачева от гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Н. Калчев изразява становище за неоснователност на същата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: С решение 488/18.03.2022 г. постановено по адм. дело 2153/2021 г., Административен съд Пловдив е отменил по жалба на В. Кълвачева решение 2153-15-233/08.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив в частта, в която е потвърдено издадено на основание чл. 114, ал. 1 от Кодекс за социалното осигуряване /КСО/ разпореждане РНП-1-4-15-00929459/01.06.2021 г. на ръководител Пенсионно осигуряване /ПО/ в ТП на НОИ Пловдив за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавно обществено осигуряване за отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за период от 01.01.2016 г. до 30.04.2017 г. в общ размер на 6533.17 лева, както и лихва за времето след 01.06.2021 г. до окончателното погасяване на задължението и е присъдил разноски. Съдът е приел, че в случая административния орган не е доказал пълно и всестранно недобросъвестността на адресата на акта, поради липса на информация от архива и констатациите са били основани на предположения, поради което е постановил незаконосъобразен административен акт. От фактическа страна е установено, че е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на В. Кълвачева с разпореждане 70/09.05.2002г., считано от 12.04.2002г. пожизнено на основание §4 ал.1 ПЗР на КСО. Било е изчислено, че лицето притежава осигурителен стаж от втора категория труд 18г. 10 м. и 02 дни, от трета категория - 10г., 03 м. 20 д., стаж по чл.104 ал.3 КСО - 02г. 01 м. и 20 дни и след превръщане общ стаж 40г. 02 м. 08 д. с осигурителен доход за трите години по избор 15 264 лева, като е бил определен индивидуален коефициент при отпускане 1,798. Поради липсващо пенсионно досие на Кълвачева, длъжностни лица от ТП на НОИ Пловдив са започнали процедура по възстановяването му чрез събиране на документи от лицето, както и процедура по реда на чл.108 ал.1,т.1 КСО за изясняване на осигурителния стаж, тъй като В. Кълвачева не е била удостоверила изискването за придобит от нея осигурителен стаж за периода от 1970 до 2002 години в степен, отговарящо на условията и предпоставките за отпускане на този вид пенсия. Въз основа на цитираните проверки е било прието, че Кълвачева не е отговаряла към момента на подаване на заявлението си от 12.04.2002г. на изискванията на § 4 ал.1 ПЗР на КСО. В резултат на това и на основание чл.99 ал.1, т.2, б. г КСО е било отменено първоначалното, а и всички последвали го до 2017г. разпореждания във връзка с отпуснатата от 2002г. пенсия на лицето, което е станало с разпореждане [номер]/протокол 2142-15-253/05.05.2017г./ на ръководителя на ПО в ТП на НОИ Пловдив. Въз основа на установените факти е било издадено решение 2153-15-211/11.10.2017г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив. Била е отпусната на пенсия по чл.68 ал.3 от КСО, считано от 09.12.2014г., при общ осигурителен стаж трета категория 17 години 04 месеца и 10 дни, при базисен период от 01.02.1985 г. до 31.01.1988 г. и от 01.01.1997 г. до 28.02.1999г. и нов индивидуален коефициент - 0,774. Последвало е съдебно обжалване с образуването на административно дело 3010/2017 г. на Административен съд Пловдив. То е било обжалвано пред ВАС и е било частично отменено с решение 8549/06.06.2019г. по адм. дело 12002/2018г на ВАС - трето отделение и преписката е била върната за ново произнасяне. В резултат на това е било издадено решение 2153-15-292/05.11.2019г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставил в сила разпореждане [номер]/протокол 2142-15-253/05.05.2017г./ на ръководителя на ПО в ТП на НОИ Пловдив и отново е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 09.12.2014г., при навършена възраст [възраст] и придобит общ осигурителен стаж от трета категория труд от 17г. 04м. 10дни. Недоволна от резултата, Кълвачева е подала жалба срещу административния акт и като краен резултат решение 318/15.02.2021г. на Административен съд Пловдив е било потвърдено с решение 6049/19.05.2021г. по адм.дело 3232/2021г. на ВАС - шесто отделение, като жалбата й е била отхвърлена. Въз основа на посоченото е било постановено разпореждане РНП-1-4-15-00929459/01.06.2021г. на ръководител на ПО в ТП на НОИ-гр. Пловдив за възстановяване на получени суми за отпусната ЛПОСВ за периода от 01.01.2011г. до 30.04.2017г. в общ размер на 44825.39 лева. С жалба вх.1012-15-329/15.06.21г по реда на чл.117 ал.2 б. д от КСО Кълвачева е сезирала горестоящият административен орган. С решение 2153-15-233/08.07.2021г. директорът на ТП на НОИ - Пловдив е уважил жалбата и за заличаване поради изтекла давност на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване за периода 01.01.2011г. до 31.12.2015г вкл. в размер на 38470.22 лева и е потвърдил разпореждането за възстановяване на тези суми за периода 01.01.2016г. до 30.04.2017г. в едно с законната лихва за забава. Мотивите на административния орган са били, че на жалбоподателката са били изплащани недължими суми за отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изводите са били изградени във връзка със сезирането му за налични материали по образувано наказателно производство - досъдебно производство 260/2019г. по опис на сектор ИП на ОД МВР - Пловдив, при които е било установено и пенсионно досие на името на жалбоподателката. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Разпоредбата на чл. 9 от НПОС в първоначалните редакции след влизане в сила на Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ при изброяване на документите, които са част от пенсионното досие, не включват документите, удостоверяващи осигурителния стаж. Поради това проверката след отпускане на пенсията може да се извърши само след справка с тези документи, върнати на заявителя и по служебен път, когато са посочени осигурителите. За административния орган липсва нормативно установено задължение да съхранява в пенсионните досиета на лицата документите за стаж. Те не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и подлежат на връщане на лицата след произнасяне по пенсионното правоотношение. В правомощията на органа е по чл. 99 КСО да измени или отмени влязло в сила разпореждане по чл. 98, включително и служебно когато има съмнения или доказателства, даващи основание да се приеме, че пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й - чл. 99, ал. 1,т. 2, б "г" КСО и когато пенсията е определена в неправилен размер - б. "д". Това означава проверка на доказателствата за осигурителен стаж и доход и евентуално извеждане на нови фактически и правни изводи относно материалните предпоставки за правото на пенсия, размера и датата на отпускане. Тази проверка се извършва със съдействието на заявителя и/или служебно. В тежест на Кълвачева доказването на претендирания в административното производство осигурителен стаж и доход, въз основа на който е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане [номер]/09.05.2002 г. Същата не е доказала наличието на стаж от втора категория труд 18 г. 10 м. и 02 дни, от трета категория 10 г. 03 м. и 20 дни по чл. 104, ал. 3 от КСО. Съгласно чл. 114, ал.1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Предпоставка за прилагането на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Добросъвестността е правна категория, която изисква точно и съвестно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми. От доказателствата по делото не се установява, че лицето е било добросъвестно, т. е., че не е знаело, че получава пенсия, която не му се следва, защото няма доказан необходим осигурителен стаж за това. Предвид събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано недобросъвестно получаване на сумите от адресата на административния акт. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретно психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от неговото незнание, че няма право върху тях. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане, но въпреки това го е приело. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. За липсата на добросъвестност при получаване на сумите от осигурения се съди от неговото поведение с оглед на получаването им. Съществени елементи от предпоставката "недобросъвестност" от обективно и субективно естество са настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на относима информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти. Като е достигнал до различни от направените изводи, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е неправилен и следва да бъде отменен, а оспорването срещу актът на пенсионния орган отхвърлено като неоснователно. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00/сто/ лева, определено съобразно предвиденото в чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което да бъде възложено в тежест на ответната страна по делото, както и сумата от 200,00 /двеста/ лева държавна такса за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,