Решение № 6859 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9901/2019 г.

Решение № 6859 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9901/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Т., чрез неговия пълномощник, срещу решение № 3654/30.05.2019 г. по адм. д. № 3173/2019 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, чрез процесуалния си представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РА-30-06/18.01.2019 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж, изграден без строителни книжа - "Модулна стоманобетонова гаражна клетка с условен номер 18. 35", находящ се в ПИ с КИ № 68134.1105.50, пред [вход] на [жилищен адрес] [жк], [район], [населено място]. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалваният административен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма от директора на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, лице с делегирани правомощия да издава заповеди от категорията на процесната съобразно представена по делото заповед №СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община, който по силата на чл. 225а ЗУТ има това право. При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Заключението по СТЕ е категорично, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който макар нетрайно прикрепен към основата, предвид предназначението си не отговаря на изискванията на § 5, т. 80 ДР ЗУТ за преместваем обект. Изведени са изводи за липса на предвиждане за застрояване съобразно действащият подробен устройствен план от 1959 г. и за изграждането на гаража върху второстепенна улица и паркинг – публична общинска собственост. Предвид това, разпоредената за премахване гаражна клетка не представлява търпим строеж по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Въз основа на изложеното е изведен правен извод, че разпореденото премахване на строежа е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. Решението е материално и процесуално законосъобразно при следните съображения: Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният строеж представлява гаражна клетка с размери в план ок. 5, 45 х 3, 3 м и височина ок. 2, 2 м, захранен с електроенергия, изграден през 1999 г. Процесният обект не е такъв по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ и не подлежи на премахване по реда на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ. По вид и предназначение гаражът е строеж по смисъла § 5, т. 38 ДР ЗУТ и задоволява частна, а не обществена нужда. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в случая установеното с констативния акт относно вида, характера и местоположението на извършеното строителство не се опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, включително от заключението на съдебно-техническата експертиза. По възраженията в касационната жалба за липса на индивидуализация на строежа следва да се отбележи, че оспорената заповед директно препраща към отразеното в констативен акт № 41/23.10.2018 г., в който строежът е описан подробно по размери и с условен номер 18. 35, включително с отбелязването на точното му разположение на скица по т. 3 от акта. Касае се за строителство, попадащо в улична регулация. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд е приел, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Безспорно е установен строеж, извършен без строителни книжа, което сочи на незаконен такъв. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. За незаконно изградения строеж не са налице и предпоставките за търпимост. Предвид представена по делото фактура от "Домостроителен комбинат София" ЕАД за закупуване на процесната гаражна клетка от дружеството с дата 16.06.1999 г., това е най-ранният момент, който може да се определи за такъв на неговото изграждане. Съобразно изложеното, приложение намират разпоредбите на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПРЗ ЗУТ, като първата изисква да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или по действащия ЗУТ и да е деклариран от собственика му пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ, а втората – да е допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. В случая разпоредената за премахване пристройка е изградена в уличната регулация, предвидена с действащия и към настоящия момент план от 1959 г., което е недопустимо. Освен това липсва и деклариране на незаконния строеж пред одобряващите органи по смисъла на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,