Решение № 13226 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1583/2020 г.

Решение № 13226 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1583/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Д. В. от [населено място], против Решение № 300/13.12.2019 г., постановено по административно дело № 308/2019 г. по описа на Административен съд – К., в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Комплексен проект за инвестиционна инициатива, включващ Заповед № 938/24.07.2019 г. на Кмета на Община К. за изменение на ПУП – ПЗ и РУП за УПИ XVI-36, кв. 75 по плана на ЦГЧ на гр. К., инвестиционен проект за обект "Жилищни сгради" в този имот и Разрешение за строеж № 155/24-07. 2019 г. на Главния архитект на Община К. за строителство на обект: "Жилищни сгради /Сграда 1 и Сграда 2/, както и е осъден за разноски. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт. Жалбата се поддържа от адвокат В. Б., която моли да бъде уважена по съображения, развити в писмено становище. Ответните страни Р. Хорсикян и И. М., чрез адвокат Георгиева, оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение. Претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски. Останалите ответни страни - Кмет на Община К., К. С. и Главния архитект на Община К., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, въз основа на които, съдът е извършил правилни фактически установявания, след което е проверил законосъобразността на оспорените актове, част от КПИИ, на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Възражението, поддържано от оспорващия относно нередовности при съобщаването на Заповед № 459/08.04.2019 г. на Кмета на Община К., издадена на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, е неотносимо към законосъобразността на заповедта, с което е одобрено изменението на ПУП – ПЗ и РУП. Заповедта, с която е разрешено изработването на КПИИ, подлежи на самостоятелно съдебно оспорване, като сочените от жалбоподателя доводи биха били предмет на обсъждане именно по повод на едно такова оспорване. Заповедта за изменение на плана за застрояване е издадена на съответното на установените факти материално-правно основание, а именно разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, тъй като административното производство е започнало по почин и със съгласието на двамата собственици на имота по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ – тоест на имота, предмет на плана. В тази хипотеза, не е необходимо съгласието на собствениците на съседния имот, като това им качество обуславя единствено правото на жалба против предметната заповед съгласно чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Пропуски в съобщаването на заповедта, каквито се твърди, че са били допуснати, имат значение единствено при преценката за допустимост на подадени срещу нея жалби. Съдът е установил съответствие на оспорения акт с действащия подробен устройствен план, като изменението в плана за застрояване се състои единствено в промяна на линиите на застрояване, като се запазва характера на застрояване – средноетажно, както и градоустройствените показатели, относими за Централната градска част на гр. К.. Тези установявания не са били оборени по съответния ред от страна на жалбоподателя, като недоказано е останало и твърдението за допуснати намалени отстояния. Основните възражения, поддържани пред първата инстанция касаят частта от КПИИ относно одобреното изменение в плана за застрояване. За първи път пред настоящата инстанция се сочи незаконосъобразност на другата част на комплексния проект, а именно разрешението за строеж, изтъквайки довода, че главният архитект не бил определил категорията на строежа, което възпрепятствало проверката за спазване на изискванията на чл. 143 ЗУТ, и по-конкретно дали е необходимо положително становище на органите за пожарна безопасност и защита на населението. Този довод е неоснователен. Независимо, че в разрешението за строеж не е посочена категорията на процесния строеж, с оглед на неговите характеристики, безспорно същият не попада сред строежите от първа, втора или трета категория, изчерпателно посочени в чл. 137, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТ, тоест не е било необходимо издаването на посоченото по-горе положително становище, каквато е изискуемо само за строежите от тези категории. След като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд – К., правилно е присъдил в полза на заинтересованите страни – Р. Хорсикян и И. М. сторените от тях разноски. Необосновано се твърди в касационната жалба, че това присъждане било лишено от основание. Напротив, основанието се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, съгласно която когато съдът отхвърли оспорването, страната, за която административния акт е благоприятен /какъвто безспорно е процесния КППИ за посочените две лица/, има право на разноски. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми, и е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Действително, съдът е имал правомощието да назначи служебно експертиза на основание чл. 171, ал. 2 АПК, при нужда от специални знания, но не е бил длъжен да стори това, тъй като е установил относимите за спора факта въз основа на събраните по делото писмени доказателства. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответните страни Р. Хорсикян и И. М. следва да се присъдят сторените от тях разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Претенцията за възстановяване на транспортни разходи е неоснователна, тъй като тези разходи не са разноски за съдебното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,