Решение № 6433 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2815/2016 г.

Решение № 6433 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2815/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "П.- Булгартабак" ЕАД с. Я., Плевенска област, подадена чрез процесуалния представител адв. Н., срещу 12.2015 г., постановено по адм. дело № 107/2014 г. по описа на Административен съд В. Т. /АСВТ/, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт /РА/ № 04251300027/23.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден в обжалваната по административен ред част с решение № 593/27.12.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ В. Т. при ЦУ на НАП. Релевират се всички оплаквания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост като касаторът намира, че съдът не е съобразил тежестта и силата на събраните доказателства, направил е фактически и правни изводи, несъответстващи на установените по делото факти и обстоятелства. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, ведно с присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Т. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния гл. юрск. Р., в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски в касационното производство в размер на 1587.87 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на делото пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на РА № 04251300027/23.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден в обжалваната по административен ред част с решение № 593/27.12.2013 г. на ДД "ОДОП" В. Т. при ЦУ на НАП, с който акт в тежест на касатора са определени задължения по ЗДДС, произтичащи от допълнително начисляване на ДДС в размер на 32 400,44 лв. и лихви в размер на 2861,81 лв. За данъчни периоди 01.11.2009 г. -31.05.2010 г. начисленият ДДС е по фактури за ВОД, издадени към A. L., Кипър. Издадените 14 бр. фактури в периодите са отразени в справки-декларации по ЗДДС, в дневник за продажби и VIES декларации и са с предмет - продажба на тютюни и тютюневи жили. Приходните органи са счели, че не е налице общностен характер на доставката и съответно условие за прилагане на нулева ставка по ДДС, тъй като не е доказано изпращането и транспортирането на стоките от България до друга държава-членка на ЕС, както и получаването на стоките на адреса в Гърция, посочен в инвойс-фактурите и ЧМР . За да отхвърли жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано от ревизираното дружеството, в чиято доказателствена тежест е това, извършен ВОД по процесните фактури към кипърското дружество. Приел е, че спорните доставки не отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 45 ППЗДДС, поради което РЛ следва да заплати допълнителен данък /ДДС/ за извършени облагаеми доставки на територията на РБ. За да достигне до тези си изводи съдът е обсъдил всички събрани писмени доказателства и доказателствени средства, както в хода на ревизионното производство, така и в хода на съдебното производство. В хода на съдебното производство е открито производство по чл. 193 АПК вр. с чл. 144 АПК по оспорване истинността - достоверност на дата, съдържание и автентичност документи /индивидуализирани в протокола от с. з. на л. 115 от делото/- инвойс фактури, експедиционни бележки относно подписите за получил и превел, ЧМР относно вписаните в тях данни - данни за маршрут и подписи на превозвач и получател, документи и потвърдителни писма, изходящи от кипърското дружество и спесификации към договори. Открито е и производство по оспорване истинността на приемо-предавателен протокол от м. 08.2012 г., представен след първото по делото съдебно заседание. По делото са събрани графологична експертиза и гласни доказателства от лица, извършващи превоз на стоки, служители на РЛ и на дружеството-получател - св. К., Т., В., П., И., Л., Б., У., извършена е и очна ставка между последните двама. В своя акт съдът е извършил цялостен и подробен анализ на всички събрани доказателства, вкл. и във връзка с установяване истинността на оспорените документи. Направил е изводи за надлежно проведено производство по оспорване, съответно на което е формирал крайните си фактически и правни изводи за обоснованост и законосъобразност на ревизионния акт. Обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно легалното определение на понятието вътреобщностна доставка (ВОД) в чл. 7, ал. 1 ЗДДС тя представлява доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В ППЗДДС са установени необходимите документи, удостоверяващи наличие на обстоятелства за ВОД. В процесния случай документите, които следва да са налице с оглед доказване изпращането или транспортирането на стоките до територията на Гърция са писмени потвърждения или транспортни документи, тъй като се твърди, че транспортът е извършван от трети лица за сметка на получателя. В тази връзка уговорките между страните относно клаузите и условията за доставка, както и спазването на така направените двустранни договорености, са ирелевантни за установяване на обстоятелствата, относими към разрешаване на главния спор относно фактическото транспортиране на стоките, преминаването им през границата на РБ и получаването им в Гърция от кипърското дружество. Плащането по доставките и уговорките във връзка с плащането също не съставляват изискуемо условие за наличие и признаване на ВОД. Съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС / в редакцията, действаща през 2012 г./ необходимите документи, с които следва да разполага доставчикът при деклариран от него ВОД са документи за доставката /фактура/ и документи, доказващи изпращането и транспортирането на стоките до територията на другата страна -членка на ЕС: ЧМР или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, в което се удостоверява получаването, посочват се дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът и лицето, предало стоките. В процесния случай доставчикът и РЛ представя и се позовава на доказателствената сила на инвойс фактури, ЧМР и потвърждения към тях, експедиционни бележки и разменена двустранна търговска кореспонденция, всички оспорени от приходната администрация като неистински по реда на чл. 193 ГПК. С оглед заявеното позоваване и ползване на документите от страна на ревизираното лице и съдържащите се в тях печат и подписи на негови представители или служители, правилно съдът е разпределил и отчел доказателствената тежест за установяване истинността на документите, в съответните техни конкретни реквизити и съдържание, върху жалбоподателя "П.- Булгартабак" ЕАД. В обжалваното решение съдът се е произнесъл по всяко оспорване, групирайки мотивите си съобразно издадените фактури, по които превозвачите са идентични. Така по отношение на фактурите от 01.02.2012 г. и 23.05.2012 г., за които като документи, установяващи ВОД са представени транспортни документи - международни товарителници /ЧМР/ с превозвач "Д. В. - ДВ" ЕООД, обосновано е прието, че съдържанието им, както и на придружаващите документи, досежно предаването на стоката на превозвач и получател, както и получаването на стоката в Гърция, са неистински, а подписите на превозвача в кл. 23 и експедиционните бележки - неавтентични. Въз основа на установеното от свидетеля К., шофьор на когото е отразено при доставчика предаване за превоз на стоката по фактурите, вкл. и във връзка с установеното от представителя на получателя У., лице уреждащо транспорта от името на получателя, изцяло обоснован се явява извода на съда за успешно проведено оспорване на документи и категорично е даден отговор на основния спорен въпрос - липсата на транспортиране на фактурираната стока от България в Гърция, което да е извършено от превозвача и с транспортното средство, вписани в ЧМР. Относно останалите фактури, за които са представени ЧМР с превозвачи "Уестлайн" ЕООД - шофьор Б., "Лео транс 2010" - шофьор и собственик Т. и "Ачи 25" ЕООД - шофьор П. И., са направени сходни фактически изводи, които касационният съд намира изцяло за обосновани и съответстващи на установеното от свидетелите. Такива са и направените правни изводи относно неистинността и доказателствената сила на оспорените документи. Не е налице противоречие между свидетелски показания. Различията в установеното от свидетелите произтича от обстоятелството, че за шофьорите Б. и И. /по експедиционни бележки подписани от последния според заключението на графологичната експертиза/ са получили за превоз стоките по фактурите, но относно релевантното обстоятелство дали стоките са транспортирани в Гърция всички свидетели са категорични, че не са извършвали такъв превоз. Този извод може да се направи и за ЧМР с превозвач "Ачи 25" ЕООД, тай като по направеното оспорване не са събрани доказателства за автентичност на подписа на П. И., както и относно извършения превоз. Свидетелските показания на служителите на ревизираното лице - И., В., Л. и П. не са в противоречие с установеното от превозвачите, но дори и да е налице такова, тези показания за по-скоро неотносими, тъй като касаят обстоятелства по предаване и натоварване на стоките в България и въз основа на тях не могат да се правят фактически изводи за транспортирането и получаването. Правилно свидетелските показания на представителя и собственик на получателя A. L., Кипър - свид. К. Б. не са ценени от съда с оглед заинтересоваността на лицето от изхода на спора предвид търговските му отношения с РЛ за периода на ревизията, а от друга страна твърденията на Б., че стоките по фактурите са получени и разтоварени в Кавала, Гърция, където дружеството имало склад, са изолирани и изцяло неподкрепени от останалите събрани доказателства по делото, а с оглед и установеното разтоварване на стоките в България и изцяло в противоречие с останалите доказателства. Приемо-предавателните протоколи, освен обосновано приети за неистински по своето съдържание и автентичност не съдържат и всички кумулативно необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 45, т. 2., б. "а" ППЗДДС относно писмените потвърждения, поради което правилно е прието, че не са годни доказателства като потвърждения по смисъла на същата разпоредба. Установеното дотук и направените обосновани изводи във връзка с проведеното оспорване на документи кореспондира и с останалите събрани по делото доказателства - отговорът, получен по линия на международното сътрудничество от кипърската данъчна администрация относно липсата на подадени VIES декларации и на внесен данък от получателя, както и данните за извършени плащания на доставките от банкови клонове, находящи се на територията на РБ. Тези доказателства, макар и косвени, кореспондират с изводите на съда за неистинност на оспорените документи и оттам за неустановеност на извършено транспортиране на стоките от територията на България в Гърция и получаването им там, както и с установеното от свидетелите, превозващи стоките, за разтоварване на получени стоки на територията на РБ. Дали доставчикът или негови представители, съответно служители, са знаели или не, че предадените от него стоки не са транспортирани и получени в Гърция, в случая и за целите на данъчното облагане се явява без значение, тъй като при липсата на редовни - надлежни и истински документи, удостоверяващи транспорта и получаването на стоките знанието и добросъвестността на доставчика не замества и не санира липсата на нормативно изискуемите условия и предпоставки за признаване на ВОД. С оглед изложеното дотук изводът на първоинстанционния съд за неустановяване на релевантното обстоятелство по транспортиране и получаване на процесните стоки от България в Гърция, поради недоказване на фактическото преминаване на границата на стоките, вкл. и поради липса на надлежни документи за това по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, се явява изцяло обоснован. При липса на други доказателства /извън оспорените и приетите за неистински изцяло или в своите съществени части и реквизити/, установяващи по категоричен начин физическото преминаване на стоките от територията на РБ до територията на Гърция и получаването им от кипърското дружество на територията именно на Гърция, правилно съдът е приел, че твърдяните от РЛ ВОД са недоказани. В този случай законосъобразни са изводите на съда за неприлагане на нулева данъчна ставка на облагане и съответно за дължимост на ДДС по процесните фактури в определения от приходните органи размер. Развитите от касатора оплаквания са изцяло за необоснованост във връзка с направените от съда изводи за неистинност на оспорените документи предвид обсъждане и ценене на събраните гласни доказателства и графологична експертиза. Както се посочи по-горе, тези оплаквания са неоснователни. Съдът задълбочено, мотивирано, логически и правно издържано е обсъдил всички гласни доказателства, поотделно и заедно, както и в съвкупност с останалите относими доказателства и доказателствени средства и е достигнал до обосновани изводи въз основа на тях. На зададените в касационната жалба хипотетични и риторични въпроси относно развитието на търговските отношения между доставчик и получател, съдът няма задължение да даде отговор, тъй като тези отношения и последиците във връзка с тях са извън предмета на главния спор, касаещ наличие на предпоставки и условия за наличие и признаване на ВОД. По изложените съображения решението на АСВТ като правилно - обосновано и законосъобразно - следва да бъде оставено в сила. При този изход основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски в касационното производство. Съобразно материалния интерес и заявената претенция и предвид обстоятелството, че по делото е изготвен само отговор на касационната жалба от ответника, разноските в размер на 1587,87 лв. следва да бъдат присъдени в размер на 1191 лв., на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 към ЗА, представляващи s от възнаграждението по чл. 8 от същата наредба. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,