Решение № 15458 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2605/2010 г.

Решение № 15458 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2605/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Югозападна срещу решение № 721/11.12.2009 г., постановено по адм. дело № 875/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отменено решение № 1000-0073/18.05.2009 г. на началника на същата митница за определено задължение за ДДС в размер на 12 979,40 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващо се във формиране на вътрешното убеждение на съда, неподкрепено от събрания доказателствен материал. Касаторът се оплаква, че съдът не е обсъдил представения по делото транспортен документ (ЧМР) от 20.06.2006 г. с изпращач "In Taim Teksti" DOOEL - Македония и в него в графа 3 "разтоварен пункт" е посочено "Сенсо мода" ЕООД и не е указано, че стоката е предназначена за друга държава-членка и затова не е изпълнено изискването на чл. 58, ал. 1, т. 6, б. "б" ЗДДС. Касаторът излага доводи, че от представените документи ЧМР от 23.06.2008 г. с изпращач "Сенсо мода" ЕООД и получатели "Maratex GmbH & Co...KG.", Deutschland и "Peter Binder" и разтоварен пункт Staudt, Deutschland не се установява "Сенсо мода" ЕООД да се е снабдил съгласно чл. 58, ал. 2 ЗДДС и чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС със заверени от получателите на стоките в графа 24 международни товарителници. В тази връзка касаторът сочи, че неправилно са обсъдени от съда доказателствата по делото и въз основа на това съдът е приел, че е доказана вътреобщностна доставка. Ответникът по касационната жалба "Сенсо мода" ЕООД - гр. София чрез процесуалния представител адв. Айдарова я оспорва и моли да се остави в сила като правилно, тъй като не са налице изложените в нея касационни основания. Подробни съображения са изложени в представената писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е изложил правни аргументи относно приложението на чл. 45, т. 2 ППЗДДС за доказване на вътреобщностна доставка, която е налице видно от документите, доказващи транспортирането на стоките от територията на страната до германия. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че с ЕАД 08BG005400H0012780/ Н-1278/20080623 от Република Македония са внесени стоки - дамски ризи и са издадени фактури № 641 - 643 и № 636 - 640 за последващи продажби на фирми в Германия "Maratex GmbH & Co...KG.", Deutschland и "Peter Binder" с посочени от съда VIN номера. Съдът е приел за доказано изпращането, съответно получаването на стоките на територията на Германия, тъй като в клетка 24 е извършена заверка от получателя в Германия " Textilvertrieb Produktion" на посочения в клетка 3 разтоварен пункт - Staudt. Направен е извод от съда, че представените документи удостоверяват изпълнението на изискванията на хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС. Съдът е приел, че първата от кумулативните предпоставки на посочената разпоредба е налице, тъй като било безспорно, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, а по отношение на втората предпоставка е прието, че е установено, че при оформяне на документите за вноса е декларирано, че стоките са предназначени за крайна употреба в Германия - клетка 17 на ЕАД 08BG005400H0012780/ Н-1278/20080623. За третото условие по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС съдът е счел, че вносителят е осъществил последваща вътреобщностна доставка, за което е представил документите по чл. 45, т. 1 и 2 ППЗДДС. Обсъдено е от съда, че получателите на стоките в Германия са регистрирани за целите на ДДС в Германия с валидни VIN номера, както и че стоката е транспортирана от България до Германия, което се установявало от представените и заверени в клетка 24 международни товарителници (ЧМР), като предназначените за "Peter Binder" стоки по фактури № 636 - 640 са отразени в счетоводството съобразно получената информация от Германия при запитването от НАП. Двете международни товарителници според съда, заверени в клетка 24 от получател в Германия според съда са транспортни документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7 ЗДДС. Направен е извод от съда, че е достатъчно е представянето на един от документите по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС - транспортен документ или писмено потвърждение, като способите са дадени алтернативно. Прието е в решението, че международните товарителници са транспортни документи, с които се удостоверява получаването на стоките на територията на Германия и от съдържанието им според съда може да се направи извод за идентичността на доставката, за която се отнасят, с фактурираната и отчетената от доставчика вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7 и затова е изпълнено и последното от условията по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС - за освобождаване на вноса от данък. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС предвижда освобождаване от ДДС при внос, когато са изпълнени едновременно следните условия: а). вносителят е регистрирано по този закон лице; б). в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка и в). вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. Правилно в обжалваното решение са установени фактите по делото, както и е законосъобразен извода на съда, че са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1 ЗДДС за освобождаване на внос от ДДС. Регистрацията на вносителя по ДДС и е била безспорна. Вписването на разтоварен пункт на стоките в РБългария в приложената при вноса товарителница не променя предназначението на стоката за друга държава - членка, което изрично е декларирано в процесния ЕАД. Установено е, че едната товарителница удостоверява превоза на стоките от Македония до България, а втората - тази, подписана от получателя в Германия удостоверява този от България до Германия на същите стоки. Осъществяването на вътреобщностна доставка следва да се докаже съгласно изискванията на чл. 45 ППЗДДС. Предпоставките чл. 45, т. 1 от същия правилник не са били спорни между страните. Спорно е било доказването на получаването на стоката в Германия. Обосновано съдът е приел, че подписът и печатът на германската фирма - получател в кл. 24 на товарителницата, удостоверяваща превоза до Германия, неоспорени от митническата администрация, са доказателство за транспортиране на стоките до територията на друга държава-членка. Съгласно чл. 5, т. 1 на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., ДВ., бр. 61/1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г.), товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. По чл. 9, т. 1 от Конвенцията товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Подписът и печатът на германската фирма в кл. 24 на товарителницата удостоверява получаването на стоката, а фактурите за транспорт, издадени на посочения в товарителницата превозвач потвърждават извършването на превоза. Обстоятелството, че за пункт на разтоварването е посочена фирмата "Textilvertrieb Produktion" - Studt не променя извода на съда и отбелязването в товарителницата в клетка 2 кой е получателя на стоките - "Maratex GmbH & Co...KG.", Deutschland и "Peter Binder". Получаването на стоката не е опровергано и с Протокол № 904539/26.06.2009 г. на ТД на НАП, издаден след получаване на информация на база обратен обмен на данни с Германия за декларираните от вносителя вътреобщностни доставки. С оглед гореизложеното обжалваното решението като правилно следва да се остави в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. На "Сенсо мода" ЕООД като ответник по касационната жалба не се следват разноски поради липса на доказателства такива да са направени пред касационната инстанция. Представеното пълномощно в съдебно заседание на 17.11.2010 г. е само за даване на консултации и написване на жалба срещу № 1000-0073/18.05.2009 г. на административния орган, но пред първоинстанционния съд, както е павилион е отразено в решението му искане за разноски не е направено. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,