Решение № 15486 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9298/2020 г.

Решение № 15486 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9298/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение № 1733 от 10.03.2020 г. по адм. дело № 5092/2019 г. на Административен съд София – град, с което е отменен отказ на същия административен орган, обективиран в писмо изх. № САГ19-УТ00-12/1 от 18.01.2019 г., да издаде удостоверение за търпимост на строеж, представляващ "стопанска постройка и навес към нея- допълващо застрояване", находящ се в поземлен имот с идентификатор 32216.2291.492, част от дворно място, съставляващо УПИ ХV-145, кв. 26, м. "с. Иваняне", район "Банкя", Столична община и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски в размер на заплатената държавна такса, както и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. Добринов оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София – град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен съгласно § 16, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ във връзка с чл. 144, ал. 3 вр. чл. 145, ал. 1 ЗУТ орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При правилно тълкуване и прилагане на закона е и заключението на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалноправни разпоредби и следва да бъде отменен. Установено е, че описаният в отказа на главния архитект на Столична община строеж представлява "стопанска постройка и навес към нея- допълващо застрояване", находящ се в ПИ с идентификатор 32216.2291.492, част от дворно място, съставляващо УПИ ХV-145, кв. 26, м. "с. Иваняне", район "Банкя", Столична община. Сградата е едноетажна, масивна, с площ от 16 кв. м. и височина до 2, 40 м., изградена е директно върху терена и е предназначена за отглеждане на животни. Стените са от тухлена и каменна зидария, с бетонови пояси в горната част. Покривът е едноскатен с дървена конструкция, покрит с ламарина, а подът е с бетонова настилка. Пред северизточната фасада е изграден дървен навес. Сградата е разположена в дъното на имота, на 30 м. от улица [наименование] и на 2, 91 и 2, 98 м. от страничната регулационна линия съседния урегулиран поземлен имот и на 0, 42 м. и 0, 48 м. от регулационната линия към дъното на имота, който в тази посока (на юг) граничи с имот извън регулация, собственост на заявителя Добринов. Строежът е изграден през 1970 г. (в този смисъл е представената заявителя нотариално заверена декларация на л. 20 от делото). Съгласно действащия към момента на построяване на сградата регулационен план на с. Иваняне, одобрен със заповед № 146/4.04.1963 г., имотът, в който е изградена описаната постройка, попада извън регулацията на селото (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза). При тези факти административният съд правилно приема, че с оглед времето на извършване на строителството, преценката на основанията за търпимост следва да бъде съобразена с разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Според цитирания текст, за да е търпим и да не подлежи на премахване строежът следва да отговаря на няколко кумулативни условия, а именно: да е построен до 7.04.1987 г., да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването му или по сега действащите такива. В случая законосъобразно е преценено, че изброените предпоставки са изпълнени и строежът, представляващ стопанска сграда от допълващото застрояване, е бил допустим съгласно действалите към момента на извършването му строителни правила и норми, тъй като съответства на изискванията на § 96 и § 97 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места (СПНИНМ отм.). Според § 97, ал. 1 от СПНИНМ (отм.); строежите в неурегулирани части от села следва да се икономични, опростени и нагодени за задоволяване на стопански нужди и следва да се разполагат на 5 и повече метра от уличната регулация, когато улицата е широка до 12 м. (§ 96, ал. 1 СПНИНМ отм.). Съответствието на строежа със строителните правила и нормативи, действали по време на извършването му е основание същият да бъде определен като търпим. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя отказа на главния архитект да издаде удостоверение за търпимост и връща преписката на органа за ново произнасяне, съставът на административния съд постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Доводите на касационния жалбоподател за несъответствие на строежа с разпоредбите на чл. 42, ал. 3 ЗУТ и чл. 44, ал. 2 ЗУТ не обосновават различен извод, тъй като според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ допустимостта на строежа съгласно подробните градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването му, е достатъчно основание за определянето му като търпим. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че оспореното решение на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,