Решение № 14087 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11787/2013 г.

Решение № 14087 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11787/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на министъра на икономиката и енергетиката против решение № 7801 от 6.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2305/2013 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с искане за отмяна на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се в жалбата, че решението е незаконосъобразно поради неправилно приложение на § 9, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорността на туроператора във вр. с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, вр. с чл. 17, ал. 2 от Закона за туризма (отм.). Задължението за сключване на анекс или подновяване на договор не е различно основание от посочените в чл. 42, ал. 1 и 4 от ЗТ (отм). Неправилно е мотивирането на решението с нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като административният орган не може да санкционира по друг начин агенцията. Ответната страна "Вая Тур" ЕООД, гр. Бургас чрез своя процесуален представител в с. з. оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, втора колегия, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 7801 от 6.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2305/2013 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, е отменена заповед № РД-14-130 от 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която жалбоподателят е заличен като туроператор от регистъра на туроператорите и туристическите агенти и е обезсилено удостоверението за регистрацията. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.) регистрацията се заличава със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по мотивирано предложение на ЕКРТТА, ако туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор по чл. 17, ал. 5 и чл. 42, ал. 1 от ЗТ (отм.). Съгласно § 9 от ПЗР на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора, в срок два месеца от влизането в сила на Постановление № 82 на МС от 25.04.2012 г. за изменение и допълнение на Наредбата ( обн., ДВ, бр. 34 от 4.05.2012 г., в сила от 4.05.2012 г.), туроператорите със сключени застрахователни договори са длъжни да ги анексират или подновят в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 на Наредбата, като в 14-дневен срок от анексирането или подновяването туроператорите са длъжни да представят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от тях за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ. Въведеното задължение с § 9, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР вр. с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от цитираната Наредба следва от подзаконов нормативен акт. Такова задължение няма в Закона за туризма или в друг нормативен акт от същия ранг и е различно от задължението на туроператора по чл. 42, ал. 1 и по чл. 42, ал. 4 от ЗТ (отм.). Туроператорите са задължени ежегодно да сключват договори за застраховка, покриваща отговорността им за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност. Срокът е не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането на предходния договор, като туроператорът трябва да представи на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17 от ЗТ (отм.). В конкретния случай това задължение е изпълнено от туроператора. Задължението за сключването на анекс при условия, различни от регламентираните в чл. 42, ал. 1 и ал. 4 от ЗТ (отм.) е самостоятелно и различно задължение, което не е регламентирано в ЗТ (отм.), а в Наредбата. Неизпълнението на задължението по § 9, ал. 1 и ал. 2 ПЗР от Наредбата, не е предвидено в Закона за туризма като основание за заличаване на регистрацията на туроператора, не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.) и не е фактическо основание за налагане на утежняващ административен акт с най-тежки правни последици за туроператора по Закона за туризма (отм.) - заличаване на регистрацията и обезсилване на издаденото удостоверение за регистрация. Оспореният административен акт е издаден в условията на обвързана компетентност, предвид разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 1 от ЗТ (отм.). Заличаването на регистрацията е израз на държавна принуда за неизпълнение на вменено законово задължение, има отношение към спазването на диспозицията на правна норма на чл. 42, ал. 4 от ЗТ (отм.), поради което представлява вид принудителна административна мярка преследваща целта на закона за охрана на обществените отношения във връзка туризма, участието на юридически лица с нестопанска цел и физически лица в тези дейности и осигуряването на защитата на потребителите на туристическия продукт - чл. 1, ал. 1, чл. 2, т. 3 от ЗТ (отм.). Съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат се уреждат със закон. Непредставянето на анекс към вече сключен застрахователен договор не попада в хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.) и не представлява фактическо основание за издаване на заповед за заличаване на регистрацията. Законът предвижда заличаване на регистрацията, ако не е изпълнено задължение на туроператора да представи в 14-дневен срок от сключване на застрахователния договор по чл. 42, ал. 1 и чл. 17, ал. 5 от ЗТ (ЗТ), в която хипотеза не попада настоящия казус. По делото е безспорно, че жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1 и ал. 4 от ЗТ (отм.) за представяне на сключен застрахователен договор. Неизпълнението на задължението по § 9 от ПЗР от Наредбата, не попада в приложното поле на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.), поради което правилно тричленният съдебен състав е приел, че е издадената заповед е материално незаконосъобразна. Изложените правни изводи са достатъчни за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и оставяне на решението в сила. Основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски, но само в частта касаеща направените разноските пред тази инстанция. Касае се за сторените разноски в размер на 100 лева, представляващи направени и доказани разходи за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, втора колегия, петчленен състав,