Решение № 7091 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2364/2026 г.
ВАСВторо отделение24.06.2026 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1146 от 23.09.2025 г. по адм. дело № 1002/2024 г. на Административен съд София- област. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Н. Г., чрез адв. Петрова, против решение № 1146 от 23.09.2025 г. по адм. дело № 1002/2024 г. на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата на Г. против заповед № ТС-364/11.07.2024 г. на заместник- кмета на община Божурище. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед № ТС-364/ 11.07.2024г. на заместник –кмета на община Божурище да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък. Ответникът заместник- кмет на община Божурище оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът Р. В. М. не оспорва касационната жалба, като излага съображения за неправилност на съдебния акт. Ответницата П. Д. Б. оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София- област е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед, с която е одобрен проект за изменение на ПУП – план за регулация (ПР) и план за улична регулация в обхват УПИ III-983 общ., УПИ IV-984 общ., УПИ V-985 общ., УПИ VI-1004 общ., УПИ VII-1004 общ., УПИ XXIX-1004 общ., УПИ XXX-1004 общ., УПИ XXXI-1004 общ. и УПИ XXXII-1004 общ. от кв. 4, гр. Божурище и улица с о.т. 286-287-288-289, е издадена от компетентен орган (заповед № РД-534/10.11.2023г. на кмета на община Божурище), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Административният акт е писмен и съдържа фактическите и правни основания, обосноваващи издаването му, както и графична част, съответстваща на текстовата. Мотиви се съдържат и в обяснителната записка и останалите документи, съпътстващи издаването на административния акт. Изпълнени са всички етапи от процедурата по разрешаване, обявяване, съгласуване и приемане на проекта, който е одобрен след положително становище на ЕСУТ на община Божурище, взето с решение № 46 по протокол № 8/04.08.2023 г. и е съобщен на заинтересуваните лица съгласно чл. 129, ал. 2 ЗУТ. В този смисъл са съображенията на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Възражението, че проектът не е съобщен на всички заинтересувани лица, не следва да бъде обсъждано, тъй като направеният довод е в защита на чужди права, което е недопустимо. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на обжалваната заповед с материалния закон също е правилен. С оспорената заповедта е одобрен проект за изменение на ПУП- ПР и план за улична регулация за УПИ III-983 общ., УПИ IV-984 общ., УПИ V-985 общ., УПИ VI-1004 общ., УПИ VII-1004 общ., УПИ XXIX-1004 общ., УПИ XXX-1004 общ., УПИ XXXI-1004 общ. и УПИ XXXII-1004 общ. от кв. 4, гр. Божурище и улица с о.т. 286-287-288-289, съгласно графичната част на акта. Проектът предвижда отпадане на част от улица- тупик с о.т. 286-287, като площта се разпределя към прилежащите урегулирани поземлени имоти. Улицата – тупик между о.т. 287-289 с дължина 45 м. се запазва, като ширината й се намалява от 4,0 м. на 3,5м., като част се придава към имота на жалбоподателя, за който се създава нов УПИ XXIX – 1064, 1450, в съответствие с измененията на КККР на гр. Божурище. С одобреното изменение се увеличава площта на имота на жалбоподателя, респ. разстоянието между изградената в УПИ XXIX жилищна сграда и уличната регулационна линия и не се препятства достъпът до имота. В този смисъл са събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице (основно и допълнително) по изслушаната съдебно- техническа експертиза. При тези факти административният съд правилно приема, че са налице законови основания за одобряване на представения проект. Законосъобразно е преценено, че предвидената улица- тупик между о.т. 287-о.т.289 съответства на изискванията на чл. 81, ал. 1 ЗУТ. Същата е с ширина 3,50м., дължина 45.00 м. и обслужва ограничен брой имоти, поради което съответства на изискванията на цитирания текст. В този смисъл са подробните съображения на административния съд, които настоящата инстанция споделя, а доводите на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни. Останалите възражения и доводи на оспорващия, поддържани и в касационната жалба, са за премахване на улицата –тупик изцяло. Тези доводи фактически са извън предмета на одобреното изменение. Разработката е служебна по характер, поради което преценката за нейната законосъобразност се извършва съобразно обхвата на предвидените конкретни изменения на ПУП, тяхното съответствие с материалния закон и засягането на имота на оспорващия. В случая изложените от касатора съображения по същността си са предложение за изменение, което е извън не се обхвата на одобрения проект. Ето защо същите са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани. Поради всичко изложено Върховният административен съд, второ отделение, намира, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на Административен съд София – област. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,