Решение № 15538 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2776/2020 г.

Решение № 15538 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2776/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Н. Касабова, от [населено място], чрез адвокат Бахчеванов срещу Решение № 454 от 22.01.2020 г., постановено по адм. дело № 8283/2019 г. от Административен съд София-град с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна, като бъде върнато делото на първоинстанционния съд със съответните задължителни указания. В съдебно заседание претендира разноски. Ответникът – Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА - Комисията) чрез председателят й Е. Костадинов, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Счита обжалването решение за правилно и обосновано. В съдебно заседание претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Производството пред Административен съд София град се е развило по жалбата на Н. Касабова против решение № 2-1656 от 27.06.2019 г. на Комисията, с което е установена и обявена принадлежността и към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона). В обжалваното решение като документи, въз основа на които е установена принадлежността, са посочени: регистрационен дневник, картон обр. 4, протокол № 80/1990 г. за унищожаване лично дело Iа-26777 и работно дело Iр -12090. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като е приел, че то е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на делото първоинстанционният съд е дал мотивиран и правно обоснован отговор на исканията на процесуалния представител на жалбоподателката по приложението на чл. 183 и 193 от Гражданския процесуален кодекс. Представените по делото документи са заверени от издалия решението орган, която заверка има значение на официално заверен препис, тъй като именно на него, съгласно разпоредбата на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБН, са предадени документите на органите по чл. 1. Що се касае до приложението на чл. 193 ГПК следва да се отбележи, че оспорването на представените по делото документи се основава единствено на твърдяното, че няма такива, подписани от жалбоподателката, който факт е приет за безспорен с определение на съда от 22.10.2019 г. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа се характеризират като регистрационен режим, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служи. Правомощията й, визирани в закона, се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от закона, въз основа на документи, посочени в чл. 25 от същия. В постоянната практика на съдилищата е прието, че в чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към ДС. Изброяването не е изчерпателно, т. к. самата разпоредба завършва с израза "или други информационни носители", от една страна. От друга, редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. Достатъчно е документите, съгласно които Комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на понятието "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а такива са налице в конкретния случай, поради което съдът, след съпоставката им е направил правилния извод, че Комисията е издала законосъобразно решение. В случая принадлежността на Касабова към органите по чл. 1 от Закона, в качеството и на секретен сътрудник - агент (§ 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА), е установена при наличност на документи посочени в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Посочените писмени доказателства представляват документи по смисъла на пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДРДОПБГДСРСБНА и са сред изброените в чл. 25, т. 3 от Закона. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Неоснователни са доводите за необоснованост на съдебния акт и несъответствието му с приложимия закон. Изводите на съда са направени въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства и във връзка с възраженията на страните. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при установяване наличието на документи или данни в справочните масивни законът предполага наличие на дейност (вж. Решение № 4 по КД № 14/2011 г. на КС на РБ) без да е необходимо да се изследва въпроса за "активното участие" на лицето, каквито са реално възраженията на жалбоподателката. Несъстоятелни са доводите за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила изведени в АПК. Специалният закон дава възможност на лицето, за което е установена принадлежност да се запознае с документите, съдържащи се в неговото лично и работно дело, при предвидена законова възможност решението на комисията да се оспори пред съд – чл. 31, ал. 8 ЗДРДОПБГДСРСБНА. В случая в развилото се съдебно производство доказателствената сила на документите, на които се основава обжалваното решение не е оборена. При действащия закон Комисията е длъжна да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от Закона при установени документи по чл. 23, т. 3 от Закона, при което несъстоятелни за доводите в жалбата за издаване на административния акт в нарушение на принципа на истинност и неизлагане на мотиви съдържащи техния анализ. Правомощието на комисията по чл. 4 от Закона е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност на лицето или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. С други думи, при действащия закон Комисията е длъжна да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от Закона при установена регистрация. При установената по делото фактическа обстановка правилен e направения извод от първоинстанционния съд, че са налице всички материалноправни предпоставки за разкриване принадлежността на жалбоподателката към органите по чл. 1, предвидени в чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника, на основание чл. 143 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лeва юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, трето отделение