Решение № 192 от 19.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 412/2013 г.

Решение № 192 от 19.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 412/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимата А. З. К. срещу решение № 450 от 23.01.2013 г. по внохд № 1167/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд. От нея могат да се извлекат основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. Според защитата съдилищата са допуснали съществени нарушение на процесуалните правила по чл. 14 и чл. 107 от НПК като са направили едностранен анализ на доказателствата и това е довело до неправилни изводи за доказаност на обвинението.

Взетото решение не се основава на пълното, всестранно и обективно изследване на всички доказателства по делото, като неоснователно са игнорирани показания на свидетели подкрепящи тезата на подсъдимата оборващи обвинението. По този начин защитата оспорва доказаността по авторството на подсъдимата в инкриминираното деяние от обективна и субективна страна по изпълнителната му форма "държане" на високорискови наркотични вещества. В съответствие с посочените основания се правят искания за отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на подсъдимата.

Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимата поддържа жалбата по изложените в нея основания и съображения.

Представителят на Върховна касационна прокуратура даде становище, че при установените фактически положения, законът е приложен правилно, а визираните в жалбата оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон не са налице.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 290 от 18.10.2012 г. по нохд № 3259/2012 г. на Софийския градски съд подсъдимата А. З. К. е призната за виновна в това, че на 1.05.2012 г. около 00.10 часа в с. Панчарево, на ул. "Самоковско шосе", до спирка "Детско градче", без надлежно разрешение държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества - два броя черни полиетиленови плика, съдържащи суха растителна маса - марихуана и девет броя хартиени пликчета съдържащи бяло прахообразно вещество - кокаин /подробно описани в присъдата по нетно тегло, съдържание на активния наркотично действащ активен компонент и по цена/, на обща стойност седемстотин петдесет и два лева и пет стотинки, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на една година и единадесет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не й е наложено кумулативното наказание "глоба".

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 354а, ал. 6 от НК предметът на престъплението-иззетото наркотично вещество е отнето в полза на държавата.

По реда на чл. 189, ал. 3 НПК съдът се е произнесъл по направените разноски по делото, които е присъдил в тежест на подсъдимата.

С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата.

Върховният касационен съд, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, намира жалбата на подсъдимата за неоснователна.

В съответствие с процесуалните си задължения по чл. 313 и чл. 314 от НПК, въззивната инстанция е извършила цялостна проверка на обжалвания пред нея съдебен акт и съобразно изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК е посочила защо не приема доводите на защитата за неговата незаконосъобразност като е изложила убедителни съображения, основани на задълбочен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, а не на произволно възприети фактически положения.

Значимите за делото факти, обуславящи съставомерността на деянието, са били оценени съобразно действителното им съдържание, а изведените въз основа на тях изводи са в съответствие с принципа на чл. 14 от НПК. Възраженията на защитата на подсъдимата К. свързани с липсата на достатъчно доказателства установяващи авторството на деянието правилно не са споделени, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите, достигнати от инстанциите по фактите.

В мотивите на присъдата и на въззивното решение е направена подробна проверка на свидетелските показания на вписаните в протокола за оглед на местопроизшествие от 1.05.2012 г. поемни лица - И. Ч. и К. И. и са изложени подробни съображения, защо показанията свързани с присъствието им на проведеното следствено действие "оглед на местопроизшествие" и личните им възприятия за наличието на пакетчета върху капака на спрелия лек автомобил м. "Хюндай-I 30", с рег. № ДК № **** РК /управляван от подсъдимата до задържането й от органите на полицията/ са достоверни. Този протокол е източник на данни относими към предмета по чл. 102 от НПК, защото той удостоверява обстановката на местопрестъплението и откритите там следи от него, както и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото, а не конкретно поведение на подсъдимата, каквато неправилна интерпретация при анализа на това процесуално следствено действие прави защитникът на подсъдимата.

При установените фактически положения основаващи се на събраните и проверени в съдебно заседание пред първата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, а именно от показанията на свидетелите В. К. и Б. К. - полицейски служители от СДВР, които изложили факти за:

• осъществено наблюдение на подсъдимата, която около 23.00-23.30 часа на 30.04.2012 г. в района на спирката, слязла от джип управляван от С. П. и се насочила към обрасло с храсти пространство зад спирката, носейки предмет наподобяващ пакет с носни кърпички;

• последваща проверка на двамата полицаи на същото място, където открили инкриминираните полиетиленови пликове, за което уведомили оперативния дежурен и изчакали там лицето, което ще ги прибере;

• повторното пристигане на мястото на подсъдимата около 00.10 часа на 1.05.2012 г., при което тя слязла от управлявания от нея лек автомобил м. "Хюндай", насочила се към храстите и взела пликовете, при което била спряна за проверка и задържана от полицейските служители. В изпълнение на задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК, СГС е подложил на анализ и показанията на свидетелите З. К., С. П. и Л. К., депозирани в подкрепа обясненията на подсъдимата, че повторно е посетила мястото около спирка "Детско градче", тъй като там е изпуснала златен пръстен, когато се е отбила първия път поради неотложна физиологична нужда, като не ги е възприел за достоверни, за което са изложени подробни и убедителни съображения.

Въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, включително и от заключенията на физико-химическата и оценителната експертизи обсъдени в мотивите на присъдата и на обжалваното въззивно решение, както първоинстанционният, така и въззивният съд законосъобразно са приели, че вината и авторството на престъплението, в което подсъдимата К. е обвинена, са установени по категоричен и недвусмислен начин, извод, изграден на базата на различни взаимно кореспондиращи си, а не в противоречие доказателствени източници.

Софийският апелативен съд е дал аргументиран отговор по доводите на защитата на подсъдимата срещу присъдата, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Извън всякакво съмнение по делото е обстоятелството, че осъщественото от К. изпълва съдържанието на престъпния състав по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, III-во наказателно отделение