Решение № 708 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2825/2008 г.

Решение № 708 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2825/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на С. М. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 904 от 1.04.2008 г. по гр. д. № 1109/2006 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о. Молителката поддържа, че съдебният акт, чиято отмяна иска, противоречи на влязлото в сила решение по гр. д. № 3672/2001 г. на Софийския районен съд, 43-ти състав. Ответникът "М" Е. гр. С. счита молбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна е подадена на 17.04.2008 г. и е в тримесечния срок от влизане в сила на последното решение, в случая - на решението от 1.04.2008 г. на тричленния състав на Върховния касационен съд, чиято отмяна се иска като неправилно. Поради това е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С решение от 7.05.2003 г. по гр. д. № 3672/2001 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 5.11.2004 г., е отхвърлен иск по чл. 108 за ревандикация на един магазин и мазе, находящо се под него, предявен от М. А. Ф. срещу "М" АД и ЕТ "Б". При висящността на това дело, с н. а. № 93 от 13.05.2002 г. ищцата продала спорния имот на С. М. Б., която е и конституирана като трето лице - помагач на прехвърлителката. Съдът приел за недоказано наличието на идентичност между имота, предмет на делото, и този, придобит от наследодателя на ищцата Я. В случай на установена идентичност, разпореждането с вещта в полза на третото лице, което следва да се съобрази по силата на чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.), налага извод за неоснователност на иска. Приобретателката на имота С. Б. е предявила иск за ревандикация на закупения с н. а. № 93/2002 г. имот срещу "М" АД гр. С., който е уважен с решение от 8.03.2005 г. по гр. д. № 21053/2003 г. на Софийския районен съд и е отменен н. а. № 151/2003 г., с който ответникът е признат за собственик. Този съдебен акт е оставен в сила с решение от 10.03.2006 г. по гр. д. № 1712/05 г. на Софийския градски съд. С решение № 904 от 1.04.2008 г. по гр. д. № 1109/2006 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., така постановените съдебни актове са обезсилени, а производството по делото е прекратено. Върховният касационен съд приел в мотивите, че въззивното решение е недопустимо, тъй като ищцата С. Б. е обвързана спрямо ответника от силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 3672/2001 г. на Софийския районен съд. Затова новият ревандикационен иск, предявен от купувача на спорното право, който претендира собствеността върху имота като правоприемник на продавача-ищец по предходното дело, е недопустим и образуваното по него дело следва да бъде прекратено съгласно чл. 224, ал. 2 ГПК (отм.). За да се уважи молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е необходимо противоречиво разрешаване на идентичен по страни и предмет правен спор, като решенията по двете дела, които разкриват обективно и субективно тъждество, следва да са влезли в сила в противоположен смисъл. В случая с решението по гр. д. № 1109/2006 г. на Върховния касационен съд спорът между страните по принадлежността на правото на собственост не е разрешен по причина на уважен отвод за пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по гр. д. № 3672/2001 г. на Софийския районен съд. Затова и не съществува противоречие между две решения, което да е основание за отмяна на това решение, което е неправилно. След като не е налице заявеното от молителката основание влезлите в сила решения да бъдат подлагани на проверка за законосъобразност по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, то молбата за отмяна следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.