Решение № 2860 от 11.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12113/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна и частна жалби на Н. Марков, починал в хода на касационното производство и заместен от наследниците си Д. Маркова, Л. Марков и В. Марков, против решение 389 от 13. 11. 2023 г. по адм. дело 392/ 2023 г. на Административен съд Стара Загора, съответно в частта, с която е отхвърлена жалбата му с искане за обявяване за нищожна заповед 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на община Стара Загора в частта относно ПИ с идентификатори 68850.513.6945 и 68850.513.6946, съставляващи УПИ VII-6152 и УПИ VIII-6152, кв. 817 по плана на гр. Стара Загора и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му с искане за отмяна на същата заповед относно същите имоти и производството по делото в тази част е прекратено. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост, както и за неправилност на решението в оспорената част, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че от страна на първоинстанционния съд не е съобразено, че за територията на парк Бедечка е одобрен ПУП, поради което промяната в предназначението на поземлените имоти, попадащи в обхвата на този план, предпоставя изменение и на плана за регулация (ПР), а не само на плана за застрояване (ПЗ). Посочено е също, че административният акт противоречи и на влязлото в сила съдебно решение по адм. дело 371 от 23.09.2020 г. по адм. дело 490/ 2019г. на Административен съд Стара Загора и е нищожен съгласно чл. 177, ал. 2 АПК. Моли решението на административния съд в частта, в която жалбата е отхвърлена, да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Стара Загора в оспорената част да бъде обявена за нищожна или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В частната жалба са изложени съображения, че правото на оспорване на процесната заповед с доводи за незаконосъобразност не е преклудирано, тъй като административният акт не е съобщен съгласно изискванията на чл. 124б, ал. 2 ЗУТ. Претендира се отмяна на решението в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено и се иска връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия в тази част.

Ответникът кметът на община Стара Загора оспорва касационната и частна жалби и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид основанията за отмяна, посочени в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

В частта, в която е отхвърлена жалбата на Н. Марков с искане за обявяване за нищожна заповед 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на община Стара Загора в частта относно ПИ с идентификатори 68850.513.6945 и 68850.513.6946, съставляващи УПИ VII-6152 и УПИ VIII-6152, кв. 817 по плана на гр. Стара Загора, решението на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства.

Първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление.

В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че оспорената заповед, с която на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ във връзка с чл. 134, ал.1, т. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ е наредено служебно да се изработи проект за изменение на ПУП- ПЗ, одобрен с решение 283/28.06.2012 г. на Общински съвет Стара Загора, в посочен обхват и при съобразяване с устройствените характеристики на територията по действащия Общ устройствен план (ОУП), приет с решение 1115 от 28.09.2017 г. на Общински съвет Стара Загора, в частта относно УПИ VII-6152 и УПИ VIII-6152, кв. 817 по плана на гр. Стара Загора, собственост на жалбоподателя Н. Марков, респ. на наследниците му, е издадена от компетентен орган съгласно чл. 135, ал. 5 ЗУТ. С оглед териториалния обхват разработката не попада в хипотезите на чл. 124а, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ, поради което и съгласно чл. 135, ал. 1 ЗУТ компетентен да издаде разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП- ПЗ е именно кметът на община Стара Загора. Законосъобразно е и заключението, че заповедта е издадена в нормативно установената писмена форма и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до нейната нищожност. В този смисъл правилно е посочено, че заповед за изработване на проект за изменение на действащия подробен устройствен план може да бъде издадена и служебно съгласно чл. 135, ал. 5 ЗУТ, като в тази хипотеза искане от лицата по чл. 131 от закона не е необходимо.

Решаващият съд правилно приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати нарушения на материалния закон, водещи до нейната нищожност. Принципно следва се посочи, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност на административния акт, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая посочените условия не са изпълнени. С оспорения административен акт е наредено служебно да се изработи проект за изменение на ПУП ПЗ, допустимо по силата на чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, т. е. актът е издаден на предвидено в закона правно основание. Следва да се посочи също, че не съществуват пречки по смисъла на закона да се допусне изменение на действащия ПУП само в някоя от съставните му части - ПР или ПЗ, при наличие на необходимост и на основанията за това, т.е. акт с такова съдържание е допустим. Заповедта по чл. 135, ал. 5 ЗУТ е с предварителен характер и нея се определят само най-общите условия за предстоящото изменение на действащия ПУП, поради което съображенията на касатора, респ. на наследниците му, свързани с конкретни изисквания към проекта за изменение на ПУП, включително и дали е възможно такова изменение на плана, са извън предмета на настоящото производство и следва да бъдат обсъдени в производството по оспорване на крайния, приключващ административната процедура акт, с който се одобрява проекта за изменение на ПУП, ако такъв акт бъде издаден.

Останалите доводи на оспорващия, респ. на наследниците му, че с обжалваната заповед се нарушават императивни норми с характер на основни правни принципи, както и че в случая с издаването на заповедта се преследва цел, несъвместима със законовата, сочеща на административен произвол, не установяват на нарушения на материалния закон с характера изяснен по горе и биха могли да обосноват унищожаемост на оспорената заповед, но не и нейната нищожност. В този смисъл са и изводите на административния съд, които настоящата инстанция споделя изцяло.

Заключението на решаващия съд, че хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК не е налице, тъй като не се установява противоречие на обжалвания административен акт с решение 371/23.09.2020 г. по адм. дело 490/2019 г. по описа на Административен съд Стара Загора, също е законосъобразно. В този смисъл правилно е прието, че за имотите на жалбоподателя остава предвиждането по плана от 2012 г., отреждащ смесена устройствена зона за обществено и делово обслужване и жилищно застрояване, което обаче не съответства на предвиждането по действащия за процесната територия ОУП на гр. Стара Загора от 2017 г. за паркове, градини и озеленяване.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания.

Решението в посочената по- горе част е постановено след обсъждане и съвкупната преценка на всички събрани доказателства, както и на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието, предвидено в чл. 172а, ал. 2 АПК, като изводите на съдебния състав са подробно мотивирани. Ето защо при постановяване на съдебния акт в посочената част не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд Стара Загора в частта, в която е отхвърлена жалбата на Н. Марков с искане за обявяване на нищожността на заповед 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на община Стара Загора в частта относно УПИ VII-6152 и УПИ VIII-6152, кв. 817 по плана на гр. Стара Загора. Съдебният акт в посочената част е обоснован и е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила.

Частната жалба против решението в частта, с която жалбата на Марков е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, също е допустима, но неоснователна.

Административният съд правилно приема, че жалбата с доводи за унищожаемост на заповедта на кмета на община Стара Загора в посочената част е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в закона срок за оспорване на акта. Редът за разгласяване по чл. 124б, ал. 2 ЗУТ, приложим в конкретния случай на основание чл. 135, ал. 7 от ЗУТ, е специален и представлява изключение от общото правило за съобщаване на административните актове чрез писмено съобщение до заинтересованите по чл. 131 АПК лица. Съгласно чл. 124б, ал. 2 ЗУТ решенията на общинския съвет и заповедите на кмета на общината по чл. 124 и чл. 124а се разгласяват с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината.

В случая, както се установява от представените по делото доказателства, оспорената заповед е редовно съобщена на заинтересованите лица по начините, изрично установени в чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ чрез обявление, поставено на определеното за това място в сградата на Община Стара Загора, на територията на парк Бедечка и чрез публикация на интернет страницата на общината на 31.01.2023 г. Действително, доказателства, от които да се установява датата, на която поставените обявления са свалени от съответните места, не са ангажирани, но в случая този факт не променя извода на съда за просрочие на жалбата в частта, с която се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Датата на премахване на обявлението е релевантно за периода, през който заинтересованите лица са имали възможност да се уведомят за акта, да се запознаят с него и да подадат жалба. В случая е установено, че към момента на подаване на жалбата процесната заповед продължава да бъде публикувана на интернет страницата на общината, а от приложения снимков материал, се установява действителното обявяване на заповедта на таблото за съобщения на община Стара Загора. Поради това правилно е прието, че задължението за оповестяване е изпълнено и на заинтересованите лица е осигурена възможност в срока за обжалване да се запознаят със заповедта и реализират правото си на жалба. Разгласяването с поставяне на обявление на други подходящи места в района на плана в случая на територията на парка Бедечка, е с акцесорен характер и липсата на изпълнение на това условие не опорочава и не нарушава предвидения в закона начин на оповестяване на заповедта.

В конкретния случай, след изтичане на изискуемия по чл. 215, ал. 4 ЗУТ 14-дневен срок, в който лицата са имали възможност да се запознаят със заповедта и да подадат жалби, следва да се приложи максимално допустимият срок за оспорване по чл. 140, ал. 1 АПК, тъй като в административния акт не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, но въпреки това депозираната пред съда на 29.06.2023 г. от Н. Марков жалба с искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, се явява просрочена. По тези съображения решението (с характер на определение) в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на Н. Марков с искане за отмяна на заповед 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на община Стара Загора в частта относно УПИ VII-6152 и УПИ VIII-6152, кв. 817 по плана на гр. Стара Загора и производството по делото е прекратено, също следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕЩИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 389 от 13.11.2023 г. по адм. дело 392/2023 г. на Административен съд Стара Загора.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА