Решение № 7572 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4611/2014 г.

Решение № 7572 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4611/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на "Нетуоркс България"ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, подадена от процесуалният представител юрк. Желязков против решение № 54/21.02.2014 г., постановено по адм. д. № 373/2013 г. по описа на Административен съд - Русе. С доводи за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения се претендира отмяна на решението със законните последици. Подадена е и частна жалба от "Нетуоркс България"ООД срещу решението в прекратителната му производството част, като се излагат подробни доводи за липса на просрочие на жалбата"Нетуоркс България"ООД и се иска отмяна и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по същество по законосъобразността на заповед № ДК-02-СЦР-149/24.11.2011 г. на началника на РДНСК-Северен централен район. Ответникът-началник на РДНСК-Северен централен район не изразява становище по жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба и предлага частична отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение намира жалбите за процесуално допустими като подадениq съответно в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор за прогласяване нищожността на заповед № ДК-02-СЦР-149/24.11.2011 г. на началника на РДНСК-Северен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 ЗУТ и чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж с неизвестен извършител, съставляващ "Въздушна електронна съобщителна кабелна мрежа" на ул. "Рила", ул. "Червен" и ул. "19 февруари" в гр. Русе. След цялостна преценка на доказателствата по административната преписка е установено, че процесната заповед не страда от съществен порок, водещ до невъзможност за възникване на последиците, което да сочи на нейната нищожност. За безспорен е приет факта на издаване на заповедта от компетентния орган, предвид надлежната делегация по представената заповед № РД-13-446/01.11.2010 г. на началника на ДНСК-София. Доводите за нарушение на материалните разпоредби на чл. 225 ЗУТ и § 16 от ПЗР на ЗУТ, както и за ненадлежен адресат на заповедта са възприети като такива за законосъобразност, унищожаемост на акта, т. е. неотносими към претендираната нищожност. Така постановеното решението е законосъобразно и постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Правилен е решаващият извод на съда, че сочените нарушения на закона /ЗУТ/ не съставляват основание за нищожност на оспорения административен акт, а биха могли да са основания само за неговата незаконосъобразност. За да е налице нищожност на оспорения административен акт следва същият да е издаден при липса на материална компетентност, т. е. от ненадлежен органq или да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици, т. е. да съставлява "правно нищо". Безспорно е по делото, че заповед № ДК-02-СЦР-149/24.11.2011 г. на началника на РДНСК - Северен централен район е издадена при наличие за изискуемата компетентност- надлежно делегирани правомощия от началника на ДНСК - София със заповед № РД-13-446/01.11.2010 г. и е с ясно очертан предмет. Не е установено, а и такива доводи не са въведени в процеса, заповедта да се основава на друг нищожен административен акт или съществено процесуално нарушение, което да води до липса на обективирана воля, т. е. не е налице противоположност на предизвиканите с акта правни последици в сравнение с дължимите по закон. Наведените пред първата и пред касационната инстанция доводи за нарушения на материалния закон и неизследване въпроса на търпимостта касаят евентуална незаконосъобразност на акта, и дори разгледани в тяхната съвкупностq не могат да доведат до изискуемата "нетърпимост" на оспорения акт в правния мир, т. е. до нищожност. Предвид горното и тъй като не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата и са присъдени разноски в размер на 150 лв, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Незаконосъобразно е решението в останалата му част /с характер на определение/, с която е оставено без разглеждане оспорването на законосъобразността на заповед № ДК-02-СЦР-149/24.11.2011 г. на началника на РДНСК - Северен централен район, поради просрочие и е прекратено производството в тази част. Изводът на административният съд за преклудирана възможност за обследване законосъобразността на заповедта се базира на факта, че заповедта е с адресат "неизвестен извършител", поради което съобщаването на същата по реда на § 4, ал. 1 и 2 от ДР на ЗУТ е законосъобразно- изготвен е протокол с изискуемите два подписа за залепване съобщението на недвижимия имот - на стълб в района на незаконния строеж и на видно място в сградата на Общината. Прието е, че съобщенията са оформени на дата 28.05.2012 г., а жалбата е подадена на 17.09.2013 г., т. е. далеч след преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. За да е налице основанието за съобщаване на административния акт по реда на § 4, ал. 1 и 2 от ДР на ЗУТ / в редакцията, ДВ, бр. 61/2007 г./ е изискуемо установяване за "отсъстващо лице". В случая няма данни по административната преписка за това обстоятелство, дори обратното -преписката е оформена с вх. № в регистъра на името на "Нетуоркс България"ООД /стр. 85 и 132/, като извадките са надлежно заверени "Вярно с оригинала" с печат и подпис от ДНСК. Освен това от представеното от ответника писмо изх. № Р-36-00-726/06.12.2013г до Административен съд-Русе /стр. 130/ се установява, че производството по административната преписка /№ Р-36/2011 г./ е започнало с писмо изх. № Р-36-00-141/16.03.2013 г. до главния архитект на Община Русе /стр. 131/, в което процесния незаконен строеж е описан като изграден /собственост/ на "Нетуоркс България"ООД. Именно това Дружество е адресат и на надлежно връченото на известния на административния орган адрес писмо с изх. . № Р-36-00-142/16.03.2013 г. Следователно не е била налице хипотезата на § 4, ал. 1 и 2 от ДР на ЗУТ и оспорената заповед се явява ненадлежно връчена, поради което жалбата на "Нетуоркс България"ООД, с която е оспорена законосъобразността на заповед № ДК-02-СЦР-149/24.11.2011 г. на началника на РДНСК-Северен централен район е процесуално допустима, както и образуваното по нея съдебно производство. С оглед на изложеното, обжалваното решение, в частта с характер на определение, следва да бъде отменено и делото - върнато за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по същество. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение,