Решение № 16173 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8946/2019 г.

Решение № 16173 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8946/2019 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на "Кедър 2012" ЕООД, чрез адв. М. Жикова, против решение № 884 от 02.05.2019 г. на Административен съд (АС) – Варна, постановено по адм. д. № 1587/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 031304922/07.02.2014 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Варна, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) с решение № 200 от 09.06.2015 г. и "Кедър 2012" ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП сумата от 2781, 40 лева, представляваща разноските, сторени по адм. д. № 2834/2015 г. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и прилагане на разпоредбата на чл. 227 от АПК, иска се да бъде насрочено делото в открито заседание за събиране на доказателства. Алтернативно се иска да бъде отменено решението и постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменен обжалвания РА. Претендират се направените пред АС – Варна и настоящия съд разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП – в писмена молба излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2801,40 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че бъде претендирано такова в размер над минимално определения, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Обжалваното решение е постановено от Административен съд - Варна при повторно разглеждане на делото след отмяната на първоначалното решение № 918 от 25.04.2016 г. по адм. д. № 2834/2015 г. на същия съд, постановена с решение № 6626 от 29.05.2017 г. по адм. д. № 7339/2016 г. на ВАС, Първо отделение. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е бил РА № 031304922/07.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 200/09.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. Със същия след проведено ревизионно производство на ревизираното дружество "Кедър 2012" ЕООД са определени задължения за ДДС в общ размер 68 488, 58 лв. и лихва – 6 598, 09 лв. за данъчните периоди м. март, м. април и м. май 2013 г. в резултат на начислен на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данък във връзка с непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ към "Техно комерц" SRL VAT R029878310. За да отхвърли жалбата на "Кедър 2012" ЕООД срещу РА, първоинстанционният съд е приел, че в разглеждания случай основният спор се свежда до еднозначен отговор на въпроса изпратена/транспортирана ли е стоката от територията на страната до Гюргево-Румъния. Констатирал е, че транспортът по декларираните от ревизираното дружество ВОД с получател "Техно комерц" SRL VAT R029878310 е за сметка на получателя, с оглед на това е посочил, че документите удостоверяващи наличието на ВОД са транспортен документ или потвърждение. Изложил е, че от проведената съдебно-почеркова експертиза е установено безспорно, че изследваните международни товарителници (ЧМР) в клетка 24 "стоките получени" не съдържат подписа на К. Делибалтов като пълномощник на представляващия "Техно комерц" SRL VAT R029878310, нито на Т. Александров, за който съдът е преценил, че е лице без ясна представителна власт. Първоинстанционният съд е констатирал несъответствие в съдържанието на ЧМР с това на посочените в тях фактури относно количествения измерител на стоката – килограми в ЧМР и други мерни единици – в съответните им фактури. Във връзка с тази констатация е приел, че съдържанието на изследваните ЧМР е изцяло опровергано, поради което същите не представляват годни доказателства за установяване на физическото напускане на стоката на територията на Република България и пристигането и на територията на Румъния. АС - Варна е посочил, че от получените отговори по линията на международния обмен от Румъния дружеството получател "Техно комерц" SRL VAT R029878310 не осъществява търговска дейност, не разполага със складова база и персонал, което опровергава твърдението за предадена от доставчика и получена от купувача стока. Изложил е, че извод за действително осъществяване на доставките, не може да се направи само въз основа на съставения първичен счетоводен документ - фактура, без да са ангажирани, други безспорни доказателства за фактическото осъществяване на процесните доставки. Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение, намира че решението е неправилно, постановено при съществено процесуално нарушение, и следва да бъде отменено. Както бе вече посочено, първоначално постановеното решение на административния съд е било отменено с решение на ВАС и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав. В мотивите на отменителното решение на ВАС е посочено, че при новото разглеждане следва да бъдат приети оспорените документи като доказателства по делото, следва да бъде направена конкретизация на оспорването им от страна на ответника и преценка на тяхната истинност. Съгласно чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В конкретния случай тези указания не са изпълнени от първоинстанционния съд. Основателно е твърдението на касатора, че административният съд е нарушил разпоредбата на чл. 224 от АПК тъй като видно от доклада от съдебно заседание (с. з.), проведено на 25.10.2017 г., съдът не е постановил определение за приемане на доказателствата по делото, както е изричното указание на ВАС по прилагането на закона и не е посочил на ответника да конкретизира оспорването, което е направено с множество молби при първото разглеждане на делото. Това не е направено и в никое от останалите 8 проведени открити с. з. Отново следва да се повтори посоченото в предходното решение на ВАС, че както в първото разглеждане на делото пред административен съд, така и при второто разглеждане на делото, до приключването на събирането на доказателства и даване ход на устните състезания в последното открито съдебно заседание оспорените документи (изрично посочени в решението на ВАС) не са приети като доказателства по делото. Независимо от това в решението си съдът обсъжда товарителниците, приемо-предавателните протоколи и стоковите разписки. Приема, че по делото не са събрани доказателства за това от кого са подписани същите. Достигнал е до извода, че товарителниците не са подписани от лицата, които представляват дружеството, същите представляват неистински документи и следва да не се кредитират. Отново следва да се изложи, че съгласно чл. 157 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), приложим в съдебното производство по оспорване на РА, на основание § 2 от ДР на ДОПК, съдът се произнася по допускане на доказателствата с определение. Съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК се въвежда изискване по отношение мотивите на съдебното решение и то е в тях съдът да изложи своята преценка на доказателствата, фактическите си констатации и правните си изводи. След като товарителниците не са приети с определение по чл. 157 от ГПК от съда като доказателства по делото, то те не могат са бъдат обсъждани от него в мотивите на постановеното по спора решение, а освен това след като не са приобщени по предвидения процесуален ред към доказателствения материал по делото, не могат да бъдат изключени с решението по реда на чл. 194, ал. 3 от ГПК. Съществено е нарушението, на което касаторът се позовава, допуснато от съда при откриването на производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване на документите, представени от ревизираното дружество в хода на ревизионното производство и съдържащи се в преписката. По аргумент на чл. 9, ал. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ товарителницата е удостоверителен документ, удостоверяващ условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Удостоверителни документи са и приемо-предавателните протоколи и стоковите разписки, с които подписалите ги лица удостоверяват предаването и получаването на стоките. Като частни документи те се ползват само с формална доказателствена сила и съгласно чл. 180 от ГПК съставляват доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги подписали. Поради това, да се отрече формалната им доказателствена сила означава те да се оспорят като неавтентични. Стриктното прилагане на разпоредбата на чл. 194, ал. 2 и ал. 3 от ГПК изисква приемане като писмени доказателства по делото на оспорените документи, проверка във връзка с направеното оспорване на тяхната истинност и едва след това произнасяне от страна на съда с нарочно определение или с решението по въпроса за доказването или не на тяхната истинност и в зависимост от това изключване или не от доказателствата. Въпреки, че сам съдът в доклада по делото в с. з., проведено на 25.10.2017 г., е посочил, че в мотивите на решението на ВАС при връщане за ново разглеждане от друг състав са дадени конкретни указания за отстраняване на допуснатото при първоначалното разглеждане процесуално нарушение, касаещо производство по чл. 193 от ГПК и прилагане на чл. 194, ал. 3 от ГПК, същият не е приобщил доказателствата по делото и не е открил производство по чл. 193 от ГПК, а се е позовал на откритото такова при първото разглеждане на делото. Действително с разпореждания от 19.06.2017 г. и от 03.08.2017 г., съдът е задължил ответника да конкретизира оспорването - по отношение на кои документи се отнася и да представи доказателствата посочени в молба от 30.11.2017 г., но е допусната СГЕ, без приемане на доказателствата по отношение автентичността на които е работило вещото лице. Представени са с молба от 11.0.5218 г. писмени доказателства в оригинал, които също не са приети като доказателства с нарочно определение на съда и въз основа на тях е изготвено допълнителното заключение на СГЕ, чрез изслушване на вещото лице в съдебно заседание, без депозирано и в срок писмено заключение. След приключване на процесуалните действия във връзка с доказването следва произнасяне от страна на съда с нарочно определение или с решението по въпроса за доказването или не на тяхната истинност и в зависимост от това изключване или не от доказателствата. Предвид посочените процесуални нарушения обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК. Тъй като решението на първоинстанционния съд е отменено повторно, в касационното производство Върховният административен съд следва да реши делото по същество - чл. 227, ал. 1 от АПК. Спорът не е изяснен, не са събрани релевантни доказателства за формирането на правилен извод. Изводът на първоинстанционния съд, че ревизираното лице не е представило доказателства, в съответствие с възложената му доказателствена тежест, от които да се установява реалното осъществяване на ВОД, е направен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административният съд, нито при първото разглеждане на делото, нито при второто разглеждане на делото, не е дал конкретни указания по тежестта за доказване на спорните факти. По този начин е допуснал нарушение на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК, във връзка с чл. 170 АПК. След като съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните, той не следва в мотивите си да се позовава на разпределението на същата и на процесуална пасивност на страните. Необходимо е делото да се внесе в открито заседание и да се приемат неприетите от първоинстанционния съд писмени доказателства. С оглед изхода на спора на настоящия етап от производството, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо отделение