Решение № 2859 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Б. Д. Г. от гр. Варна, [жк] [адрес] чрез адв. М. Николова за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение 5076 /17.05.2024г по адм. дело 352 / 2024 на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2153-03-10/29.01.2024г. на Директора на Териториално поделение Варна на Националния осигурителен институт. В искането се твърди, че е налице основанието за отмяна по чл. 239, т.1 от АПК и се представя писмено доказателство за това. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав. Ответникът Директор на Териториално поделение Варна на Националния осигурителен институт чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. Костадинова, в представено писмено възражение излага съображения за неоснователност на искането за отмяна. Моли молбата да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, тричленен състав, намира следното по молбата за отмяна от фактическа страна: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство по адм. дело 352 / 2024 на Административен съд Варна е решение 2153-03-10/29.01.2024г. на Директора на Териториално поделение Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата на Б. Д. Г. срещу разпореждане 031-00-2168-3/07.12.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж, ал.1, във вр. с чл. 11, § 3, б. а и чл. 65, §2 от Регламент /ЕО/ 883/2004г. за координация на системите за социално осигуряване, му е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Съдебното дирене по делото е приключено на 24.04.2024г. От административната преписка се установява, че Б. Д. е подал на 04.05.2023 г. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 54а от КСО, а последното му трудово правоотношение, с работодател в Испания, е прекратено на 15.02.2023 г. Подал е декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент 883/2004 г . След извършена проверка е установено, че след м. февруари 2006г не е пребивавал в България. В решение 5076 /17.05.2024г по адм. дело 352 / 2024 на Административен съд Варна след анализ на приложимите норми от Регламент (ЕО) 883/2004 г за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 са приети за законосъобразни изводите на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП Варна на НОИ и на Директора на ТП Варна на НОИ, че Б. Г. не може да претендира на основание на чл. 54а, ал. 1 от КСО за отпускане на обезщетение за безработица по българското законодателство, тъй като България не се явява компетентна държава нито по последна заетост, нито по пребиваване. На основание чл.119 от КСО във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б. б от КСО съдебният акт е окончателен. При така установената фактическа обстановка искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, се явява допустимо, но неоснователно. Съгласно тази правна норма, основание за отмяна могат да бъдат само онези нови обстоятелства, които са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, т.е. не са новосъздадени, но не са били известни на страната по обективни причини. Това са факти от действителността, които са могли да бъдат включени в делото, ако са били известни, но понеже съдът не ги е взел предвид, се създава вероятност неговият акт обективно да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото, така че ако са били налице, крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. В случая като новооткрито обстоятелство се сочи регистрация на Б. Г. Д. по настоящ адрес гр. Варна, [улица], заявен на 06.06.2024г, видно от издадено от Община Варна удостоверение изх. АУ055775ПР/ 06.06.2024г. Тази регистрация не представлява ново обстоятелство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на Б. Д. Г. като страна по спора, доколкото е новосъздадена (възниква след приключване на съдебното дирене). То не води до промяна във фактическата обстановка към момента на постановяване на влязлото в сила съдебно решение, нито разколебава решаващия правен извод за липсата към 24.04.2024г, а дори и към 17.05.2024г, на доказателства за изискуемата връзка с България, която да определи тази държава-членка като държава на пребиваване, респективно като компетентна да отпусне исканото парично обезщетение за безработица при прилагане на Регламент /ЕО/ 883/2004г. за координация на системите за социално осигуряване. По изложените съображения искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено като в полза на ответника бъде определено такова в размер на 50лв основание чл.249 вр.чл.143, ал.3 от АПК и съгласно чл. 25а, ал.3 от Наредбата за правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. Водим от тези мотиви и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение в тричленен състав