Решение № 211 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6524/2007 г.

Решение № 211 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6524/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /2007 г./ във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). И. П. Д. от гр. Д. обжалва и иска да се отмени Решение № 499 от 17.09.2007 г. постановено по гр.д. № 529/2007 г. на Кюстендилския окръжен съд с което е оставено в сила Решение № 48 от 29.06.2007 г. по гр.д. № 1176/2006 г. на Дупнишкия районен съд и е осъдена на основание чл. 109 ЗС да премахне натрупания земен насип в пл. имот № 4407, парцел **** XXXI в кв.128 по плана на гр. Д., натрупан до стената на жилищната сграда, собственост на Х. Д., както и да премахне стопанска постройка с размери 2м./1.30 м./1.80 м., изградена върху насипа. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, отменително основание по чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответника по касация Х. Д. По подадената касационна жалба, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение и е процесуално допустима. С обжалваното решение окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на И. Д. е оставил в сила решението на първата инстанция, с което е уважен иска на Х. Д. по чл. 109 ЗС като Д. е осъдена да премахне земен насип в пл. имот № 4407, парцел **** XXXI в кв.128 по плана на гр. Д., натрупан до стената на жилищната сграда, собственост на Х. Д., както и да премахне стопанска постройка с размери 2м./1.30 м./1.80 м., изградена върху насипа е посочения имот, след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че с действията по изграждане на насипа и експлоатацията на стопанската постройка се препятства упражняване правото на собственост на Д. по отношение на постройката, изградена на имотната граница. Ищцата Х. Д. е собственик, легитимираща се с договор за покупко- продажба от 8.08.2005 г. обективиран в НА № 86/2005 г., на ПИ № 68789.14.461 гр. Д., от 266 кв. м., идентичен с имот пл. № 4406 част от парцел **** XXXII - 4405,4404 в кв. 128 по плана на града, ведно с едноетажната масивна жилищна сграда. Ответницата И. Д. е собственик на съседен поземлен имот № 68789.14.122, идентичен с имот, закупен по НА № 14/1981 г. За да уважи иска на Д. по чл. 109 ЗС, решаващият съд е приел, че констатираните с писмени доказателства, в т.ч. и с помощта на експертно становище факти- издълбана дупка 15/15 см. в стената на сградата на Х. Д., построена на имотната граница с ПИ 122, собственост на И. Д., изградения на регулационната линия -до стената на жилищната постройка насип, създаващ денивелация между двата имота, засаден с трайни насаждения и изградена върху насипа стопанска постройка 2м /1.30м/ 1.80 м./, ползвана по време на процеса за склад/, препятстват нормалното ползване на жилищната сграда, поддържайки влага и съставляват действия, който неоснователно пречат на Д. като собственик да упражнява своето право. Изводите на решаващия съд са правилно, обосновани и законосъобразни, не са допуснати нарушение на чл. 188 ГПК (отм.). Х. Д. е собственик на поземления имот и построената паянтова сграда / в процес на преустройство в жилищна сграда/ от 2005 г. и именно като собственик от този момент до завеждане на иска си през 2006 г. търпи безспорно установени негативни последици от изградения от Д. / посочено в нейна декларация/ насип, в имот 122 по границата между двата имота, насадени лози и стопанска постройка, причини за трайно появила се влага в имота. Изводите на въззивния съд за това, че са налице неправомерни действия от страна на И. Д., който засягат нормалното упражняване на правото на собственост и са налице предпоставките на закона собствеността да бъде защитена чрез иска по чл. 109 ЗС за прекратяване на всяко действие, което пречи да се упражнява правото на собственост в пълен обем, са в съответствие на събраните по надлежен ред доказателства по делото, обсъдени задълбочено и всестранно от решаващия съд. Релевираните възражения на ответника, че насипът, трайните насаждения и стопанската постройка съществуват повече от 10 години не могат да обусловят правен извод, различен от направения, тези възражения се явяват ирелевантни за спора по чл. 109 ЗС след като в резултат на тяхното съществуване имотът на ищец Х. Д., жилищната сграда на регулационната /имотна / граница, е подложен на вредното въздействие чрез създадената постоянна влага, и това обстоятелство е причина за невъзможността за упражняване право на собственост. Доколкото упражняването на правото на собственост по отношение на процесната жилищна сграда, като обект на правото на собственост, се смущава от действията или бездействията на ответника, то искът по чл. 109 ЗС е основателен и доказан. Недоказаните възражения, че обектът на правото на собственост подлежи на премахване от органите на ДНСК, не могат да бъдат основание за отхвърляне на ищцовата претенция, поради което и доводите за необоснованост на съдебния акт са неоснователни. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия