Решение № 159 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2735/2014 г.

Решение № 159 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2735/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София срещу Решение № 103/07.01.2014 г., постановено по адм. дело № 2364/2013 г. по описа на Административен съд - София, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2171205610/22.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 198/01.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- София, в частта досежно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на "Пи Ес Пи" ЕООД в размер на 65 542,41 лв., ведно с дължимите лихви за забава в размер на 33 224,15 лв. по фактури, издадени от "Ел Монтаж Строй" ЕООД за данъчните периоди м. 08.2007 г. до 30.11.2007 г., както и определения корпоративен данък за 2007 г. в размер на 32271,19 лв., ведно с дължимите лихви за забава в размер на 17 142,99 лв. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което отхвърли жалбата и срещу горепосочената част на РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Пи Ес Пи" ЕООД, чрез адв. Пунова в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Със своето решение, в обжалваната му част, административният съд е отменил Ревизионен акт /РА/ № 2171205610/22.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 198/01.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- София, в частта досежно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на "Пи Ес Пи" ЕООД в размер на 65 542,41 лв., ведно с дължимите лихви за забава в размер на 33 224,15 лв. по фактури, издадени от "Ел Монтаж Строй" ЕООД за данъчните периоди м. 08.2007 г. до 30.11.2007 г., както и определения корпоративен данък за 2007 г. в размер на 32271,19 лв., ведно с дължимите лихви за забава в размер на 17 142,99 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон в частта му, предмет на настоящия спор. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че решението на съда в обжалваната част е правилно, в съответствие е с материалния закон и с практиката на съда на ЕС. Правилно съдът е приел, че незаконосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. На първо място, от заключението на съдебно-техническата експертиза, приета без оспорване от страна на приходните органи, и правилно кредитирано от първоинстанционния съд, се установява наличие на реално изпълнени СМР. На второ място от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, също неоспорено от касатора, е видно, че е налице редовно осчетоводяване на процесните фактури при доставчика и ревизираното лице, извършено е плащане по тях, както и че получените услуги по фактурите са използвани за последващи облагаеми доставки. На трето място, по отношение обстоятелството, че процесните доставки са извършени именно от посочения във фактурите доставчик, са представени както и множество неоспорени от касатора писмени доказателства - договори, количествено-стойностни сметки, актове за установяване на извършването и заплащане на СМР, приемо-предавателни протоколи, актове - обр. 19, сравнителни таблици и др., така и свидетелски показания. Основните оплаквания на касатора в касационната жалба се отнасят до липсата на кадрова обезпеченост на прекия доставчик. В тази връзка жалбоподателят се позовава на сключени граждански договори с безработни лица, с лица, които имат сключен трудов договор с друг работодател, и с такива на значителна възраст, които според него не са достоверни. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя, в които е обосновал защо приема, че с оглед спецификата на извършената работа е напълно възможно описаните във фактурите и акт. обр. 19 дейности да бъдат извършени от съответните лица. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни и поради факта, че са налице писмени обяснения от лицата, работили по граждански договори, така и договор между прекия доставчик и Държавно предприятие"Фонд Затворно дело" за ползване на определен брой лишени от свобода за обща строителна работа, както и издадени фактури между тях в тази връзка. Представени са и договори с подизпълнители - ЕТ " Любомир Панов - Стройинвест", ЕТ "Юмер Башов", неоспорени от касатора в първоинстанционното производство. В допълнителното заключение на вещото лице са отразени и извършени и осчетоводени разходи с подизпълнители, във връзка с ползване на механизация, строителна площадка, техника, разходи за ВиК и електрическа енергия, които фигурират в счетоводството на прекия доставчик и са били подкрепени от свидетелски показания взети от подизпълнителите, ценени наравно с останалите доказателства. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира за неоснователно твърдението на касатора, че доставчика не е разполагал с кадрова обезпеченост. Само въз основа на това обстоятелство, при положение, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че доставките са реално осъществени, не може да се откаже право на данъчен кредит на ревизираното лице. Правилно кредитирайки заключението на СТЕ, ССЕ, писмените доказателства и свидетелските показания, първоинстанционният съд е стигнал до обоснования извод, че е налице техническа и кадрова обезпеченост при доставчика, тъй като издадените фактури кореспондират с определения обем СМР и с осъществяването на конкретните стопански операции. По отношение определения корпоративен данък, след като в случая е доказано, че фактурираните услуги са реално доставени, е налице правно основание за отразяване на разходите по фактурите за данъчни цели. Фактурите отразяват вярно стопански операции, поради което осчетоводените по тях разходи са документално обосновани. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на практиката на СЕС. В настоящия случай следва да се има предвид Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., с което СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено. Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед на събраните в хода на производството доказателства първоинстанционният съд, правилно е приел, че е доказано наличието на реални доставки по процесните фактури. Първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 4 320 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,