Решение № 12192 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2528/2015 г.

Решение № 12192 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2528/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светла Георгиева Вангелова, подадена чрез процесуалния и представител -адв. Емил Жечев при АК - Варна, против решение № 95/08.01.2015 г., постановено по административно дело № 8626/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на Вангелова против решение от 11.08.2014 г. на Председателя на Патентно ведомство, с което на Светла Георгиева Вангелова е отказано вписване по право в регистъра на представителите по индустриална собственост при Патентно ведомство на Република България. Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в жалбата съображения. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - Председателят на Патентно ведомство, в съдебно заседание оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Светла Георгиева Вангелова срещу решение от 11.08.2014 г. на Председателя на Патентно ведомство, с което на Светла Георгиева Вангелова е отказано вписване по право в регистъра на представителите по индустриална собственост при Патентно ведомство на Република България. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган при спазване на изискването за форма, в съответствие със Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/ и при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според съда, за да придобие едно лице статут на представител по индустриална собственост по право в хипотезата на чл. 5, т. 1, пр. 1 от Наредбата за представителите по индустриална собственост, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: на първо място лицето да е било на длъжност "държавен експерт", на второ място да е заемало тази длъжност в ПВ на РБ и на трето място да е било на тази длъжност най-малко 10 години. От друга страна съдът е приел, че в случая понятието "държавен експерт" следва да се разбира единствено в смисъла по чл. 83, ал. 2 ЗПРПМ. Съдът е приел, че Вангелова не отговаря на условията на чл. 5, т. 1,пр. 1 на НПИС, тъй като стажът и на длъжността "държавен експерт" в ПВ е 6 г. и 8 м. Според АССГ стажът на длъжностите "младши експерт" и "главен експерт" не следва да се зачита в случая, тъй като жалбоподателката, изпълнявайки тези длъжности не е имала правомощия да взема решения по заявки за обекти на индустриална собственост или окончателни решения по спорове - т. е . не е изпълнявала функциите на държавен експерт по смисъла на чл. 83, ал. 2 ЗПРПМ. Така мотивиран АССГ е отхвърли жалбата на Вангелова като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основана нея е извел правилни и законосъобразни изводи. По делото не е спорно, че общият трудов стаж на жалбоподателката в ПВ на РБ е 12 години, 3 месеца и 16 дни, от които 6 години и 8 месеца на длъжността"държавен експерт" по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ЗПРПМ, а останалите 5 години и 7 месеца е заемала длъжностите "младши експерт" и "главен експерт". Спорният по делото въпрос е дали стажът прослужен на длъжностите "младши експерт" и "главен експерт" в размер на 5 години и 7 месеца следва да се зачете като стаж, прослужен на длъжността "държавен експерт" по чл. 83, ал. 2 ЗПРПМ. Отговорът на този въпрос е отрицателен. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели за държавни експерти, които вземат решения по заявките за обектите на индустриална собственост или окончателни решения по спорове, се назначават само лица, които отговарят на следните изисквания: завършено висше образование и патентноправна специализация; практика в експертизата не по-малко от три години и положен изпит в Патентното ведомство. Условията и редът за провеждане на изпита се определят с акт на председателя на Патентното ведомство". Предвид цитираната разпоредба понятието за държавен експерт е обусловено от функциите, които се изпълняват, а именно от " функциите по вземане на решения по заявките за обектите на индустриална собственост или окончателни решения по спорове". Т. е. за да бъде едно лице държавен експерт по смисъла на ЗПРПМ, то следва да има правомощие по длъжностната си характеристика да взема самостоятелни решения по заявки за обекти на индустриалната собственост или да има право да взема окончателни решения по спорове. Наличието на някои от тези правомощия по длъжностна характеристика изпълва съдържанието на понятието "държавен експерт", както правилно е приел и първоинстанционният съд. В тази връзка настоящият състав счита, че за да придобие едно лице по право статут на представител по индустриална собственост в хипотезата на чл. 5, т. 1, пр. 1 НПИС то е необходимо за срок не по-малко от 10 години това лице да е работило в ПВ и да е имало правомощие да взема решения по заявки или да взема окончателни решения по спорове. Видно от доказателствата по делото за касаторката това условие не е изпълнено. Това е така, тъй като в периода от 2002 г. до 2007 г., когато е заемала длъжностите "младши експерт" и "главен експерт" тя съгласно представените длъжностни характеристики не е разполагала с правомощието да взема решения по заявки или да взема окончателни решения по спорове, а е имала правомощието само и единствено да предлага решения по заявки. В тази връзка правилен се явява изводът на АССГ, че времето, прослужено на посочените длъжности "младши експерт" и "главен експерт", съобразно възложените функции не могат да бъдат приравнени на длъжността "държавен експерт" и следователно прослуженият стаж на тези две длъжности, не следва да се зачита като стаж по смисъла на чл. 5, т. 1, пр. 1 НПИС във вр. с чл. 83, ал. 2 ЗПРПМ. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неуважаване на искането за събиране на допълнителни доказателства. Поисканите от жалбоподателката доказателства са неотносими за решаването на правния спор. Това е така доколкото при постановяването на обжалвания акт, председателят на ПВ е действал в условията на обвързана компетентност, а не при условията на оперативна самостоятелност. Дори и да се приеме, че при сходни случаи председателят на ПВ е тълкувал по различен начин понятието "държавен експерт" и е вложил различен смисъл и съдържание в това понятие, то това тълкуване не е обвързващо по отношение на съда. Това е така защото единствено съдът може да дава задължителни указания на административния орган по тълкуването и приложението на материалния закон. Предходна незаконосъобразна практика на ПВ /в случай, че такава е налице в действителност/ не може да бъде основание за отмяна на законосъобразно решение на същия този орган. Ето защо отхвърлянето на искането за събиране на допълнителни доказателства не представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Действително съдът не е отговорил на възражението на жалбоподателя, че направеното от страна на ПВ тълкуване на чл. 5, т. 1,пр. 1 НПИС представлява дискриминация по отношение на Вангелова по признак образование. Допуснатото нарушение от страна на съда обаче не е съществено, доколкото твърдяната от касатора дискриминация не е налице. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация не представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й. Изискванията на наредбата за минимален стаж от 10 години на длъжността "държавен експерт" или "юрист" в ПВ са съществени и определящи професионални изисквания, съобразени са с преследваната от закона цел и не надхвърлят необходимото за постигането и. Тези изисквания предполагат наличие на необходимата професионална квалификация и достатъчно опитност за изпълнение на функциите на представител по индустриална собственост. Направеното от ПВ тълкуване на цитираната по-горе разпоредба е съобразено с целта и духа на закона и не е дискриминационно. Изложените съображения водят до извод, че в случая е налице изключението по чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр. Предвид изложеното постановеното от Административен съд София град решение не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, с оглед на което същата следва да се уважи като касаторът бъде осъден за заплати на Патентно ведомство сумата от 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение