Решение № 8414 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7854/2017 г.

Решение № 8414 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7854/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. Ц. срещу Решение № 179 от 01.06.2017 г., постановено по адм. д. № 146 по описа за 2017 г. на Административен съд - В., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Заповед № 17-0967-000077/25.02.2017 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР В. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретните оплаквания са, че съдът е формирал неправилен извод за наличието на предпоставките за прилагане на процесната принудителна административна мярка (ПАМ). Твърди се и несъразмерност на определения срок на мярката. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Ответникът - началник група в сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР В. не изразява становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 17-0967-000077/25.02.2017 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР В., с която на Ц. Г. Ц. е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрация на ППС" - лек автомобил "Фолксфаген", модел "Фокс", с регистрационен № ВР 7337 ВМ за срок от 10 месеца на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП. Като фактическо основание за прилагане на мярката е посочено, че водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила, установено по надлежния ред. В разпоредителната част на заповедта е определен срок от 10 месеца за прекратяване на регистрацията. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин описаните от административния орган факти и обстоятелства. От правна страна съдът е обосновал, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обжалваното решение валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Правилен е изводът на съда, че са налице материалните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 2а ЗДвП, доколкото е безспорно установено, че водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,18 промила, установено с протокол № 57 от 04.04.2017 г. за извършена химическа експертиза, което деяние осъществява състав на административно нарушение. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а, се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посоченото води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146, т. 5 АПК. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година за прилагането на посочената ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок над минималния, посочен в закона (а именно 10 месеца). Като не е направил това, органът не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но това не го освобождава от задължението да изложи мотиви относно определения от него срок. Предвид изложеното неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е постановена в съответствие с целта на закона По изложените съображения административният съд е следвало да отмени обжалваната заповед. Като не е сторил това, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго - по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за прилагане на ПАМ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение