Решение № 2531 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 96/2015 г.

Решение № 2531 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 96/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Велико Търново при ЦУ на НАП и от Борислав Димитров Борисов, против решение № 462/25.11.2014 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 1037 по описа за 2013 г. на този съд. Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, отменяща Ревизионен акт /РА/ № 151300684/05.07.2013 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ № П-151300684/15.07.2013 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново и потвърден с Решение № 437/30.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в която в резултат на определени по реда на чл. 122-124а от ДОПК данъчни основи, са установени задължения за довнасяне общо в размер на 19 697.48 лв., в това число по КСО и ЗЗО, за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2010 г. включително - вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице общо в размер на 6 414.64 лв. и лихви в размер на 4 250,06 лв., вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице общо в размер на 2 483,60 лв. и лихви в размер на 1 550,68 лв., вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице общо в размер на 3 747,12 лв. и лихви в размер на 1 251,38 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че изводите на съда не са съобразени с нормите на ДОПК. Също така касаторът не възприема мотивите на съда за материалноправния характер на разпоредбата на чл. 124а ДОПК, (в сила от 15.02.2011 г.), като твърди, че нормата е процесуалноправна и е приложима от момента на нейното влизане в сила, както спрямо висящите към този момент ревизионни производства, така и към тези, образувани след нейното влизане в сила. Позовава се и на решения на ВАС, постановени по адм. д. № 8588/2014 г.; адм. д. № 13815/2013 г.; адм. д. № 10864/2013 г. и адм. д. № 4225/2014 г. Касаторът обжалва решението и в частта, с която Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на Борислав Димитров Борисов, разноски в размер на 928,72 лева. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Борислав Димитров Борисов обжалва чрез адв. Маречкова решението в частта, отхвърляща жалбата му против РА. В касационната жалба са съдържат съображения за неправилност на решението в процесната му част, като жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и не е обсъдил всички доводи и възражения изложени в хода по същество на спора. Касаторът релевира довод, че съдът неправилно не е ценил заключението по ССчЕ при определяне нулево начално салдо за 2006 г., установено с влязъл в сила РА № 151300684/05.07.2013 г. Твърди, че са ангажирани доказателства, включително чрез заключението по ССчЕ се доказва, че салдото му към 2006 г. е в размер на 15 000 лева. Оспорва констатациите направени от лицензиран оценител, назначен в хода на ревизията, с които се установяват пазарните цени на МПС към датите на придобиването им и на тяхната продажба. Намира за налични съществени разминавания в пазарните цени, посочени от гореописания оценител и тези фигуриращи в заключението изготвено по назначената съдебно автотехническа оценителна експертиза. Касаторът обжалва решението и в частта на разноските, с която Борислав Димитров Борисов е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП сума в размер на 1114,10 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Касаторът моли за отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на жалбата, подадена от Д "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и неоснователност на касационната жалба на Борисов. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадена от страни по делото и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Предмет на спора пред административния съд е бил Ревизионен акт № 151300684/05.07.2013 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ № П-151300684/15.07.2013 г., издадени от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново и потвърден с Решение № 437/30.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който, в резултат на определени по реда на чл. 122-124а от ДОПК данъчни основи, са установени задължения за внасяне от Борислав Борисов, както следва: данък по чл. 40 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 702 лв. и прилежащите лихви в размер на 592,18 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2007 г. - 2011 г. общо в размер на 19 130,39 лв. и съответните лихви в размер на 6 019,38 лв.; осигурителни вноски за периода 2007 г. - 2011 г. за ДОО в размер на 6 628,66 лв. и лихви в размер на 4 300,18 лв.; осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 2 567,20 лв. и лихви в размер на 1 569,44 лв. и за ЗО в размер на 3 880,88 лв. и лихви в размер на 1 269,99 лева. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради установяване от органа по приходите, че до започване на ревизията не са подадени декларации и че получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанска дейност не съответстват на имущественото и финансовото състояние на Борисов за ревизирания период, които обстоятелства са предпоставки за определяне задълженията на Борислав Борисов за процесните периоди по реда на ал. 1, т. 1 и т. 7 от ДОПК. Съдът е посочил, че в хода на ревизията е установено, че за 2006 г. е получен превод по банкова сметка на РЛ и е определен дължим данък по чл. 40 ЗОДФЛ (отм.). За 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. са получавани доходи от трудови правоотношения и стопанска дейност и след приспадане на дължимите здравни и осигурителни вноски са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ. Изброените по-горе не са декларирани от ревизираното лице. Прието е че, разходите на касатора, имущественото и финансовото му състояние значително надвишават законно придобитите доходи. Съдът е счел, че законосъобразно е извършена ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, предвид наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 7 ДОПК. По делото са изслушани заключения по съдебно-счетоводна и съдебна автотехническа оценителна експертиза. За периода 2006 г. - 2011 г. Борисов е реализирал доходи от продажба на моторни превозни средства и недвижим имот, като тези доходи не са декларирани и за тези периоди изобщо няма подавани годишни данъчни декларации. От съда и органа по приходите е установено, че за ревизираните периоди лицето е извършвало стопанска дейност и е получавало доходи от сделки, които са приети от ревизиращия орган за търговски, тъй като са извършвани по занятие и с цел извличане на печалба, с оглед което намират приложение разпоредбите на чл. 286 и чл. 287 ТЗ. Съдът се е мотивирал, че въпреки дадените указания по същество в рамките на съдебното производство и осигурените възможности в административното производство, РЛ не е ангажирало годни доказателства досежно притежаваните парични средства, формиращи началното му салдо към 2006 г., които да опровергаят фактическите констатации на приходната администрация в тази насока. Вещото лице при изготвяне на ССчЕ е достигнало до същия извод, като не установява наличие на доходи, изчислява началното салдо на Борисов като нулево. Съдът е посочил, че сключените от жалбоподателя сделки, свързани със закупуването на МПС и последващата им продажба безспорно са търговски такива, тъй като са извършени по занятие с цел извличане на печалба. С оглед обема и предмета на сключените сделки законът изисква делата на ревизираното лице да се водят по търговски начин, тъй като Борислав Борисов е търговец по смисъла на закона и има търговско качество, макар и за конкретния период да не е регистриран като търговец. За да бъдат установени пазарните цени на автомобилите в хода на ревизионното производство е назначена експертиза изготвена от лицензиран оценител. Съдът е обсъдил, че въз основа заключението на експерта е установен размерът на укритите от ревизираното лице приходи от продажбата на МПС. Размерът представлява разликата от сбора на пазарните цени при продажбата на МПС и от сбора от пазарните цени на придобиването на същите, която разлика предвид непредставянето на каквито и да било други документи за извършени разходи, както и за заведена счетоводна отчетност, е приета от органа по приходите за данъчна основа от доход от търговска дейност. В съдебната фаза на производството е назначена също автотехническа оценителна експертиза, като за изясняване на правно релевантни факти съдът е дал възможност на ревизираното лице да ангажира и гласни доказателства, а именно свидетели в режим на "довеждане". Ревизираното лице не се възползва от така дадената му възможност в резултат, на което не се опровергават констатациите на органа по приходите във връзка с така определената данъчна основа. На следващо място решаващият съд е приел за законосъобразна определената данъчна основа относно дохода от продажба на недвижим имот - апартамент № 11, изграден до етап груб строеж, находящ се в гр. Велико Търново, ул. "Полтава" за сумата от 37 650.00 лв., продаден видно от нотариален акт № 1212, том VII, рег. № 9985, дело 1183 от 05.12.2007 г. за сумата от 80 277.00 лв. Съдът обстойно е изследвал етапите на завършеност на недвижимия имот. Доводите на първоинстанционния съд са в посока, че "жилищен имот" по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ е този имот, който, освен че е строен с жилищно предназначение, представлява жилище или съвкупност от такива, служи за задоволяване на жилищни нужди. Това "служене" на имота следва да е налице към момента на придобиване на дохода, който момент е релевантен за определяне на дохода като облагаем или необлагаем такъв. В процесния случай, към момента на продажбата, изграждането на имота е в състояние "груб строеж", предвид което имотът не е годен да се използва по предназначение. Последващо въвеждане в експлоатация е ирелевантно при определяне на вида на получения доход от продажбата. Предвид изложеното, не са налице предпоставките за определяне на дохода от продажбата на недвижимия имот като необлагаем. Съдът е отменил като незаконосъобразен РА в частта относно определените с него задължения за довнасяне по КСО и ЗЗО, за периода 2007 г.-2010 г., а именно за ДОО за самоосигуряващо се лице общо в размер на 6 414.64 лв. и лихви в размер на 4 250,06 лв., вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице общо в размер на 2 483,60 лв. и лихви в размер на 1 550,68 лв., вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице общо в размер на 3 747,12 лв. и лихви в размер на 1 251,38 лв. по реда на чл. 124а от ДОПК, посочвайки, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК, която е в сила от 15.02.2011 г., е материалноправна, без да й е придадено обратно действие. По касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП: Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд по приложението на чл. 124а ДОПК. Цитираната разпоредба е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, в случая тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. По касационната жалба на Борислав Димитров Борисов: Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно. В случая няма спор по фактите и същите правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е включил в началното салдо за 2006 г. сумата в размер на 15 000 лева. Касационната инстанция не споделя твърдението на РЛ за съществуването на достатъчно доказателства, че сумите са били налични към 2006 г. Вещото лице по СчЕ, с чието заключение се аргументира касатора, също не установява наличие на доходи и изчислява началното салдо на Борисов като нулево. Предвид липсата на обективни доказателства за наличието на средства, е невъзможно да се установи различно начално салдо. Освен това обосновани са изводите на съда, по отношение на недекларираните получени приходи от ревизираното лице от прокупко-продажби на моторни превозни средства и недвижим имот. Установени са недекларирани доходи и превишаване на разходите спрямо законно придобитите приходи от Борислав Борисов, поради което, обосновано органа по приходите и съда са счели, че тези парични средства следва да бъдат обложени по реда на ДОПК. Налице основанията за определяна на задължения по реда на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 7 ДОПК, във връзка с чл. 40 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ или общо за ДДС за внасяне в размер на 26 443,95 лв. ведно със съответните лихви за забава. Остават дължими и задълженията за довнасяне на вноски по КСО и ЗОО за 2011 г. в размер на 518,87 лева. ведно със съответните лихви. Решението е правилно и настоящата съдебна инстанция го оставя в сила. Касационната инстанция не присъжда разноски на страните за това производство. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,