Решение № 10028 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4549/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас чрез гл. юриск. Сотирова+ против Решение № 5476/10.02.2026 г., постановено по адм. дело № 6243/2025 г. по описа на Административен съд - София- град (АССГ), с което по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Сърце и мозък“ ЕАД е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-25-809/14.05.2025 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Бургас в частта по т. 1 и т. 2, с които на основание чл. 455, ал. 3 от Национален рамков договор за медицинските дейности (НРД МД) 2023 – 2025 г. на лечебното заведение са наложени санкции „финансова неустойка“ в размер на 250 лева всяка. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното съдебното решение е неправилно като постановено при наличието на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни аргументи в подкрепа на твърдението си, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалните и процесуални норми. Иска отмяна на първоинстанционното решение с произтичащите от това правни последици. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, чрез адв. Стоянов, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производството е Заповед за налагане на санкции № РД-25-809/14.05.2025 г. на директора на РЗОК - Бургас в частта по т. 1 и т. 2, с които за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във вр. с чл. 309, чл. 317, ал. 1, чл. 383, ал. 1, предл. първо от НРД за МД 2023 – 2025 г. във вр. с пар. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на НРД за МД 2023 – 2025 г. на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД са наложени санкции „финансова неустойка“ в размер на 250 лева всяка на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за МД 2023 – 2025 г. По делото е прието заключение по компютърно-техническа експертиза (СКТЕ), което АССГ е кредитирал като обективно и компетентно дадено. Въз основа на установеното от експертизата е заключил, че приложените в двете истории на заболяването (ИЗ) снимки, макар и да носят дата, различна от датата на операцията, всъщност представляват екранно изображение от съответната интервенция и изводът на административния орган за неспазване на алгоритъма на клиничната пътека е погрешен. След анализ на съвкупния доказателствен материал административният съд е приел, че се касае за неправилна работа с медицинската документация, което нарушение се санкционира по чл. 457 от НРД за МД 2023 – 2025 г., но не за такова нарушение са наложени обжалваните санкции. Обосновал е правен извод, че макар оспорената заповед да е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, вменените нарушения са недоказани, поради което неправилно е наложена санкция в размер на 250 лева за всеки от случаите, описани в т. 1 и т. 2 от заповедта. По изложените съображения е отменил административния акт в оспорената част. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Между страните не е спорно, че между МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД и НЗОК, е сключен Договор № 022103/24.10.2023 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Съгласно чл. 455, ал. 3 от НРД за МД 2023 – 2025 г., когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. Разпоредбата на чл. 309 от договора гласи, че изпълнителят на БМП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП, АПр и КПр. Видно от оспорената заповед, отговорността на ответника по касация е ангажирана за неспазване на алгоритъма на клинична пътека, съответно за неизпълнение на обективираното в чл. 309 от НРД за МД 2023 – 2025 г. задължение. Съвкупният анализ на приетите по делото доказателства опровергава тезата, застъпена в първоинстанционното съдебно решение, че вмененото нарушение касае не условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ, а нарушение на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация. В случая и двамата пациенти по ИЗ № 16200 и ИЗ № 15316 са хоспитализирани по КП № 211.2 „Гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност – с невронавигация и 3D интраоперативен образен контрол“. Според посоченото в алгоритъма на клиничната пътека, тя се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум три различни кодове от различни блокове, насочени към основната диагноза, посочени в Приложение № 21. Основна процедура 92191-00 или 92191-01 се осъществява при необходимост и се прилага при диагностициране на COVID- 19. Тази процедура се извършва при показания и се отчита като допълнителна диагностична процедура към другите диагностични процедури, посочени във всеки диагностично-лечебен алгоритъм на съответната клинична пътека. Задължително е изготвянето на копие от снимка на екрана на невронавигационната система по време на планирането и на осъществяването на интервенцията, която подлежи на контрол, както и се извършва постоперативна образна диагностика с КТ и/или ЯМР. Безспорно установено е, че в първото ИЗ не се съдържа снимка от планирането и осъществяването на интервенцията на 12.08.2024 г., а са приложени копия на снимки от 13.08.2024 г., когато е направено постоперативното КТ образно изследване. Във втория случай в досието е приложена снимка от предоперативно направеното изследване посредством ЯМР от 31.07.2024 г. От прочита на диагностично- лечебния алгоритъм на КП № 211.2 е видно, че изискването за изготвяне на копие от снимка на екрана на невронавигационната система по време на планирането и на осъществяването на интервенцията е императивно и при неизпълнението му се осъществява състава на нарушението, за което е ангажирана административната отговорност на лечебното заведение. Както беше отбелязано КП № 211.2 се счита за завършена, ако е осъществена една основна оперативна процедура и минимум три различни кодове от различни блокове, насочени към основната диагноза, посочени в Приложение № 21. В процесните случаи не са налице доказателства за извършване на основаната оперативна процедура, именно поради липсата на приложени копия на снимки от екрана на невронавигационната система по време на осъществяване на интервенциите, което от своя страна възпрепятства извършването на контрол от компетентните органи. Наведените от санкционираното лице твърдения за софтуерни грешки и други вероятни причини за разминавания в датите са ирелевантни за съставомерността на деянието. Противно на приетото от първоинстанционния съд, нарушението е формално, на просто извършване, и не е обвързано с настъпването на определени вредни последици, но е от такъв характер, че само по себе си е с достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде наложена санкция при осъществяването на неговия състав. Правилно е определен и размерът на наложените за вменените нарушения санкции. Съгласно чл. 455, ал. 3 от НРД за МД 2023 - 2025 г., когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. Според чл. 454 от НРД за МД 2023 - 2025 г. видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. Наложените за процесните нарушения санкции, в размер на 250 лв. всяка, са в предвидените от закона граници и са нормативно обосновани. Налице са конкретни, макар и лаконични, мотиви във връзка с упражнените от административния орган дискреционни правомощия при тяхното налагане. Съобразени са видът и тежестта на нарушенията по т. 1 и 2 като за всяко от тях, бидейки свързани с оперативна дейност, извършена при неизпълнение на заложения в клиничната пътека диагностично- лечебен алгоритъм, закономерно е наложена санкция в размер над законоустановения минимум. С оглед изложеното, административният орган правилно е приложил нормите на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО във вр. с чл. 309 от НРД за МД 2023 – 2025 г. и на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за МД 2023 – 2025 г. е наложил на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД две санкции „финансова неустойка“ в размер на 250 лева всяка. Като е отменил Заповед за налагане на санкция № РД-25-809/14.05.2025 г. първоинстанционният съд, в противоречие с материалноправните разпоредби, е постановил неправилен съдебен акт. Налице са сочените касационни основания за неговата отмяна. Решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД срещу процесната заповедта. Предвид изхода на спора основателно е своевременно заявеното от касатора искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Процесуалният представител на РЗОК - Бургас не се е явил в провелите се пред АССГ и ВАС открити съдебни заседания. В тази хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като в полза на НЗОК следва да се присъди сумата от 40,90 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция или общо 81,80 евро за двете инстанции, както и сумата от 102,26 евро, представляваща държавна такса за касационно оспорване. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,