Решение № 8829 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4699/2010 г.

Решение № 8829 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4699/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Илиев Иванов, чрез пълномощника му адв. Станислав Лефтеров, срещу решение № 11 от 26 февруари 2010 г., постановено по адм. д. № 488/2009 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-11/27 октомври 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Русе. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника РДНСК - гр. Русе, чрез юрк. София Петкова, е представено писмено становище, в което подробно са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Русе Атанас Илиев Иванов е оспорил заповед № ДК-02-11/27 октомври 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Русе, с която е наредено да бъде премахнат установения незаконен строеж "Ограда", разположен напречно на ул. "Антим" от ПИ № 3103 към УПИ I-3366, кв. 26А и по ул. "Лом" пред УПИ I-3366, кв. 26А по плана на гр. Русе. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на представените по делото доказателства и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е поставено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че се касае за строителство на ограда, извършено през 1995 г. без изискващите се строителни книжа. Установени са вида и местоположението и вида на оградата. По делото не е спорно и обстоятелството, че Атанас Иванов е един от извършителите на строежа. При тези данни законосъобразно, както административният орган, така и административният съд са квалифицирали извършеното като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Др на ЗУТ, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Строежът е бил незаконен и по време на извършването му по определението на чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗТСУ (сега отменен, но действащ към 1995 г.). Двете цитирани разпоредби, действали по различно време, предвиждат, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството и липсата на декларация пред одобряващите органи, подадена до 31 декември 1998 г., законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Строежът не е бил узаконен, нито пък има започната процедура за това пред компетентните органи. Възражението на касатора, че не е единствения извършител на строежа, е обсъдено от първоинстанционния съд, който обосновано е приел, че това обстоятелство е без значение. Премахването на незаконния строеж е насочено към извършеното незаконно строителство, а не срещу извършителя му. Сочените в тази връзка доводи на Иванов касаят изпълнението на заповедта за премахване на незаконния строеж, което не е предмет на настоящото производство. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основания обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,