Решение № 6246 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 464/2013 г.

Решение № 6246 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 464/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Ж. К. Ж. - Жельо Желев" със седалище с. Бяла, община Сливен, против решение № 5799 от 01.11.2012 г., постановено по адм. дело № 312/2012 г. по описа на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо изх. № 02-200-2600/4847/02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Разплащателна агенция за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез пълномощник юр. Петя Ангелова, с писмено становище, оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 5799 от 01.11.2012 г., постановено по адм. дело № 312/2012 г. по описа на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на ЕТ "Ж. К. Ж. - Жельо Желев" срещу Уведомително писмо изх. № 02-200-2600/4847/02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (РА) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган - заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Освен това е приел, че оспорения акт е и материално законосъобразен. Жалбоподателят подал заявление за подпомагане за 2010 г., с което е заявил за подпомагане по СЕПП и НР1 блокове на земеделско стопанство /БЗС/ с обща площ 84,99 ха. При извършени административни проверки от страна на ДФ "Земеделие" било установено наддекларирани площи и по двете мерки в размер на 9,79 ха, което представлявало 13,02% спрямо допустимата за подпомагане площ. Този извод се потвърждавал от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане. С оспорваното уведомително писмо правилно бил приложен материалният закон, като на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП във вр. чл. 58 § 1 от Регламент № 1122/2009 г. било отказано финансово подпомагане в двойния размер на наддекларираните площи. При напълно изяснената фактическа обстановка административният орган правилно отказал да оторизира и изплати в пълен размер претендираните суми за финансово подпомагане в размер на 15 548,54 лв. по СЕПП и 14 178,57 лв. по НР1. Така била оторизирана по СЕПП част от исканата сума /10 175,43 лв./ и била отказана сума в размер на 5 373,11 лв., а по НР1 била оторизирана част от исканата сума /11 306,48 лв./ и била отказано финансово подпомагане за 2 872,09 лв. Обжалваното решение е правилно. Правилно административния съд е приел, че атакуваният акт съдържа фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблиците имоти, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Относимите за случая са колони 5 в таблиците на стр. 2 по СЕПП и на стр. 3 по НР1. В тях са посочени по две правни основания: 1. по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП и 2. по НР1 - чл. 12, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и чл. 1, ал. 2 от същата наредба. Видно е обаче от колони 4 и 6 от таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо, че декларираните парцели съответстват на изискването за минимална площ, определена по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП. Затова е ясно, че е отказано финансово подпомагане поради наддеклариране - по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и по НР1 - чл. 12, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Затова са неоснователни възраженията на касатора в тази насока. Удовлетворяването на заявлението за финансово подпомагане предполага изпълнение от страна на жалбоподателя изискванията на ЗПЗП, респ. отсъствие на условията по чл. 43, ал. 3 от този закон за намаляване размера или отказ на плащанията. В случая по заявлението за подпомагане по СЕПП се установява наличие на обстоятелствата по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. А на основание чл. 12, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. по НР1 изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Наличието на тези основания за отказване финансово подпомагане на касатора е категорично установено за площ от 9,79 ха въз основа на извършени административни проверки. Изводите от административните проверки се подкрепят и от заключението по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническата експертиза. При установена недопустима за подпомагане площ и по двете схеми намира приложение разпоредбата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. Същата разписва ако декларираната за целите на каквато и да е била схема за помощи свързана с площи, превишава площта определена в съответствие с чл. 57 от регламента, помощта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, ако тази разлика е повече от 3% или два хектара, но не повече от 20% от определената площ. В съответствие с тази разпоредба с оспорваното уведомително писмо правилно установената като допустима площ от 75,20 ха е намалена с двойният размер на установената като недопустима за подпомагане площ /2 х 9,79 ха/, като по този начин е оторизирана и по двете схеми площ от 55,62 ха. В съответствие с последната площ са оторизираните суми по двете схеми - 10 175,43 лв. по СЕПП и 11 306,48 лв. по НР1, е за остатъка по заявлението на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане. Неоснователно са оплакванията на жалбоподателя. В голямата си част те съдържат общи разсъждения върху условията за финансово подпомагане, без да се сочат конкретни пороци на оспорваното решение. Както в касационната жалба, така и в писмената защита, се развиват доводи, основани на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Същият обаче е отменен от 01.01.2010 г. с Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. (ал. 107 от преамбюла на последния). Тъй като искането за финансово подпомагане на жалбоподателя е след 01.01.2010 г., то разпоредбите на отменения регламент №796/2004 г. не могат да намерят приложение. Неоснователни са оплакванията, основани на установеното застъпване - установени площи, заявени от повече от един земеделски производител. От доказателствата по делото се установява, че такова застъпване е било налице, но то е разрешено в полза на касатора, поради което застъпената площ е приета за допустима за подпомагане площ. Изплатеното на жалбоподателя финансово подпомагане включва и подпомагане за тази площ. Неоснователно е касационното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в приемане на допустимия за подпомагане слой в хода на административното производство. Действително се установява, че след подаване на заявлението за подпомагане едностранно е променен допустимият за подпомагане слой - предаден от МЗХ на ДФЗ с писмо от 21.06.2011 г. В нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК касаторът не е бил уведомен за това, като не му е осигурена възможност да изрази становище по това ново доказателство. Независимо от това настоящият състав счита, че това процесуално нарушение не е съществено, тъй като не се е отразило върху оспорваното уведомително писмо. В случая се установява, че с приемането на новия допустим за подпомагане слой няма изместване на някой от заявените парцели, а е установено, че посочената по-горе площ от четири имота са недопустими за подпомагане поради различни причини, посочени в заключението на вещото лице - негодни, захрастеност, оголени. Това е установено от вещото лице и се потвърждава от приложените по делото скици на имотите. Затова дори процесуалното нарушение да не беше извършено тази площ пак би била недопустима за подпомагане, поради което не би могло да се стигне до постановяване на друг административен акт, с различно съдържание. Неоснователно е оплакването за допуснато процесуално нарушение поради неизвършени проверки на място. Последните са един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Но същите не са единствени и задължителни. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5% от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Такава задължителност не следва и от приложимата разпоредба на чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно предявеното от ответника - изпълнителния директор на ДФЗ - РА искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, поради което жалбоподателят ЕТ "Ж. К. Ж. - Жельо Желев" следва да бъде осъден да заплати по бюджета на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 150 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,