Решение № 10029 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2752/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ София срещу Решение 211/13.01.2021г., постановено по адм. дело 4041/2020г. по описа на Административен съд София-град, което е отменен Ревизионен акт Р-22002219003104-091-001/16.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 556/06.04.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" София за определени задължения за ДДС за д.п.м.02.2018 г. в общ размер на 106373,67 лв. и лихва - 16 403.64 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при неправилна преценка на доказателствата, в нарушение на материалния закон, както и при наличие на вътрешни противоречия в мотивите, което обуславя неговата неправилност - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Административният съд неправилно е приел, че са налице всички законови предпоставки за наличие на ВОД от страна на "Енерджи Уърлд Системс" ЕООД към хърватското дружество. Касаторът моли за отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за ве съдебни инстанции. Ответникът "Енерджи Уърлд Системс" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Велкова в писмени бележки и в становище по същество оспорва касационната жалба. Претендира разноски, съгласно представения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл.218 и чл.220 АПК, приема жалбата за процесуално допустима, а по същество - е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил Ревизионен акт Р-22002219003104-091-001/16.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 556/06.04.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" София относно установени задължения по ЗДДС по доставки, които ревизираното лице /РЛ/ е декларирало като вътреобщностни /ВОД/, с получател хърватско дружество BISER WOOD TRADER J.D.О.О с VIN НR34584539471 и отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 823,30 лв. по фактури, издадени от Галев ЕООД. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е поотделно и в тяхната съвкупност и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства - съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/. Въз основа на събраните доказателства и при преценка на законоустановените предпоставки по чл.7 и чл.53 ЗДДС вр. с чл.45 ППЗДДС съдът е счел, че в случая са налице всички предвидени в закона предпоставки, даващи възможност извършен ВОД по процесните фактури. Съобразно така формираното заключение за реалност на спорните ВОД, първоинстанционният съд е приел, че фактурираните от превозвача транспортни услуги са реално извършени, с оглед на което незаконосъобразно с РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях. Решението е валидно, допустимо и правилно, предвид което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал признаването на ВОД. Дефиниция относно понятието вътреобщностна доставка /ВОД/ се съдържа в чл.7, ал.1 и чл.53 ЗДДС и тя представлява доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От нея следва извода, че доставчикът и получателят трябва да бъдат регистрирани за целите на ДДС лица. VIN номерът идентифицира лицето досежно неговата регистрация за целите на ДДС. Относно аргумента на касатора, обосноваващ тезата за недоказано извършване на ВОД, че данъчната администрация на Република Хърватия е определила контрахента на ревизираното лице като "липсващ търговец" към 01.10.2018 г., настоящият съдебен състав на ВАС, счита, че това обстоятелство само по себе си не съставлява основание за непризнаване на ВОД и съответно за начисляване на ДДС, при установяване на законоустановените предпоставки по чл.7, ал.1 ЗДДС и при наличие на документите по чл.45 ППЗДДС. Преди всичко същото е установено към момент, който се явява последващ за процесните доставки, извършени през м.02.2018г. Неоткриването на BISER WOOD TRADER J.D.О.О и неполучаване на информация за ползване на наетия от него склад само по себе си не може да обоснове в случая извода, че тези доставки не са осъществени или пък, че съставените документи са неверни. VIN номерът на получателя е валиден към датите на ВОД, а декларирането на ВОП от получателя или липсата на такова пред хърватските данъчни власти не следва да има негативни последици за доставчика, освен при установено знание от негова страна за данъчна измама, каквито твърдения и доказателства в случая не са направени и не са налице. От събраните в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство доказателства безспорно е установено, че процесните доставки са извършени от регистрирано по ЗДДС лице - "Енерджи Уърлд Системс" ЕООД към дружеството BISER WOOD TRADER J.D.О.О - получател, който също е бил регистриран за целите на ДДС в друга страна членка на Европейския съюз Република Хърватия - с валиден идентификационен номер към датите на данъчните събития. За стоките, предмет на доставките /бутилирана газ за битови нужди и некафе/ са издадени 10 бр. фактури и VIES декларации. За удостоверяване на превоза са приети потвърждения и товарителници /CMR/ с посочени в тях регистрационния номер на товарните автомобили. Попълнени са клетките на ЧМР-та /с дата на получаване на стоката вкл. 24/ .Транспортната фирма е включила е издадените фактури за превоз в дневниците си за продажба. При насрещни проверки назначените за периода шофьори на фирмата - превозвач не установяват категорично да са осъществявали превоз до Хърватия със стоките на РЛ и също няма събрани данни за преминаването на всички автомобили на ГКПП с Хърватия, но тези обстоятелства са косвени и само въз основа на тях не може да се направи извод, че товарните автомобили със стоки на РЛ не са преминавали границата между РБългария и Хърватия. Доказването на ВОД се извършва с конкретно посочени документи в чл.45 от ППЗДДС. В процесния случай тези документи са налице - международни товарителници и потвърждение. Тези доказателства са годни като такива и пряко установяват факта на транспорт, преминаване на държавната граница и местополучаване на стоките. Констатираните от приходните органи несъответствия между попълнените в CMR данни за товар и данните, налични в ИС на Агенция Митници, модул Пътни такси и резрешителен режим относно вида на превозваните с установените превозни средства преминали ГКПП стоки, не са аргумент за непризнаване на вътреобщностния характер на доставките. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози е посочено, че товарителницата до доказване на противното удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. Действително превоза на опасни товари, каквито безспорно са бутилките газ пропан-бутан попада под регулацията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе /ADR/, но неспазването й не е прерогатив на данъчната администрация, а на митническата такава. Дори и да се приеме, че са допуснати нередовности в съставените товарителници, в случая нередовността на CMR товарителниците като транспортни документи не оказва влияние върху доказването на ВОД, поради представяне на другия алтернативно посочен документ съгласно чл.45, т.2, б.а ППЗДДС - а именно писмено потвърждение от получателя, че стоките са пристигнали в Република Хърватско. Въз основа на приетата ССчЕ се установява надлежното осчетоводяване и разплащане по процесните фактури, както и във връзка с транспорта. Установено е съответствие между количествата, така както са били налични при РЛ, заявени и предадени по ЧМР. С предаването за превоз на съответните количества стоки, подробно индивидуализирани в международните товарителници /CMR/ е прехвърлена собствеността върху процесните стоки с оглед разпоредбата на чл.24, ал.2 ЗЗД, според която при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Правилно е приел първоинстанционния съд, че дружеството е представило необходимите и надлежни документи доказващи наличието на ВОД - договори, заявки, фактури, документи за получени плащания, потвърждения и CMR товарителници. Касационната инстанция приема, че при така събраните доказателства и съобразно тълкуването на Член 28а, параграф 3, първа алинея и чл.28в, А, буква а/, първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г. и на чл.28в, А, буква а/, първа алинея от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, направено в Решение от 27 септември 2007г. по дело С-409/04, Teleos plc, ОВ C 300, 4.12.2004 г., следва да се приеме, че е осъществена вътреобщностната доставка. Правото на разпореждане със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът е доказал, че тази стока е превозена в друга държава - членка, и че вследствие на това превозване стоката е напуснала физически територията на държавата - членка на доставката. Практиката на СЕС не допуска компетентните органи на държавата - членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. Настоящата касационна инстанция счита, че ревизираното дружество е изпълнило изискванията на чл.45 от ППЗДДС, както правилно е приел и АССГ. При съставянето на данъчния документ доставчикът е действал добросъвестно, не е целял участие в данъчна измама, доколкото е взел възможните и разумните мерки, за да се увери, че осъществената от него ВОД не го довежда до участие в такава измама. От изложеното следва, че декларираните от ревизираното лице ВОД са доказани по реда на чл.45 ППЗДДС, към който препраща чл.53, ал.2 ЗДДС. Ревизираното дружество не дължи ДДС за тези доставки, за които съгласно чл.53, ал.1, във връзка с чл.7 от ЗДДС се облагаеми с нулева ставка. Като е достигнал до извод, че спорните ВОД са реално извършени и незаконосъобразно с РА е доначислен дължимия ДДС, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което в тази му част следва да бъде оставено в сила. Същият краен извод следва и досежно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по издадените на РЛ фактури за транспортни услуги. В тази връзка в касационната жалба не са наведени никакви доводи, а осъществената от настоящия състав проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част сочи, че при установеност на реалното извършване на спорните ВОД обосновано е прието, че и свързаните с тях транспортни услуги са действително извършени. Като е счел, че и в тази му част РА е незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 3500 лева, съобразно приложения списък. Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,