Решение № 3879 от 11.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на "ЕМ ЕС ТРАНС СТРОЙ" ЕООД, подадена чрез пълномощника му адв. Д. Балкански, против Решение 451/01.06.2022 г. на Административен съд (АС) Пазарджик, постановено по адм. д. 1299/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р- 16001621000421-091-001 от 05.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение Х 564/28.10.2021 на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който за данъчни периоди 01.05.2019 г. 31.07.2019 г. са установени задължения ДДС в размер на 201 632,92 лева, и лихви в размер на 7 977,04 лева. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни производства. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита. Сочи доводи за правилност и законосъобразност на ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Попова по съображения, изложени в писмена защита, и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна и претендира намаляването му до минималния размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е основателна. С РА са установени на ревизираното дружество "ЕМ ЕС ТРАНС СТРОЙ" ЕООД задължения в размер на 201 632,92 лв. и лихви в размер на 7 977,04 лв. в резултат на допълнително начислен ДДС в размер на 201 632,92 лв. по непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) с получатели "КАТСЕЛИОТИС МОНОПРОСОПИКИ ИКЕ" с VIN номер ЕL801154117, "ГЕОРГИОС ПОЛИАНИДИС ЕТЕРИАМОН" с VIN номер ЕL800691539, "КАРА КАТАСКЕВАСТОКЕ МОН" с VIN номер ЕL800974656 и "Е. ХРИСТОДОУЛОУ МОНОПРОПИ" с VIN номер ЕL801124371 по 28 броя фактури с предмет сложен органичен разтворител Инса хай Тест . За да отхвърли жалбата против РА, съдът е обосновал извод, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено от компетентен орган и в съответствие с материалния закон. Извода за материална законосъобразност на РА е обоснован с доводи, че в представените документи /ЧМР/ липсва подпис и име на получателя, а в някои и на номера на превозното средство, дата и място на получаване, подпис и печат на получателя; от приобщените за целите на ревизията отговори от данъчната/приходната администрация на Р Гърция, коментираните гръцки дружества не са открити, същите не са подавали ДДС декларации, нито VIЕS декларации за ВОП, поради което те са дерегистрирани за целите на ДДС. Данни за декларирани ВОП с доставчик РЛ също не са установени при извършена проверка в ПП, VIES". Наред с изложеното по-горе, административният съд допълнително аргументира липсата на ВОД по процесните фактури с липсата на плащане от страна на гръцките търговци. Според съда превозвачът не е представил убедителни доказателства за извършването на превоза, а международните товарителници не доказват преминаване върху получателя на правото да се разпорежда със стоката в съответствие с чл. 12, пар. 2 и чл. 13, пар. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СMR). Решението е неправилно. От текста на чл. 7 ЗДДС и тълкуването на нормите на чл. 131 и чл. 138 от Директива 2006/112, дадено в решенията на СЕС, се установяват материалноправните предпоставки, които данъчнозадълженото лице следва да докаже, за да се ползва от облагането с нулева ставка на ДДС по чл. 53, ал. 1 ЗДДС, и те са: 1. правото на разпореждане със стоката като собственик е прехвърлено на получателя (изискване към всяка една облагаема доставка); 2. стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване е напуснала физически държавата членка на доставката (виж решенията на СЕС: от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos, т. 42, от 27 септември 2007 г. по дело С-184/05, Twoh International, т. 23, от 7 декември 2010 г. по дело R., C-285/09, т. 41, от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29, от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11, Mecsek-Gabona, т. 31, от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13, Траум, т. 24). При липса на конкретна разпоредба в Директивата за ДДС относно доказателствата, които трябва да представят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени доставките им от ДДС, в правомощията на държавите членки е да утвърдят списък на документи (виж решенията на СЕС по делата Mecsek-Gabona, т. 36 и Траум, т. 27). В случая националният законодател е регламентирал такъв списък с документи в чл. 45 ППЗДДС в приложимата редакция. Според чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС (ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) доставчикът следва да представи документ за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка и това е транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка, когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. По делото, още в хода на ревизията са представени екземпляри от международната товарителница /CMR/, към всяка от процесните фактури, които съдържат всички реквизити по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, а именно наименование и печати на изпращача, превозвача и получателя на стоките, техния вид и количество, както и датите на тръгване от Р България и пристигане в Р Гърция. Данните по делото сочат, че част CMR, сочат като превозвач доставчика "ЕМ ЕС ТРАНС СТРОЙ" ЕООД, за който безспорно е установено, че разполага със свои или наети МПС, както и наети по трудов договор работници на длъжност шофьор . Останалата и по-голяма част от CMR по 16 бр. фактури, сочат като превозвач ТСТ ТРАНС ОЙЛ ЕООД. Извършването на превоза от сочения превозвач е установено от представените от същия при насрещната му проверка документи: договор за извършване на транспортна услуга, фактура от превозвача за транспортната услуга, плащане на транспорта по банков път, CMR, подписано и подпечатано от представител на превозвача и заверено с подпис и печат на получателя, които удостоверяват получаването на стоките на точно определено място и дата на разтоварване. В допълнение са представени към фактурите за превоз - пътен лист, кантарна бележка, фактура Инса Ойл ЕООД, експедиционна бележка, талони на МПС (ремаркета и влекачи), трудови договори с шофьори на превозните средства, касови бележки за платени пътни такси в Р Гърция и др. Основателен е доводът на касатора, че представените ЧМР и съпътстващите ги документи са годни да установят транспортираните на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Същите, в отлика от приетото от първоинстанционния съд, са редовни от външна страна и се ползват с материална доказателствена сила досежно условията на договора за превоз и получаването на стоките. Тяхното съдържание се подкрепя и от останалите относими доказателства за транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. След като са налице нормативно изискуемите документи за установяването на ВОД, то несъответен на тълкувателно приложимите разяснения на СЕС е изводът на Административен съд Пазарджик, че законосъобразно органите по приходите са приели, че не се установяват вътреобщностни доставки с получатели, посочените по-горе лица. В решението по дело С-409/04 г. СЕС сочи, че вменяването на задължение на ревизираното лице да представи убедително доказателство за физическото напускане на стоките на територията на държавата-членка не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията и поставя това лице в положение на несигурност /т. 51/ в нарушение на основния принцип на правото на ЕС на правна сигурност, изискващ нормите да бъдат ясни и точни и прилагането им да е предвидимо за лицата. Спазването на този принцип се постига чрез регламентиране от националните власти на условията за освобождаване, вкл. чрез списък от документи, които следва да се представят на компетентните органи /чл. 45 ППЗДДС/. Не е в противоречие със съюзното право да се изисква от доставчика да вземе всички мерки, които могат разумно да се очакват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама. В случай, че доставчикът е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена ВОД, е недопустимо впоследствие националните органи да го задължат да заплати ДДС върху тези стоки, когато доказателствата се окажат с невярно съдържание, без да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама /т. 68/. От получената информация от гръцката данъчна администрация (едни от основните аргументи на данъчните органи при извършване на ревизията) не може да се направи еднозначно заключение, че "КАТСЕЛИОТИС МОНОПРОСОПИКИ ИКЕ" с VIN номер ЕL801154117, "ГЕОРГИОС ПОЛИАНИДИС ЕТЕРИАМОН" с VIN номер ЕL800691539, "КАРА КАТАСКЕВАСТОКЕ МОН" с VIN номер ЕL800974656 и "Е. ХРИСТОДОУЛОУ МОНОПРОПИ" с VIN номер ЕL801124371 не се декларирали ВОП по процесните доставки от Р България, но дори и да е налице такова недеклариране от тях, не може да се обоснове липсата на ВОД от страна "Ем Ес Транс Строй" ЕООД, гр. Пазарджик, тъй като декларирането на вътреобщностно придобиване от получателите не е елемент от фактическия състав на освобождаванията на ВОД. От друга страна, неотносимо към данъчното третиране на доставката е обстоятелството, че гръцката администрация е дерегистрирала получателите по доставките, тъй като това обстоятелство е настъпило за друг данъчен период, различен от процесния. Най-накрая, потвърждение, макар и косвено, за получаване на стоките, е извършеното плащане на дължимите суми по спорните фактури. Като е достигнал до извод за наличие на предпоставките за облагането с ДДС поради непризнаване на ВОД и отхвърляйки жалбата срещу РА, Административен съд Пазарджик е постановил оспореното съдебно решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорения РА. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, като претенцията в пълния претендиран размер от 11 276,88 лв. следва да бъде уважена като доказана, тъй като са представени доказателства за сторени разноски пред двете съдебни инстанции за процесуално представителство и заплатени държавни такси в претендирания размер. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение