Решение № 11225 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4604/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ, чрез процесуалния си представител адв. Г., против Решение 8176 от 28.12.2023г., постановено по дело 11615 по описа за 2020г. на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Решение РТД 3000-2315/30.10.2020/32-318311, издадено от Директор на Териториална дирекция Митница Пловдив при Агенция Митници. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Инвокирани са оплаквания, че необосновано първоинстанционният съд е счел, че не е доказана договорената стойност на стоката. Поддържа, че по делото са представени всички относими доказателства, от които се установява реалната договорена и заплатена цена. Навежда доводи, че атакуваното решение е постановено в разрез с разясненията, дадени в т. 3 от диспозитива на решение по преюдициално дело С-770/21 г. от 21.09.2023 г. СЕС. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решението на митническия орган. Претендира присъждане на разноски. Ответникът-Директор на Териториална Дирекция Митница Пловдив ( с предишно наименование ТД Тракийска), при Агенция Митници, чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли съдът да остави в сила атакуваното решение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е Решение РТД 3000-2315/30.10.2020/32-318311, издадено от Директор на Териториална дирекция Митница Пловдив при Агенция Митници, с което е постановен отказ да се освободи депозита за вноса на стока 1 пресни тиквички с нето тегло 1200 кг и стока 2 пресни домати тип кръгъл, червен с нето тегло 16 128 кг, оформени с Митническа декларация с МРН 19BG003010003512R0/11.04.2019г. и депозитът е задържан за плащане на вносно мито, преизчислено на база стандартната вносна стойност за процесиите стоки. С оспореното решение по митническата декларация е определено ново задължение: за вносно мито А01 в размер на 9645,12 лв., което да бъде взето под отчет и недължимо внесен ДДС при вноса на стоката в размер на 979,93лв. От фактическа страна съдът е установил, че на 11.04.2019г. в МБ Свиленград е подадена от касатора митическа декларация 19BG003010003512R0/11.04.2019г., с която вносителят под режим допускане до свободно обръщение с цел крайно потребление е декларирал под стока 1 (пресни тиквички) с код по КН 07099310, с митническа стойност в размер на 2133, 49 лева, преизчислена в евро на 100 кг - 90,90 евро на 100 кг., при определена стандартна вносна стойност (СВС) за същата стока в деня на вноса от Комисията, в размер на 53,8 евро /100 кг., при сравнение е установено , че декларираната митническа стойност е с повече от 8% по-висока от СВС, поради което вносителят е представил обезпечението по чл.75, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891-245,27 лв. За стока 2- пресни домати тип кръгъл, червен с нето тегло 16 128 кг, с произход Република Турция, с код по КН0702000099, с декларирана митническа стойност 43735,05лв, преизчислена в евро на 100 кг 138,65 евро на 100 кг. , при определена стандартна вноснастойност (СВС) за същата стока в деня на вноса от Комисията, в размер на 95,30 евро /100 кг., при сравнение е установено , че декларираната митническа стойност е с повече от 8% по-висока от СВС, поради което вносителят е представил обезпечението по чл.75, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 -9 399,85лв. На 11.04.2019г. с писмо рег. 32-109544 дружеството вносител е уведомено на основание чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от 4 месеца от регистриране на митническата декларация от 11.04.2019г. е необходимо да представи доказателства, че стока 1 (пресни тиквички) и стока 2 (пресни домати, тип кръгли червени) са реализирани на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната митническа стойност. Последвал е отговор от пълномощника Ренус България ООД на "ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ, с който са ангажирани доказателства за установяване на цената, на която са били реализирани процесните стоки, по конкретно е посочено, че за стока 1 (пресни тиквички) цялото количество от 1200 кг. е продадено на цена от 108 евро/100 кг; за стока 2 ( пресни домати, тип кръгли) цялото количество от 16 128 кг. е продадено на цена от 140 евро/100кг. При тези факти митническите органи са счели, че последващите продажби на стока 1 и стока 2 са реализирани на цена, която е по-ниска от цената на придобиването им. В тази връзка са приели, че не е представено удоволетворяващо доказателство за условията за освобождаване, като внесеният депозит за стока 1 в размер на 245, 27 лева и този за стока 2-в размер на 9 399, 85 лева са задържани. С оглед на това и в съответствие с чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. дружеството е уведомено за предстоящото издаване на неблагоприятно за него решение. С молба вх. 32-372050, чрез пълномощника си Ренус България ООД, жалбоподателят е възразил срещу издаването на акт за възникване на митническо задължение по тази митническа декларация с аргументи, които са преценени от административния орган като неоснователни и е издадено оспореното решение. С атакуваното решение съдът, след като е обсъдил представените от жалбоподателя в хода на административното производство доказателства и приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), е възпроизвел констатациите на митническия орган, че представените от дружеството документи, установяват, че вносителят не е успял да докаже достоверността на декларираната от него митническа стойност, върху която ще се начислят митата. Изложил е аргументи, че по делото не е ангажиран договор или друг еквивалентен документ, от който да се установи размерът на декларираната цена за всяка от процесните стоки, поради което не биха могли да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение между касатора и износителя- условията, свързани с цената, на която са закупени внесените партиди. По тези съображения и позовавайки се на разясненията, дадени с решение по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз, на чл. 75, § 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Делегиран регламент / ЕС/ 2017/891 и на чл. 181, § 2 от Регламент /ЕС/ 1308/2013 г., АССГ е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Основният спорен въпрос по делото е дали е представено от касатора удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката, което да обоснове извод за липсата на изкуствено завишаване на декларираната договорна стойност с цел избягване заплащането на вносно мито) като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. При действието на чл. 75, § 2, ал. 1 от Делегирания регламент, ако митническата стойност на продуктите от част А към приложение VII се определя според договорната стойност, посочена в чл. 70 от МКС и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8% от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в член 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. В тази хипотеза размерът на вносното мито, което би се дължало за продуктите се определя по фиксираната стойност при внос. В тежест на вносителя е да докаже в едномесечен срок от продажбата на продуктите и в четиримесечния срок от датата на приемане на декларацията за поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС, или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, § 2, б. "в" от МКС /вж. чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент/. Доказването на условията на освобождаване на партидата включва не само фактурата, а и всички документи, необходими за извършване на митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от партидата /чл. 75, § 5, ал. 4 от Делегирания регламент/. Условие за освобождаване на гаранцията е представяне на удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване. Иначе обезпечението се задържа чрез плащане на вносни мита /чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегирания регламент/. Последващата реализация на стоката под себестойността й определя като непълно доказването на освобождаването на партидата според условия потвърждаващи правилно определяне на митническата стойност по метода на чл. 70 МКС. Под "условия" по смисъла на член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 следва да се разбират всички обстоятелства, настъпили след пускането на стоките в свободно обращение в Съюза, които могат да потвърдят или да опровергаят достоверността на декларираната договорна стойност /така т. 79 от решението на Съда по дело С-770/21/. По разясненията в т. 82 от решението на Съда по дело С-770/21 продажбата на загуба може да се възприеме като сериозна индикация за изкуственото завишаване на декларираната договорна стойност от вносителя, за да се избегне плащане на вносно мито или да се намали размера му. Несъстоятелен е доводът на касатора за дължима отлика с повече от 50 % между декларираната договорна стойност и определената от Комисията стандартна стойност при вноса, като основание за съмнение у митническия орган в достоверността на декларираната стойност. Този довод се основава на т. 90 от решението на Съда по дело С-770/21 и цитираното там решение по дело С-291/15. Позицията на Съда по тези дела е, че разликата с повече от 50% между декларираната стойност на партидата внесени стоки и СВС "... е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност... ". Този извод не изключва наличието на основания за съмнения и при по-малки разлики на декларираната и СВС в хипотезата на продажба на загуба, стига декларираната митническа стойност на продуктите да е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса. Това отклонение е юридическият факт, пораждащ тежестта на вносителя да докаже "..., че партидата от внесените стоки е била освободена съгласно условията, потвърждаващи достоверността на декларираната договорна стойност." /вж. т. 93 от решението на Съда по дело С-770/21/. Противно на наведените в касационната жалба аргументи, обоснован и съответстващ на закона е решаващият извод на АССГ за липсата на представен писмен договор, сключен между вносителя и износителя, позволяващ да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение. Като доказателство, установяващо условията, свързани с уговорката за цената, на която е придобита внесената партида, не би могло да се приеме търговската фактура. От т. 85 от решението следва, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида.. По изложените съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни, съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременната претенция, се следва присъждане на сторените от ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,