Решение № 9869 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14381/2011 г.

Решение № 9869 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14381/2011 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Фермер 2003" ЕООД, гр. Сливен срещу Решение № 1190/9.09.2011 г., постановено по адм. дело № 17/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, с която е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт /РА/ № 2001001179/13.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД - Бургас на НАП, потвърден с Решение № РД-10-390/15.12.2010 г. на изпълняващия правомощията на Директор на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП и дружеството е осъдено да заплати на ответника сумата от 1530 лв. разноски по делото. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в частта по ЗДДС за данъчен период месец януари, за който на дружеството се отказва признаване на правото на данъчен кредит в размер на 5922 лв. по фактура, издадена от "Кронос агрохолдинг" АД, първоинстанционният съд не е обсъдил събраните доказателства и възраженията на оспорващия. Сочи, че е установено прехвърлянето на правото на собственост върху родово определена вещ, предаване на владението, плащане и последващото влагане на същата вещ, поради което липсата на доказателства във връзка с нейния транспорт не може да обоснове извод за нереалност на доставката. В частта относно ЗКПО излага, че съдът необосновано е възприел тезата на органа по приходите, независимо от представените договори за финансова помощ и доказателства за връщане на заетите суми. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени ревизионния акт, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не изразява писмено становище по жалбата, не се явява в о. с. з. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното от "Фермер 2003" ЕООД, гр. Сливен Решение № 1190/9.09.2011 г., постановено по адм. дело № 17/2011 г., Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата срещу Ревизионен акт /РА/ № 2001001179/13.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД - Бургас на НАП, с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС за данъчен период януари 2008 г. в размер на 5 922 лв. непризнато правото на приспадане на ДДС и следващата се лихва в размер на 2028.54 лв. и задължения за корпоративен данък за 2006 г. по ЗКПО (отм.) в размер на 35 105.95 лв. главница и 16426.49 лв. лихва. До този краен правен резултат съдът е достигнал след като в мотивите на решението подробно е възпроизвел констатациите в ревизионния акт и потвърждаващото го решение на ответника, като след анализ на приложените Заповед по чл. 112, ал. 2 от ДОПК, ЗВР и ЗОКО съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма по чл. 120, ал. 1 от ДОПК и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът правилно е отграничил спорния предмет между страните - наличието на реална доставка по издадената от "Кронос Агрохолдинг" АД фактура и установеността на произхода на предоставените на дружеството в заем средства, респективно - законосъобразността на увеличението на финансовия резултат на касатора за 2006 г. В мотивите на решението са изложени съображения за разпределението на доказателствената тежест между страните, но в хода на съдебното производство съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК вр. с § 2 от АПК. Делото е приключило с едно открито съдебно заседание, като са останали неизяснени релевантни факти и обстоятелства, които съдът е следвало изрично да посочи на страните. В случая, всички твърдения и възражения, релевирани с касационната жалба са заявени и пред първоинстанционния съд, като в допълнение оспорващият се е позовал на фактура № 19 от 27.11.2007 г., на вписванията в извлечение от сметка 304 по повод представените от "Петроминвест" доказателства, на наличието на данни кой и в какво качество е подписал представените разпечатки и анализи на сметките на предходните доставчици, посочил е пътни листи, фактура, товарителница и свидетелства за регистрация на МПС, като е оспорил и конкретни констатации във връзка с баланса на "Са груп". Всички тези доказателства и възражения обаче са останали необсъдени от съда при постановяване на решението, а преценката на част от тях е била обусловена и от провеждането на ССчЕ, която да проследи счетоводните записвания на съответните търговски дружества за релевантните периоди, както и да анализира вписванията в графите "краткосрочни вземания" и "вземания по предоставени търговски заеми". Съгласно чл. 171, ал. 2, изр. последно от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, при необходимост съдът е следвало служебно да назначи ССчЕ и като не е сторил това, той е постановил решение при неизяснена от фактическа обстановка. Този процесуален пропуск следва да се квалифицира като съществен, тъй като пряко е повлиял на формираната крайна воля на съда. С оглед установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, констатираната неяснота на спора от фактическа страна препятства възможността за инстанционна проверка на обосноваността и материалната законосъобразност на атакувания съдебен акт, поради което същият като неправилен следва да се отмени. На основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да даде на страните конкретни указания за кои релевантни обстоятелства те не сочат доказателства, да назначи ССчЕ със задачи, съобразени с предмета на спора и възраженията на страните, след което да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително и заключението на вещото лице и в мотивите на решението изрично да посочи формираните от него фактически и правни изводи. На основание чл. 226, ал. 3 от ДОПК, при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските в производството пред Върховния административен съд. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на I-во отделение