Решение № 5558 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1253/2020 г.

Решение № 5558 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1253/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, чрез процесуален представител, против Решение № 2065/31.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2442/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 14 от 29.06.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който са установени публични държавни вземания срещу "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД /"ВиК – Варна" ООД/ в размер на 1 267, 04 лв., представляващи непогасен остатък от такса за замърсяване от заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 01.04.2016 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно е разрешен спорният по делото въпрос относно приложимото към разрешаването на казуса материално право. Счита се, че съдът не е отговорил на възраженията в жалбата, както и, че неправилно е приел, че таксата за замърсяване за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. следва да се определи съобразно компонентите в разпоредбата на чл. 194, ал. 5, т. 1 от Закона за водите /ЗВ/, съобразно редакцията преди изменението й – ДВ, бр. 51/2015 г. Касаторът формулира съображения, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВ /в редакцията съгласно изм. с ДВ бр. 61 от 2010 г. / във вр. с § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗВ /ДВ бр. 58 от 31.07.2015 г. / и съдебната практика по приложението й. Настоява да се приеме, че в тази връзка правилно и законосъобразно таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗВ, дължима от "ВиК-Варна" ООД за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води следва да се определя въз основа на фактурираното количество вода, доставена от оператора към ползвателите, а не въз основа на обема на заустените води. В тези насока излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на оспореното решение на Административен съд – Варна и на АУПДВ, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касация – Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" не изразява становище по основателността на касационната жалба- Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на Административен съд – Варна. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на "ВиК-Варна" ООД срещу АУПДВ № 14 от 29.06.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който на дружеството са установени публични държавни вземания в размер на 1267. 04 лева, представляващи непогасен остатък от такса за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за правото на използване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води № 23710090/27.05.2014 г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция "Черноморски район" за ползване на воден обект: "Юрук дере", поречие на река Камчия, за заустване на отпадъчни води, формирани от експлоатацията на съществуващата канализационна система за битово- фекални води на гр. Дългопол, изчислена съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., възлизаща общо на 1 875. 55 лева, частично погасена с плащане в размер на 608. 51 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2016 г. до окончателното й изплащане. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, АС- Варна е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решаващият състав е счел, че спорът по делото е изцяло правен, като противоположните становища на страните се свеждат до това дали е приложим чл. 194, ал. 5, т. 1 б. "а" от ЗВ, съобразно редакцията му след изм. с ДВ бр. 58 от 2015 г. или съобразно редакцията му до това изменение. Първоинстанционният съд е подложил на тълкуване относимите в случая правни норми и е приел, че съгласно чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗВ /преди горепосоченото й изменение/ за правото за използване на водите се заплаща такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, като съобразно ал. 5 на чл. 194, т. 1, б. "а" от ЗВ таксите по ал. 1, т. 3, б. "а" се определят въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м., с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. По аргумент от ал. 6 на чл. 194 ЗВ размерът на таксата, начинът и редът за изчисляването й се определя с тарифа на Министерския съвет. Посочил е, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за водите /ДВ бр. 58 от 2015 г., в сила от 03.08.2015 г./ разпоредбата на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" е изменена, като е определено от законодателя таксите по ал. 1, т. 3, б. "а" да се определят въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м., с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. По този начин е преодоляно съществуващото противоречие преди изменението между закона и тарифата относно реда за определяне на таксата. Първостепенният съд е приел, че на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗВ /бр. 58/15 г. / посоченото изменение на закона, както и новата Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, последната обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г., не са приложимото материално право към периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., в съответствие с което законосъобразно с оспорения АУПДВ размерът на задължението е определен въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м., с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Между страните не е било спорно, че "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД е вписано като ползвател в издаденото Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води № 23710090/27.05.2014 г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция "Черноморски район", за ползване на воден обект: "Юрук дере", поречие на река Камчия, за заустване на отпадъчни води, формирани от експлоатацията на съществуващата канализационна система за битово- фекални води на гр. Дългопол. Безспорно е било също, че в това му качество дружеството на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗВ дължи такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периода, посочен в АУПДВ от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. Спорът е концентриран върху въпроса правилно ли е изчислен размерът на таксата на база заустеното количество вода по реда на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, в редакцията на закона от ДВ бр. 61 от 2010 г. във вр. с § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ /бр. 58/15 г./ или считано от 03.08.2015 г. същата е следвало да се определи на база фактурираното количество вода на основание действащата от тази дата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, изм. ДВ бр. 58 от 2015 г. Съгласно чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ /в редакцията й с изм. ДВ бр. 61 от 2010 г./, таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. Алинея ал. 6 на чл. 194 ЗВ предвижда, че размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с Тарифа на Министерския съвет. Препращането е към Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отменена на 01.01.2017 г., чийто чл. 12 сочи формулата за определяне на таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Същият предвижда, че се взема предвид количеството на заустените отпадъчни води, отчетено чрез измервателно устройство, а за ВиК операторите - фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите в куб. м. В тази връзка, в практиката на съдилищата константно се приема, че по отношение на ВиК операторите нормата на чл. 12 от Тарифата противоречи на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, в редакцията му съгласно изм. ДВ бр. 61 от 2010 г., поради което приложение намира законът, като нормативен акт от по-висок ранг. Поради това при изчисляване размера на таксата за замърсяване, дължима и от ВиК операторите, следва да се вземе предвид заустеното количество вода, а не фактурираното. Според редакцията на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ /съгласно изм. ДВ бр. 58 от 2015 г./, таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се определя за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания – въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. С § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ (ДВ бр. 58 от 2015 г.) e предвидено, че до привеждането на тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон, таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред. Впоследствие, посочената правна норма е претърпяла изменение, на което е придадено обратно действие и точното й съдържание е следното "До 31 декември 2016 г. таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред и в досегашните размери. От 1 януари 2017 г. таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по новия ред и в новите размери, определени с тарифата по чл. 194, ал. 6." На основание чл. 194, ал. 6 ЗВ с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. е приета Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, която предвижда формулата за изчисляване на таксата, включваща не само годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" – в куб. м, но и корекционните коефициенти по чл. 15, ал. 1, отчитащи замърсяването с отпадъчни води. При този нормативен регламент, настоящият касационен състав намира, че по смисъла на § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ, тарифата по чл. 194, ал. 6 ЗВ е приведена в съответствие с чл. 194, ал. 5 ЗВ едва с приемането на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г., поради което до 01.01.2017 г. приложим е бил редът по чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ - ДВ, бр. 61 от 2010 г. Този извод се потвърждава и от сега действащата редакция на същата тази правна норма, на която е придадено и обратно действие, поради което правилно първостепенният съд е приел, че като е определил таксата за замърсяване въз основа на формула, използваща заустеното количество отпадъчни води на база монтирано измервателно устройство, административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон. Таксата се явява точно изчислена, поради което изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на издадения АУПДВ е правилен. Достигайки до същия, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. /В този смисъл Решение № 86 от 10.06.2019 г., по адм. дело № 2139/2019 г. по описа на ВАС, Решение № 2280 от 18.02.2019 г., по адм. дело № 7530/2018 г. по описа на ВАС, Решение № 2332/18.02.2019 г., по адм. дело № 3922/2018 г. по описа на ВАС, Решение № 2609/21.02.2019 г. по адм. дело № 9662/2018 г. по описа на ВАС и др./ По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение