Решение № 393 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14590/2018 г.

Решение № 393 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14590/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба от кмета на община - Исперих срещу решение № 101 от 19.10.2018 г., постановено по адм. д. № 148/2018 г. по описа на Административен съд – Разград.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, кметът на община – Исперих, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.

Ответниците, Ш. Мехмед от [населено място] и Н. Йондер, редовно призовани, не се явяват. От първия ответник чрез адв. Г. Сабриева е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакувания с нея съдебен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която подлежащият на касационно обжалване съдебен акт е неблагоприятен.

При извършената от съда служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на обжалваното съдебно решение с материалния закон, вменена му от разпоредбата на чл. 218, ал 2 от АПК, настоящият състав на ВАС, трето отделение намира съдебното решение за недопустимо като постановено по недопустима жалба срещу акт, издаден по заявление, предявено от ненадлежна страна.

Производството пред Административен съд Разград е образувано по жалба от Ш. Мехмед чрез адв. Г. Сабриева срещу писмо изх. № 0 Д-158-1 от 18.07.2018 г. от ст. специалист "Гражданска регистрация" при община –Исперих, с което пълномощникът на заявителя / той- и жалбоподател/ адв. Г. Сабриева е уведомена, след преглед на изпратените от нея по пощата документи, че искането й не може да бъде изпълнено по следните причини:

1. Приложеното пълномощно е издадено за община –Дулово, а не за община –Исперих;

1. Липсва формуляр "Б" /за брака в Турция/ на упълномощителите;

1. Липсва справка от семейния им регистър от Турция;

1. Липсват квитанции за платени съответни такси на касата в община Исперих.

По гореизброените причини административният орган е заявил, че връща на подателя – адв. Сабриева всички документи.

С обжалваното в настоящото производство съдебно решение АС- Разград е обявил за нищожен отказа за съставяне на акт за раждане на Д. Й. по заявление вх. № 0 Д-158/18.07.2018 г., обективиран в писмо изх. № 0 Д-158-1/18.07.2018 г., изпратил е преписката на кмета на община –Исперих за произнасяне по подаденото искане в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на съдебното решение, като е определил 7-дневен срок на административния орган за произнасяне по заявлението, считано от влизане в сила на съдебното решение. Със същия съдебен акт община –Исперих е осъдена да заплати на Ш. Мехмед съдебни разноски за производството в размер на 610 лв.

За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваното писмо е индивидуален административен акт по дефиницията на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като представлява изричен отказ на административен орган да издаде искания със заявлението акт за раждане на дете, родено в чужбина, единият от родителите на което е [гражданство] съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2, т. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.

АС-Разград е заключил, че постановеният изричен отказ е незаконосъобразен, доколкото заявлението на Ш. Мехмед чрез адв. Г. Сабриева е подадено до компетентния административен орган- кметът на общината, в която е постоянният адрес на заявителя- [гражданство] и баща на детето, издаването на чийто акт за раждане се иска. Към заявлението според съда са представени всички изискуеми по чл. 70, ал. 2 от ЗГР документи- заверен препис- извлечение от акта за раждане, издаден от турските власти-в надлежен превод на български с апостил, както и документ за идентичност на имената на бащата по съставения в Турция акт за раждане на детето и българската му лична карта. АС-Разград е стигнал до извода за липса на необходимост от посочените от административния орган като изискуеми допълнителни документи - акт за сключен граждански брак на родителите на детето и справка от семейния им регистър в Турция, тъй като тези документи не са сред посочените по см. на чл. 70, ал. 2 вр. с чл. 72, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗГР документи. Според съда в актовете за гражданско състояние не се вписват данни, заявления и сведения, които не са предвидени в закон., поради което дали между родителите има сключен брак или не и какъв е семейният им статус, се явява без значение за издаване на искания акт за раждане. Базирайки се на разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от Конституцията на РБ, съдът е заключил, че изложените от ответника доводи в писмения отговор на жалбата за необходимост от спазване на поредността в ЗГР- актът за брак да предхожда акта за раждане, не намират опора в закона. Съдът е приел за неоснователно и изложеното в атакуваното писмо изискване за представяне на доказателства за платена такса за издаване на искания документ, тъй като съгласно чл. 40 от ЗГР издаването на акт за раждане е безплатно.

Въпреки гореизложеното АС-Разград е приел, че обжалваният изричен отказ е нищожен, тъй като е издаден от административен орган, който не притежава материална компетентност по делегация за издаването му. По делото не са ангажирани доказателства, че кметът на общината, който по закон е и длъжностно лице по гражданското състояние, е делегирал тези свои правомощия с писмена заповед на друго длъжностно лице- в случая на издателя на писмото –ст. специалист "ГР" при община – Ихтиман.

По горните съображения изричният отказ е обявен за нищожен, преписката по заявлението е изпратено на кмета на община-Исперих за ново произнасяне в 7-дневен срок от влизане на съдебния акт в сила при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на същото съдебно решение.

Съдебното решение е недопустимо.

Действително, според разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗГР, български гражданин може да представи получен от него препис от съставен в чужбина акт за раждане направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език с искане да бъде съставен акт за раждане на български гражданин.

В конкретния случай е подадено заявление за съставяне на акт за раждане в Р България на база Препис - извлечение от Акт за раждане № 819, изготвен от Дирекция "Гражданско състояние"- Боюкчекмедже, Истанбул, РТурция на лицето Д. Й., личен № [номер], пол [пол], [дата на раждане] в [населено място] от родители: баща- Ш. Йондер и майка – Н. Йондер. Искането за пресъставяне на акт за раждане на Д. Й. е подадено до кмета на община Исперих от адв. Г. Сабриева в качеството й на пълномощник на бащата на Д. Й. – Ш. Йордер, като, съгласно преведено с апостил изявление на ГД "Гражданство и гражданско състояние" при МВР-РТурция за идентичност на имена лицето Ш. Йондер като [гражданство] е бил известен с името Ш. Мехмед. По делото е представено и копие от българска лична карта на Ш. Мехмед, издадена от МВР-[населено място] на [дата] с постоянен адрес- [населено място].

Искането за издаване на акт за раждане по реда на чл. 70, ал. 2 във вр. с чл. 72 от ЗГР е подадено / вкл. и чрез пълномощник/ от молител, който не е материалноправно легитимиран да упражнява чужди права, доколкото към момента на подаването му -18.07.2018 г. лицето, за което се отнася преиздаването на акта за раждане, вече е непълнолетно- навършило е [възраст], поради което както подаването на искането, така и евентуалното упълномощаване на адвокат за тази цел, за да е редовно и да подлежи на разглеждане по същество, следва да е подписано от Д. Й. – лично и със съгласието на баща му Ш. Мехмед, а не само от Ш. Мехмед /чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството и чл. 18, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 27, ал. 1 и чл. 28, ал. 2 от ГПК/

След като самото искане до административния орган е следвало да бъде предявено от Д. Й. – лично и със съгласието на баща му Ш. Мехмед, на още по-силното основание жалбата срещу писмо изх. № 0 Д-158/1/18.07.2018 г. на ст. специалист при община Исперих / което настоящият съдебен състав квалифицира като акт по чл. 197 от АПК, а не като такъв по чл. 21, ал. 1, последна хипотеза от АПК / е следвало да бъде обжалвано от Д. Й. – лично и със съгласието на баща му Ш. Мехмед. Жалбата срещу цитираното по-горе писмо е предявена чрез адв. Г. Салиева в качеството й на пълномощник единствено на Ш. Мехмед- лице без процесуално право да предявява чужди права пред съд, съответно –без процесуална и материалноправна легитимация и без самостоятелен правен интерес от оспорване.

Като се е произнесъл по жалба, предявена от ненадлежна страна, АС- Разград е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение