Решение № 15871 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11127/2016 г.

Решение № 15871 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11127/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР "ЛОРА" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. С., район "Триадица", бул. "Х. Б." №... подадена чрез прокурист д-р В. Н. срещу решение № 4167 от 15.06.2016 г. по адм. дело № 8363/2014 г. на Административен съд С.-град, с която е отхвърлена молбата на дружеството срещу Писмена покана изх. № 29-07-41/2.07.2014 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса, с която на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО дружеството е поканено да възстанови неоснователно получена сума в размер 1235,06 лева, представляваща реализирано превишение на определената стойност МДД за II-ро тримесечие на 2013 г. и са присъдени разноски. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да отмени обжалваният административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Директорът на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Х. Т. изразява становище за неоснователност на касационните оплаквания. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 4167 от 15.06.2016 г. по адм. дело № 8363/2014 г. на Административен съд С.-град е отхвърлил молбата на МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР "ЛОРА" ЕООД срещу Писмена покана изх. № 29-07-41/2.07.2014 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса, с която на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО дружеството е поканено да възстанови неоснователно получена сума в размер 1235,06 лева, представляваща реализирано превишение на определената стойност МДД за II-ро тримесечие на 2013 г. и е присъдил разноски. За да потвърди оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че писмената покана е издадена при спазване на действащата нормативна уредба от компетентен орган, и след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК. Решението е правилно. Фактическата обстановка по спора е изцяло изяснена. Не се спори между страните, че МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР "ЛОРА" ЕООД е лечебно заведение по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1, б. "в" от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/. В това си качество дружеството е сключил индивидуален договор с НЗОК № 222386/11.02.2012 г. и допълнителни споразумения към него от 9.02.2013 г., 27.02.2013 г. и 20.03.2013 г., за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ на задължително здравно осигурени лица. С протокол за определяне на броя назначаваните специализирани медицински дейности /СМД./ и стойността на медико-диагностичните дейности /МДД/ за второ тримесечие на 2013 г., на медицинския център е определена стойност на МДД /бл. - НЗОК № 4/ в размер на 6365 лева, а допълнително с два протокола още 640 лева /2 по 320 лв./, или общата стойност е в размер на 7005 лева. С. З. № РД-18-676/16.05.2014 г. на директора на СЗОК е наредено извършването на финансова проверка на дружеството, със задача контрол по изпълнението на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД за II-ро тримесечие на 2013 г., и във връзка с изпълнение на договора. Резултатите от проверката са отразени в Протокол за неоснователно получени суми № ФВ-158/20.05.2014 г., връчен на жалбоподателя на същата дата. Последният е упражнил правото си на възражение в срока по чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО. На основание чл. 45, ал. 1 от индивидуален договор № 22-2386/2012 г. и неговите изменения и допълнения, директорът на СЗОК е издал оспорената писмена покана за доброволно възстановяване на сумата в размер на 1235,06 лева, представляваща изплатени от СЗОК суми на изпълнителите на медицинска помощ за МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4/ за II-ро тримесечие, извън определените стойности, ведно с разрешените завишения. Надвишението е констатирано след съпоставяне на определените с протокол МДД за второ тримесечие на 2013 г. с реално изпълнените, отчетени и заплатени медицински дейности и медицински диагностични дейности, възложени от специалисти, работещи с лечебното заведение. Установено е още, че дружеството има задължение за компенсация в размер на 990,80 лева от I-во тримесечие за 2013 г. съгласно чл. 8 от Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ/Правилата/ за 2013 г. При анализ на данните от генерирана от ИИС на НЗОК справка за отчетените и заплатени ядрено-магнитни резонанси е установено, че в електронните отчети на изпълнителите на СИМП са отчетени и заплатени 14 бр. ядрено-магнитни резонанси, издадени от специалисти, работещи в медицинския център на обща стойност 2862.44 лева, при отпуснати на лечебното заведение средства за 13 броя на обща стойност 2657.98 лева. Налице е превишаване от 1235,06 лева. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза превишението е в размер на 1235,06 лева. Посочил е също, че за III-то тримесечие има превишение в размер на 59,42 лева, а за IV-то тримесечие предвишението е в размер на 13416,44 лева. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е направил правилен извод за неоснователност на оплакванията срещу издадената писмена покана, която е издадена на основание чл. 76а, ал. 3 ЗЗО. От правна страна, в чл. 76а ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В същия смисъл е клаузата по чл. 45, ал. 1 от договора, според която изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя /НЗОК/ заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране, както и ал. 2, според която контролът по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б ЗЗО, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. С оглед на изложеното, обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице щета за НЗОК в размер на 1235,06 лева. Извършено е плащане от бюджета на НЗОК над определените брой на за второ тримесечие на 2013 г., поради което изплатените суми от НЗОК следва да бъдат възстановени съгласно чл. 45, ал. 1 от договора. След като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определените с посочения протокол брой на МДД и над разрешените надвишения, при отчитане на задължението за компенсиране, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Наведените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Неоснователни са доводите за разместване на доказателствената тежест от първоинстанционният съд. Съдът е задължил СЗОК да представи всички писмени доказателства, включително всички направления в бланка четири, като данните съвпадат с отразеното в електронните отчети. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното съдебно решение, с което оспорената писмена покана е приета за законосъобразна, е правилно и обосновано. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на същото. При този изход на делото съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на Столична здравноосигурителна каса, тъй като не е заявено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,