Решение № 4512 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 823/2016 г.

Решение № 4512 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 823/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Б. Б." ЕООД, чрез адв. А. Д. срещу Решение № 2640 от 11.12.2015 г. по адм. дело № 3062/2015 г. по описа на Административен съд В., 28 състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Касаторът поддържа, че необосновано административният съд не е обсъдил възражението им за нищожност на Ревизионен акт № Р-03-1401750-091-01 от 05.12.2014 г., на който влязъл в сила РА се позовава приходният орган при издаване на процесния АПВ. Иска отмяната на АПВ и постановяване на друго решение, с което да се признае на дружеството правото на възстановяване или прихващане на сумата от 54 100,32 лева ведно със законната лихва, считано от датата на постановяване на АПВ до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК. Ответната страна - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. В., представлявана от юрк. Костадинова изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС В. е бил АПВ № П - 03000315116545-004-001 от 20.07.2015 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП В., потвърден с Решение № 462 от 02.10.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Установява се, че производството е започнало по подадено от "Б. Б." ЕООД искане № 29364 от 22.06.2015 г. за възстановяване на ДДС за м. 01.2014 г. - м. 03.2014 г. в общ размер на 54 138,14 лева, както следва: 1. ДДС в размер на 54 138,14 лева за погасяване на изискуеми публични задължения в размер на 9468,33 лева по видове данъци - корпоративен данък в размер на 9468,33 лева и ДДС в размер на 2262,24 лева. В хода на проверката е констатирано, че за данъчен период м. 01 - м. 03.2014 г. на дружеството е извършена ревизия, приключила с издаването на РА № Р-03-1401750-091-01 от 05.12.2014 г., с който на ДЗЛ е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 54 100,38 лева по фактура № 9000000004 от 27.01.2014 г., издадена от "Енерджи" ЕООД. РА е обжалван от РЛ по административен ред, като с решение № 31 от 03.02.2015 г. директорът на дирекция "ОДОП" - гр. В. оставя без разглеждане жалбата му като просрочена. С определение № 989 от 12.03.2015 г. по ч. адм. дело № 478 от 2015 г. по описа на АС В. е отхвърлена жалбата на "Б. Б." ЕООД срещу цитираното Решение № 31 от 03.02.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. При тези факти приходният орган е приел, че искането за възстановяване/прихващане е неоснователно, тъй като към 20.07.2015 г. дружеството има изискуеми публични задължения, събирани от НАП. АПВ е връчен на лицето на 21.07.2015 г., като е подадена жалба до директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. и с Решение № 462/02.10.2015 г. АПВ е потвърден. АС В. е приел, че оспореният АПВ е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е мотивирал извода си за законосъобразност на АПВ, излагайки съображения за липса на материалноправно основание за прихващане/възстановяване, доколкото по категоричен начин е установено, че за данъчен период м. 01.2014 г. с влязъл в сила РА на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 54 100,38 лева. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на орган по приходите или по писмено искане на лицето. Според чл. 129, ал. 3 от ДОПК, актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. В процесния случай правилен е изводът на АС В. за законосъобразност на оспорения АПВ. Претендираната за възстановяване/прихващане сума в размер на 54138,14 лева се отнася до отказания данъчен кредит на дружеството за м. 01.2014 г. във връзка с фактура № 9000000004 от 27.01.2014 г., издадена от "Енерджи" ЕООД. Не е спорно между страните, че за този данъчен период е извършена ревизия на "Б. Б." ЕООД, която е приключила с издаването на РА № Р-03-1301750-091-01 от 05.12.2014 г. на органи по приходите в ТД на НАП В. Цитираният РА е влязъл в сила видно от определение № 989 от 12.03.2015 г. по адм. дело № 478/2015 г. по описа на АС В. Това означава, че не е налице недължимо събрана или платена сума за данък съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, поради което не е налице основание за възстановяване/прихващане на процесната сума според заявеното от дружеството. Обосновано АС В. не е разгледал възражението на оспорващия за нищожност на цитирания ревизионен акт. Съгласно действащите правила на АПК и ДОПК косвеният съдебен контрол върху административни актове е недопустим. Без значение за настоящия спор е и последвалото съдебно производство № 823/2016 г. по описа на АС В., образувано по жалба на дружеството с искането за обявяване на нищожност на процесния РА № Р-03-1301750-091-01 от 05.12.2014 г. на органи по приходите в ТД на НАП В., доколкото жалбата, адресирана до директора на дирекция "ОДОП" с искането за нищожност на РА е подадена на 01.11.2016 г. след завеждане на настоящото дело пред касационната инстанция. Ако лицето счита, че в един последващ момент е налице основание за прихващане/възстановяване по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, то за него не съществува пречка да направи ново искане за прихващане/възстановяване на съответния орган по приходите. С оглед на горното, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на процесния АПВ, АС В. е постановил правилно решение. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2154,44 лева за касационната инстанция съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение