Решение № 13803 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14363/2015 г.

Решение № 13803 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14363/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика", град С. против решение № 6321/22.10.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 9464/2014 г., поправено с решение № 6470/26.10.2015 г. на Административен съд, С. град по адм. дело № 4085/2015 г., с което е обявена нищожността на ревизионен акт № 2000902044/21.08.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП град С.. Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК с искане за неговата отмяна. Претендира разноски. Ответникът - "К. Х. - Е." ООД гр. С., чрез процесуалния си представител адв. К. С. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представените по делото писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените факти във връзка с предмета на делото, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил издаденият на "К. Х.-Е." ООД ревизионен акт № 2000902044/21.08.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП град С., с искане за прогласяване на неговата нищожност. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 4893/30.04.2015 г. по адм. дело № 7594/2014 г., Върховният административен съд, осмо отделение, е отменил решение № 2297/7.04.2014 г. на Административен съд, С. град по адм. дело № 11609/2013 г., с което е обявена нищожност на оспорения акт. Делото е върнато за ново разглеждане за събиране на доказателства и изясняване на обстоятелствата относно момента на настъпване на данъчно събитие по спорните вътреобщностни придобивания /ВОП/ и в кой период е станал изискуем данъка от ревизираното дружество. С обжалваното решение първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото отново е обявил нищожност на оспорения акт. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че съгласно ЗВР, в обхвата на ревизията са включени задължения на "К. Х. - Е." ООД по ЗДДС за периода от 20.11.2008 г. до 28.02.2009 г. Определените с ревизионния акт задължения са за данъчните периоди на м. 08, м. 09 и м. 10.2008 г. т. е. за период извън ревизирания. В тази връзка се е позовал на решение № 12129/16.10.2009 г. по адм. дело № 5940/2009 г. на ВАС, първо отделение, според което при тези обстоятелства следва извод, че органите по приходите не са били надлежно овластени т. е. не са имали компетентност да определят задължения за ДДС за периода 1.08.2008 г. - 31.10.2008 г. Според съда след като са констатирани обстоятелства за дължимост на ДДС за период извън първоначалната дата на ревизирания, органът, възложил ревизията е могъл на основание чл. 113, ал. 3 ДОПК да измени заповедта за възлагане на ревизия относно периода, включен в обхвата на ревизията. Липсата на компетентност за органа по приходите, извършил ревизията да определя задължения за ДДС за периодите м. 08-м. 10.2008 г. според съда води до нищожност на ревизионния акт. В изпълнение на указанията, дадени от касационната инстанция, съдът е посочил, че при новото разглеждане на делото са събрани преписи от процесните фактури, които да установят момента на настъпване на данъчно събитие. В мотивите на решението е прието, че безспорно дружеството не е изпълнило задължението си за регистрация по ЗДДС, възникнало на 6.10.2008 г. Установено е също, че за периода от 6.10.2008 г. - до 20.11.2008 г. на дружеството са издадени фактури за ВОП на обща стойност 594 984.15 лева. Ревизиращите органи са установили, че ДДС подлежащ на начисляване е в размер на 118 996.83 лева и са посочили, че получателят няма право на данъчен кредит в хипотезата на чл. 70, ал. 4 ЗДДС. С. е констатирал, че действително всички фактури са издадени в период преди 20.11.2008 г. - извън периода на ревизията. Тезата на администрацията, че на основание чл. 102, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС не е следвало да се разширява обхвата на ревизията е отхвърлена с аргумента, че нормите на ДОПК изискват периодът, за който се отнасят задълженията да бъде включен в обхвата на ревизията. С тези съображения е формиран извод, че процесуалното средство за разширяване обхвата на ревизията е с издаването на заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия на основание чл. 113, ал. 3 ДОПК. Неиздаването на такава заповед и същевременно установяването на задължения преди датата на регистрация по ЗДДС води до нищожност на съответния ревизионен акт в тази му част. Решението е неправилно постановено. Изводът на първоинстанционния съд, че с оспорения ревизионен акт са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 08, м. 09 и м. 10.2008 г., не се подкрепя от доказателствата по делото. Видно от разпоредителната част на акта, задълженията по ЗДДС са установени за периода 20.11.2008 г. - 30.11.2008 г. Именно в този данъчен период е извършена корекция на декларирания от дружеството ДДС за възстановяване в размер на 27 873.13 лева и е определен ДДС за внасяне в размер на 91 123.70 лева и съответните лихви. Периодът 20.11.2008 г. - 30.11.2008 г. е включен в обхвата на ревизията съгласно чл. 113, ал. 1, т. 4 ДОПК. Следователно установяването на задължения за този период е в правомощията на органа по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Нищожност на ревизионния акт свързан с ревизирания период би била налице само, когато са определени данъчни задължения за период извън обхвата на ревизията, очертан от заповедта по чл. 113 ДОПК. В този смисъл е и решение № 12129/16.10.2009 г. по адм. дело № 5940/2009 г. на ВАС, първо отделение, на което се позовават както ревизираното дружество, така и първоинстанционният съд. В мотивите на това решение изрично е посочено, че ревизията е възложена за периода 27.09.2005 г. - 31.06.2006 г., а данъкът е начислен за периода 1.01.2005 - 26.09.2005 г., който не е включен в обхвата на ревизията. В процесния случай установеното задължение представлява разликата между начислен ДДС в размер на 118 996.23 лева по фактури, издадени на "К. Х. - Е." ООД в периода от 13.10.2008 г. - 14.11.2008 г., които документират вътреобщностни придобивания /ВОП/ на стоки на обща стойност 594 894.15 лева и декларирания от дружество данък за възстановяване. Данъкът при ВОП е изискуем от получателя на основание чл. 84 от ЗДДС. Н. спор, по делото, че ревизираното лице няма право на данъчен кредит за тези доставки, на основание чл. 70, ал. 4 ЗДДС. В. от разпоредителната част на ревизионния акт тези задължения не са определени за периода м. 08-м. 10.2008 г., както е приел първоинстанционния съд, респективно за периода от 6.10.2008 г. - 20.11.2008 г. Задълженията са определени за ревизирания период на 20.11.2008 г. - 30.11.2008 г., поради което актът е валиден, издаден от надлежно овластен орган по приходите. При това положение въпросът дали данъкът е станал изискуем в ревизирания период 20.11.2008 г. - 30.11.2008 г. касае материалната законосъобразност на ревизионния акт, а не неговата валидност. Предвид необжалването на акта в предвидения от закона срок, възможността съдът да се произнесе по този въпрос, е преклудирана. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че тезата, застъпвана от директора на дирекция "ОДОП" - С. за установяване на задължения на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС за периоди преди регистрацията по ЗДДС, без тези периоди да са надлежно включени в обхвата на ревизията, е в противоречие с чл. 113, ал. 1, т. 4 ДОПК. Неоснователността на тези аргументи не променя горните изводи за компетентност на органа по приходите, издал оспорения ревизионен акт, тъй като в процесния случай данъкът е установен в период, посочен в заповедта за възлагане на ревизията. По тези съображения обжалваното решение следва да се отмени. На основание чл. 227, ал. 1 АПК жалбата на дружеството с искане за прогласяване нищожност на ревизионния акт следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 516 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,