Решение № 12376 от 15.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5913/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Галва Метал България" ЕООД /в несъстоятелност/ срещу решение 2345/10.04.2024 г., постановено по адм. дело 7210/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу решение РЗМ-5800-1066/32-223650/14.06.2023 г. на Директора на Териториална дирекция Митница София . Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесният акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна Директор на Териториална дирекция Митница София оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира се присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата срещу решение РЗМ-5800-1066/32-223650/14.06.2023 г. на Директора на Териториална дирекция Митница София . За да постанови този резултат съдът е изложил подробни мотиви, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон, които да обосновават неговата отмяна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението. Решаващият състав е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материално-правна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е обсъдил релевантните за спора факти и е формирал правилен извод за законосъобразност на процесния акт. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсва основание за последващ контрол по чл. 84а, ал. 1, т. 2 от ЗМ и че не е спазен срокът за извършването му. В акта е посочено, че на жалбоподателя е извършен последващ контрол /проверка/ на основание чл. 48 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. както се посочи, последващият контрол е регламентиран в чл. 84а и сл. от ЗМ, където детайлно е регламентирана процедурата. Нормите не предвиждат срок за започване на проверката, като посочват, че тя започва със заповед за възлагането й от директора на АМ или упълномощени лица. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно нарушения от съда на приложими материално-правни норми. Отговорността за правилното деклариране на стоките е на вносителя (дружеството-касатор). Това, че е декларирана погрешно стоката не може да се вмени във вина на органа, който с последващия контрол е изяснил основен правно-релевантен въпрос по коя позиция декларираните стоки следва да се тарифират. Споделят се изводите на съда по основния спорен въпрос - дали за процесната стока - 16 рулона, поставена под режим допускане за свободно обръщение с митническата декларация, е налице основание декларираният код по 7212 30 00 80 да бъде отхвърлен, като за същата стока бъде определен нов код 7212 30 00 20, за който бъде приложена ставка за допълнително (защитно) мито в размер на 25 %. Правилно е определен нов код 7212 30 00 20 за процесната стока. Жалбоподателят не е подал искане за прилагане на посочената тарифна квота, а отделно от това същата е изчерпана преди деклариране на вноса. В този смисъл правилно митническият орган е начислил допълнителни задължения за мито и ДДС. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответната администрация следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,