Решение № 12079 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6308/2010 г.

Решение № 12079 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6308/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Анна Владимирова Кочева от София, чрез пълномощника й адв. Евгения Дашина, срещу решение № 13 от 4.03.2010 г., постановено по адм. д. № 4066/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-02-СО-08 от 4.03.2010 г. на началник сектор "Строителен контрол" при Столична РДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Иван Георгиев Ковачев, чрез пълномощника си адв. Снежана Цекова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Другият ответник - Столична РДНСК, не е заявил становището си касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд София - град Анна Владимирова Кочева е оспорила заповед № ДК-02-СО-08/4.03.2010 г. на началник сектор "Строителен контрол" при Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Преустройство на баня от ап. № 3", намиращ се в жилищна сграда с административен адрес гр. София, бул. "Христо Смирненски" № 40. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. След като по повод подадената касационна жалба провери допустимостта на оспореното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта му, с която е постановено спрямо Иван Георгиев Ковачев. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК право да участват в производството по делото имат оспорващия, органа, издал административния акт и всички заинтересовани лица. Иван Ковачев не попада в нито една от тези категории. Административното производство по издаването на заповедта за премахване на незаконен строеж се развива само между административния орган и извършителя на незаконното строителство. Обстоятелството, че това производство е започнало по повод подадена от Ковачев жалба, не го прави заинтересовано лице. С оглед горното на основание чл. 221, ал. 3 от АПК решението спрямо Иван Георгиев Ковачев ще следва да бъде обезсилено. В останалата му, допустима част, решението е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че през 1995 г. в собственото на касаторката жилище е извършено преустройство, като към съществуващата в апартамента баня е приобщена вентилационна шахта, която е прекъсната на височина 2.27 м, както и други вътрешни преустройства. Въз основа на тези данни съдът е приел, че шахтата представлява обща част и че премахването на част от стената засяга конструкцията на сградата. Поради това по аргумент на противното по чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ е приел, че за извършеното преустройство е било необходимо издаването на разрешение за строеж и доколкото такова не е представено, преустройството е квалифицирано като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Тези изводи на първоинстанционния съд са по принцип правилни, но са неприложими в настоящия казус. Преустройството, както беше посочено по-горе, е извършено през 1995 г. Към този момент следва да бъдат преценявани обстоятелствата относно това дали за извършеното преустройство е било необходимо издаването на разрешение за строеж или не. Към 1995 г. приложими са Закона за териториално и селищно устройство и правилника за приложението му. При постановяване на решението си съдът не е съобразил това обстоятелство, като е изложил съображенията си, базирани единствено на сега действащия Закон за устройство на територията. Този закон обаче е неприложим. По делото не са събирани и релевантните доказателства, установяващи дали към датата на извършването на преустройството за него се е изисквало издаването на строително разрешение съобразно действащия към онзи момент закон. Освен това съдът не е събирал доказателства и относно наличието или липсата на започнала процедура по узаконяване на преустройството по реда и при условията на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, за което в касационното производство по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК са представени доказателства. Наличието на такова производство е пречка за премахването на строежа, което обстоятелство също не е било обсъдено от административния съд. С оглед горното се налага изводът, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни и изложи доводи относно това било ли е задължително издаването на разрешение за строеж за преустройството на банята предвид действалите към момента на извършването му законови изисквания, както и това има ли произнасяне с влязъл в сила акт по искането за узаконяване на преустройството по молбата на Анна Кочева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК и чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,