Решение № 1458 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1046/2018 г.

Решение № 1458 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1046/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат М. Симеонова от АК Плевен като пълномощник на Ц. Петрова срещу решение № 620 от 19.12.2017 г. на Административен съд Плевен по адм. дело № 944/2017 г. С него се отхвърля жалба на Петрова срещу решение № 2153-14-96/17.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ Плевен. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Плевен, чрез главен юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на ТП на НОИ Плевен. С него се отхвърля жалба на Петрова срещу разпореждане на ръководител ПО при ТП на НОИ Плевен, с което се отказва отпускане на на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Мотивите на разпореждането са, че съгласно чл. 72 КСО пенсия за инвалидност поради общо заболяване се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайна намалена работоспособност/вид и степен на увреждане/. Такава не е налице предвид приложеното решение на ТЕЛК № 2034/20.07.2017 г. в което е посочено, че не може да се определи процент на ТНР и дата на инвалидизиране по причина, че в прегледаната документация липсват изследвания и консултация на специалисти доказващи заболяване. В жалбата срещу това разпореждане е поддържано, че решението на ТЕЛК не е връчвано на Петрова, и заверката, че е влязло в сила е невярно обстоятелство. Обжалването му ще бъде извършено след редовното му връчване и не би следвало да се постановява отказ, а да се изчака обжалването пред НЕЛК. С решението предмет на жалбата директорът на ТП на НОИ Плевен е приел, че няма нарушение на процедурата след като има представено заверено с влязла в сила решение на ТЕЛК и според което няма определен 50 и над 50 процента ТНР. В жалбата пред административния съд е посочено като основание нарушение на административно производствените правила, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Прието е, че процедурата по издаване на решение на ТЕЛК и НЕЛК е различна от процедурата пред ТП на НОИ относно отпускане на пенсия за инвалидност и в това производство се ценят валидно издадените решения на ТЕЛК и НЕЛК. При положение, че представеното решение на ТЕЛК е заверено като влязло в сила и съдържа реквизите за форма и съдържание то няма основание да не се цени по съображения и доводи на страната, че не е влязло в сила, че не било връчено, че е налице висящо административно производство и др., които доводи са относими към друго производство. Решението е правилно. При разглеждане на делото пред административния съд е представено доказателство, изходящо от НЕЛК, че в НЕЛК е образувано административно производство по чл. 112 от Закона за здравето/ЗЗ/ против ЕР на ТЕЛК № 2034/20.07.2017 г., постановено на лицето Ц. Петрова, което е планирано за разглеждане на 12.12.2017 г. Това е уведомление до Ц. Петрова. В съдебното заседание, проведено на 14.12.2017 г. делото е обявено за решаване. Спорен остава въпросът за обстоятелството относно влизането в сила на решението на ТЕЛК, което е дало основание да бъде постановен отказ за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Също така следвало ли е административния орган при ТП на НОИ да спре производството в конкретния случай за установяване на това обстоятелство. Основните доводи на жалбоподателката с, а че е следвало да бъде спряно административното и съдебно производство до решаване на въпроса с обжалването на решението на ТЕЛК, което е заверено, че е влязло в сила и е послужило като основание за постановения отказ от ръководител "ПО" при ТП на НОИ Плевен. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК предвижда, че административния орган спира производството при наличие на друго образувано административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство издадено от органа пред който то е образувано. Хипотезата на разпоредбата не се е проявила в административното производство в което е имало твърдения, че решението на ТЕЛК не е било връчено и не е било влязло в сила и предстои обжалването му. При тези данни съдът правилно е приел, че не са били налице нарушения на административно производствените правила, предявено с жалбата като основание по чл. 146 АПК за отмяна на решението и разпореждането. В съдебната фаза е представено доказателство, изходящо от НЕЛК до страната, с което се удостоверява, че има образувано производство пред НЕЛК на основание чл. 112 от Закона за здравето с предмет решението на ТЕЛК № 2034/20.07.2017 г. Това доказателство е извън хипотезите на чл. 229, ал. 1 ГПК в които се предвижда спиране на производството по съдебни дела и правилно съдът не е спрял производството пред него и е обявил делото за решаване и постановил съдебния акт съгласно доказателствата и фактите, установени до момента на приключване на устните състезания. Установените факти от значение за отпускането на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е преценено правилно от административния орган и съда в обжалваното решение, поради което решението не съдържа пороци, съставляващи касационни основания за отмяната и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение