Решение № 8025 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14616/2018 г.

Решение № 8025 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14616/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична здравноосигурителна каса против решение № 5969 от 18.10.2018 г., постановено по адм. д. № 5091/2018 г. по описа на Административен съд - С.-град, В. отделение, 68 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението. Ответникът – "Аджибадем сити клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез юрисконсулт Илиева и адвокат Русева, в отговор от 27.11.2018 г. и писмена защита от 19.04.2019 г., молят решението да бъде оставено в сила и в полза на лечебното заведение да бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд – С.-град е отменил писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-02-51 от 5.04.2018 г. на и. д. Директора на Столична здравноосигурителна каса. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, след сезиране с процесуално допустима жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същото не е изцяло разяснено от фактическа страна по следните съображения: В писмена покана изх. № 29-02-51 от 5.04.2018 г. са изложени фактически основания, които са в смисъл, че при 15 случая, лечебното заведение отчита основна диагностична процедура с МКБ код 90. 59 - микроскопско изследване на кръв, която се явява задължителна, съгласно изискване за завършеност на КП и диагностична процедура с МКБ с код 90. 55 - микроскопско изследване на кръв - токсикология. Към историите на заболяването (ИЗ) са приложени изследвания на кръв, подписани от д-р Ю. П., която съгласно предоставения график, е била в платен годишен отпуск от 17.07.2017 г. до 28.07.2017 г. и не е имала право да извършва медицински дейности, свързани с лечението на пациенти и подписва извършени изследвания на кръв. Направен е извод, че заплатените суми по КП № 240 за тези случаи са неоснователно получени и следва да бъдат възстановени, на основание чл. 346, ал. 1 във връзка чл. 375, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. Съдът е приел, че въз основа на заявление от 7.07.2017 г. и заповед от същата дата, д-р Патокова е била в платен отпуск по чл. 155 КТ, в периода от 17.07.2017 г. до 28.07.2017 г. и д-р Вълчанова е приела да я замества. В представените бланки за кръвни изследвания стои името на титуляря - началника на клиничната лаборатория д-р Патокова, като бланката не е променена с вписване на името на заместващия. Но е налице очевидна разлика между подписите на двамата лекари, положени в заявлението за отпуск, а д-р И. В., е специалист, включен в Приложение № 1 - Списък на специалистите за извършване на амбулаторна процедура № 6, към чл. 1, ал. 1 от индивидуалния договор с НЗОК. Направен е извод, че след като посоченият лекар (д-р Патокова) не е извършвал медицински дейности и подписвал резултати от кръвни изследвания по време на платен отпуск, то не е налице нарушение на чл. 375, ал. 1 на НРД за МД за 2017 г., респ. спазен е алгоритъмът на КП № 240 и няма основание да се приеме, че отчетената дейност не следва да бъде заплатена от НЗОК. В жалбата си до първоинстанционния съд "Аджибадем сити клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД е твърдяло, че подписите върху изследванията на кръв по процесните случаи са положени от д-р И. В., която е специалист, включен в Приложение № 1 - Списък на специалистите за извършване на амбулаторна процедура № 6, към индивидуалния договор с НЗОК и която е замествала д-р Патокова. Това са факти и обстоятелства, доказателствената тежест за установяване на които пада върху лечебното заведение, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Не е от компетентността на съда да сравнява подписи и да прави изводи от кое лице са били поставени, без да назначи експертиза, изготвена от графолог, тъй като съдът няма специални познания – чл. 195, ал. 1 ГПК. При това положение не е изяснен въпросът кое лице е подписало цитираните медицински документи, в каквато връзка касаторът релевира основателни оплаквания. Този въпрос е съществен за доказване на завършеността на клинична пътека № 240. След като в бланките за кръвни изследвания стои името на титуляря - началника на клиничната лаборатория д-р Патокова, бланката не е променена с вписване на името на заместващия, в бланките не е изписано името на заместващия и подписа за началник на клиничната лаборатория не е положен със запетая, то доказателствената тежест е била "Аджибадем сити клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД да докаже от кой лекар са подписани бланките и какви са били неговите правомощия. В тази връзка на жалбоподателя е следвало да бъдат дадени конкретни указания да изиска експертиза, изготвена от графолог, каквато съдът е могъл да назначи и служебно. Според чл. 375, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г., в сила от 01.04.2017 г., лекар специалист, оказващ БМП по КП, АПр и КПр, който отсъства поради ползване на отпуск, заболяване, командировка или друга причина, няма право да извършва медицински дейности, свързани с лечението на пациенти, както и да подписва документи по чл. 290, първични медицински и финансови документи и епикризи за периода на отсъствието си. Съгласно чл. 346, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г., при КП, АПр и КПр, която не е завършена, индикациите за хоспитализация, ДЛА и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща, както и вложените медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на КП и АПр. Тези текстове изискват от лечебното заведение да докаже, че изследванията са подписани от компетентен лекар, различен от д-р Патокова, с оглед установяване на завършеността на КП № 240, като предпоставка за основателно получени плащания. Предвид начина на оформяне на посочените бланки за кръвни изследвания (без никакви данни за заместник и кой е той) не може да бъде вменено в задължение на административния орган да изследва полагане на подписи от друго лице/лица, неотразени в медицинската документация, въз основа на която се извършва проверката. Съдът е нарушил нормите на чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 195, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, на чл. 168, ал. 1, на чл. 170, ал. 3 АПК и на чл. 171, ал. 2 и 4 АПК. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила са отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната инстанция намира също така, че делото не е изяснено от фактическа страна по съществени въпроси за спора, а именно кое лице е подписало бланките за кръвни изследвания, имало ли е това право съгласно Приложение № 1 - Списък на специалистите за извършване на амбулаторна процедура № 6, към индивидуалния договор с НЗОК и от там как рефлектират тези факти и обстоятелства върху завършеността на клиничната пътека. Трябва да бъде надлежно заверена и административната преписка. Изложените в тези мотиви съображения обуславят приложението на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С това решение правният спор не се разрешава окончателно, поради което съдът не се произнася по искането на ответника за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,