Решение № 1252 от 6.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Перник, чрез процесуален представител юрк. Левтерова, против решение 153 от 12.10.2022г., постановено по адм. дело 279/2022г. по описа на Административен съд Перник. С обжалваното решение е отменена заповед 946/13.06.2022г. на кмета на община Перник, издадена на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 34, ал. 1 и 5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник (НРУУРОЖ). В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касационният жалбоподател счита за неправилни изводите на административния съд, че оспорената заповед е издадена без да са налице кумулативните материалноправни предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Формулирано е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Н. Иванова срещу заповед 946/13.06.2022г. на кмета на община Перник. Ответникът Н. Иванова, чрез пълномощник адв. Методиева, представя молба, в която развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Н. Иванова заповед 946/13.06.2022г. на кмета на община Перник, с която на основание чл. 65, ал. 1 и 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 34, ал. 1 и 5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник (НРУУРОЖ) е наредено да се изземе от Н. Иванова и членовете на семейството/домакинството й имот общинска собственост апартамент 1, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, находящ се в гр. Перник, [жк], [адрес] /Акт за общинска собственост 9342 от 01.04.2015г./ поради обстоятелството, че жилището се владее без правно основание. За да достигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съдът е счел, че в нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК оспорващата не е била уведомена за започване на административното производство. На следващо място, решаващият съд е обосновал извод за материална незаконосъобразност на акта поради липса на елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 ЗОС, а именно независимо че имотът, предмет на изземване, съставлява частна общинска собственост и се ползва от жалбоподателката и членовете на семейството/домакинството й, не е установено имотът да се държи без основание или на отпаднало правно основание предвид липсата на издадена заповед по чл. 46, ал. 2 ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение. В допълнение съдът е приел, че оспорената заповед е постановена в противоречие с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 и 5 АПК, като е съобразил представените по делото доказателства за семейното, имущественото и здравословното състояние на членовете на домакинството на жалбоподателката. Така постановеното решение е правилно. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че не са доказани материалноправните предпоставки за изземване на имот по реда на чл. 65 ЗОС. Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба, заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала. В случая не е спорно, че процесният имот е частна общинска собственост, видно от представения акт за общинска собственост 9342/01.04.2015г., както и че този имот се държи от жалбоподателката и членовете на домакинството й. Не е спорно също така, че лицата са настанени в имота на основание заповед 915/17.05.1993г. на кмета на община Перник за срок от 3 години, въз основа на която е сключен договор за наем между Б. Иванов /съпруг на жалбоподателката, починал/ и Жилфонд ЕООД. Правилен в тази връзка е изводът на съда, че така възникналото наемно правоотношение не е прекратено по надлежния ред, поради което не може да се приеме, че имотът се държи на отпаднало правно основание. По аргумент от чл. 46, ал. 2 ЗОС наемните правоотношения, възникнали във връзка с предоставяне за ползване на общински жилища, се прекратяват със заповед на органа, издал настанителната заповед, в която се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Изтичането на срока за настаняване е сред основанията за издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС. Следователно наемното правоотношение не се прекратява автоматично с изтичане на срока за настаняване, каквато е разглежданата хипотеза, а с изричен административен акт на органа, издал настанителната заповед, с разписано в закона съдържание. Заповедта по чл. 46, ал. 2 ЗОС може да се обжалва пред административния съд по реда на АПК чл. 46, ал. 5 АПК. Както законосъобразно е посочил решаващият съд, едва след влизане в сила на заповедта по чл. 46, ал. 2 ЗОС и при липса на доброволно изпълнение /опразване на жилището/, може да се пристъпи към изземване на имота по реда на чл. 65 ЗОС. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 НРУУРОЖ, според която с изтичане на срока за настаняване наемното правоотношение се прекратява и жилището се изземва със заповед на кмета на общината, следва да се тълкува заедно с разписаното в чл. 46, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 6 ЗОС. Въз основа на изложеното, решаващият съд е достигнал до законосъобразен и обоснован извод, че в случая не е налице валидно прекратяване на наемното правоотношение между настанените в общинското жилище лица и община Перник, поради което не е доказан елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 ЗОС имотът да се държи без правно основание. В случая е пристъпено към изземване на общинското жилище по реда на чл. 65 ЗОС, без да е спазен редът по чл. 46 ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение, което обуславя материална незаконосъобразност на издадената заповед. Настоящият състав не споделя съображенията на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта. Съдебната практика и теорията са константни, че процесуалните нарушения в административното производство са съществени, само ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. Дори да е допуснато нарушение на чл. 26 АПК, от една страна, правото на защита на лицето е гарантирано чрез предоставената му възможност да оспори неблагоприятния за него акт, от която възможност то се е възползвало в случая, а от друга съобразяването с правилото на чл. 26 АПК не би довело до постановяване на административен акт с различно съдържание. Това обаче не се отразява на правилния извод на решаващия съд за материална незаконосъобразност на заповедта, налагаща отмяната й. По изложените съображения обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника да му бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. съгласно представени договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение