Решение № 889 от 20.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2008 г.

Решение № 889 от 20.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ч. Ф., град С., срещу въззивно решение № 282 от 7.12.2007 г. по гр. дело № 47/2007 г. на Софийския апелативен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според жалбоподателката въззивният съд необосновано е приел, че на 31.01.2002 г., когато са оформени пълномощните за изповядване на процесните договори за покупко-продажба, баща й Ч. П. Ф. е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си. Този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Без основание са игнорирани изводите на приетата по делото тройна медицинска експертиза и е възприето особеното мнение на едно от вещите лица. Кредитирани са показанията на свидетелите на ответницата, които са заинтересовани от изхода на делото, а не и тези на свидетеля проф. д-р Ч. Не са обсъдени в тяхната цялост събраните по делото доказателства. Ответницата по касационната жалба В. Ч. Ф., град С., оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Софийският апелативен съд е отменил решение от 20.07.2007 год. на Софийския градски съд по гр. д. № 31/2003 год. и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е отхвърлил предявените от А. Ч. Ф. срещу В. Ч. Ф. искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за обявяване за нищожни поради липса на съгласие на договори за покупко-продажба на недвижими имоти - апартамент и дворно място с вилна сграда, находящи се в град С. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява възможността на наследодателя на страните по делото към датата на упълномощаването за сключване на посочените по-горе два договора да разбира свойството и значението на постъпките си, т. е. да формира правно валидна воля. Обжалваното решение е по същество правилно. Съдът е длъжен сам служебно да даде вярната правна квалификация на исковете, изхождайки от фактите и обстоятелствата, изложени в основанието на исковата молба, както и от правното естество на твърдяната недействителност на договорите. В случая предявените искове са с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, тъй като изложените обстоятелства в исковата молба и петитумът сочат невъзможност на наследодателя на ищцата да разбира и ръководи действията си вследствие на временно състояние, дължащо се на тежко заболяване. В случая е неприложимо ограничението по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, тъй като това състояние не е било основание за поставянето му под запрещение. Въззивният съд е обсъдил всички тези посочени от ищцата факти и обстоятелства като само е определил неправилно правната квалификация на исковете. Неправилно определената от въззивния съд правна квалификация на исковете по същество не е довела до неправилност на обжалвания съдебен акт. След анализ на събраните по делото доказателства обосновано въззивният съд е приел за безспорно установено, че наследодателят на ищцата Ч. е преболедувал от хепатит Б и впоследствие е развил чернодробна цироза. Поради влошаване на състоянието му е настанен в МБАЛ "А." на 15.01.2002 год. и е починал на 13.02.2002 год. По време на упълномощаването за процесните договори към 31.01.2002 год. е лекуван в болницата по повод на чернодробна цироза, състояние след хепатална кома, но е бил в съзнание и е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че не може да се направи извод за опорочаване на волеизявлението в резултат на невъзможност да се разбират и ръководят действията, тъй като упълномощаването е било извършено съзнателно и разумно. Всички събрани доказателства по делото, включително и свидетелските показания са обсъдени задълбочено, анализирани са в тяхната взаимовръзка и с оглед твърденията и възраженията на страните. Въззивният съд е направил това съобразно изискванията на процесуалния закон по свое убеждение, като решението е постановено въз основа на установените по несъмнен начин обстоятелства. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,