Решение № 4960 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10753/2016 г.

Решение № 4960 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10753/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 365 от 7.07.2016 г., постановено по адм. д. № 31/2016 г. Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Д. Г. С. против решение № 1012-12-82/18.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П.. С обжалваното решение директорът на ТП на НОИ - П. е потвърдил разпореждане № 121-00-2473-1 от 19.11.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. Г. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 6.11.2015 г. до 5.03.2016 г. в размер на 7.20 лева дневно. Съдът е осъдил Д. Г. С. да заплати в полза на ТП на НОИ - П. 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Д. Г. С., чрез адв. Грозданова, с молба да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че неправилно са приложени чл. 54а, ал. 2, т. 2 и чл. 54б, ал. 4 от КСО. Ответната страна - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П., редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита същата за неоснователна, а изводите на административния съд за правилни и в съответствие с Кодекса за социално осигуряване и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна. Предмет на производството пред Административен съд - П. е решение № 1012-12-82/18.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П.. С решението е потвърдено разпореждане № 121-00-2473-1 от 19.11.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. Г. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 6.11.2015 г. до 5.03.2016 г. в размер на 7.20 лева дневно. Установено е, че на 10.11.2015 г. Д. С. е подал заявление за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, към което е приложил акт за прекратяване на трудово правоотношение от 04.11.2015 г., считано от 6.11.2015 г., трудова книжка и декларация за недостигащ стаж за ранно пенсиониране. При преценка на правото е установено, че с разпореждане № 121-00-3080-1 от 8.01.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отпуснато обезщетение за безработица за периода от 14.12.2012 г. до 13.12.2013 г. в размер на 16.28 лв. дневно. След оспорване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по повод на което е отпуснато обезщетението за безработица, прекратяването е признато за незаконно с влязло в сила решение на съда и С. е бил възстановен на работа. С разпореждане от 14.01.2015 г. е постановено връщане на отпуснатото обезщетение за безработица и то е възстановено от него в поискания от административния орган размер на 2.02.2015 г. С оглед така установеното, при новото прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 6.11.2015 г. и ново подаване на заявление от С., с разпореждане от 19.11.2015 г. му е отпуснато обезщетение за безработица на основание чл. 54б, ал. 4 от КСО в размер на 7.20 лева дневно за срок от четири месеца, считано от 6.11.2015 г. до 5.03.2016 г. Спорен е останал въпросът за размера и срока на отпуснатото парично обезщетение и налице ли е хипотезата на чл. 54б, ал. 4 от КСО правото да е упражнено преди изтичане на тригодишен срок от упражнено такова право. По делото са приложени и болнични листи, удостоверяващи отпуск поради временна неработоспособност в периода от 5.11.2015 г. до 28.12.2015 г., както и декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на паричното обезщетение за безработица, подадена от жалбоподателя на 14.01.2016 г., в която е посочил, че получава парично обезщетение за временна неработоспособност след прекратяване на осигуряването, за периода от 8.12.2015 г. до 28.12.2015 г. Видно от представената преписка във връзка с получаваното обезщетение за временна неработоспособност е издадено разпореждане от 11.01.2016 г. за спиране изплащането на отпуснатото обезщетение, считано от 6.11.2015 г. Съдът е приел, че административният орган законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО, тъй като заявлението за отпускане на обезщетение за безработица е подадено в тригодишен срок от последното подадено заявление за упражняване на това право - т. к. С. е ползвал обезщетение за безработица при прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 14.12.2012 г., и впоследствие при повторното прекратяване на трудовото му правоотношение, е направил регистрация в Агенция по заетостта на 9.11.2015 г. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Оспореното с нея решение е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до постановяване на неправилно решение, поради необоснованост на мотивите. В съдебно заседание проведено на 7.06.2016 г. процесуалният представител на касационния жалбоподател е представил по делото писмени доказателства - заповед за допускане до работа на Д. С. със заверено копие от БДЖ, акт за прекратяване на трудово правоотношение, трудова книжка за извършване на констатация, относно датата на последното прекратяване на трудовото правоотношение, три броя съдебни актове, с предмет прекратяване на трудовото правоотношение на С. и признаването му за незаконно, болничен лист № Е2015391637 от 19.11.2015 г., писмо от НОИ за изплащане на обезщетенията във връзка с трите болнични листа, издадени на С.. С протоколно определение от същото съдебно заседание, съдът е приел представените и подробно описани по-горе доказателства. Тези доказателства настоящата инстанция намира, че са относими към предмета на доказване, тъй като основните съображения на жалбоподателя относно незаконосъобразността на административния акт са свързани с наличието им и относимостта им към приложимостта на разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО и по-конкретно дали е налице упражняване на право на обезщетение за безработица в тригодишен срок от предишно упражнено такова право. Въпреки, че те са приети като такива, в решението, предмет на съдебен контрол, липсва обсъждане на същите. Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и от преценката на кои доказателства той достига до тази фактическа обстановка. Когато има противоречиви доказателства, съдът следва да посочи кои от тях възприема като меродавни и защо. Също така, когато по време на съдебното производство се представят нови доказателства, следва да се посочи същите относими ли са към законосъобразността на оспорения административен акт и ако имат отношение, те променят ли изводите относно фактическа обстановка, установена от административния орган. Съображенията на съда в тази насока подлежат на съдебен контрол от касационната инстанция. Основателно е касационното оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на оспорения съдебен акт. В нарушение на горецитираните чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК и с чл. 144 от АПК, първоинстанционното решение не съдържа дължимото по смисъла на тези разпоредби установяване. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което не може да се провери по същество касационното твърдение за нарушение на материалния закон при постановяване на решението. В този смисъл, необсъждането по същество на събраните доказателства в тяхната съвкупност, в това число и тези представени от касационния жалбоподател по време на съдебната фаза на процеса, сочи необоснованост в мотивите на проверявания съдебен акт, като се препядства и възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Първоинстанционният съд не е коментирал прекратяването на трудовото правоотношение на С., което е било прието за незаконно и е отменено с влязло в сила решение на съда, с оглед въпросът дали са заличени всички последици от него, включително и упражняването на правото на парично обезщетение за безработица, отпуснато за периода от 14.12.2012 г. до 13.12.2013 г., както и възстановяването на това обезщетение, поради получаването на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Не е коментиран и ползваният от С. отпуск поради временна неработоспособност до 28.12.2015 г. и признаването му за трудов стаж по силата на чл. 54а, ал. 2, т. 2 от КСО, във връзка с което е било спряно изплащането на паричното обезщетение за безработица при повторното прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя. Допуснатите съществени процесуални нарушения представляват касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - П.. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи съображения относно всички представени и от двете страни и приети по делото доказателства, като съобрази доказателствената сила на същите. След обсъждане и обстоен разбор на тези доказателства, съдът следва да провери и се произнесе относно заявената незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт на всички основания, съгласно чл. 146 от АПК. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,