Решение № 6173 от 21.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2675/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Плевен против решение 226 от 18.01.2024 г., постановено по адм. д. 515/2023 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът Нип инженеринг ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд обявява нищожността на заповед Дк-09-Пл-01/19.05.2023 г. на началника на РДНСК Плевен, с която на основание чл. 224, ал. 5 и 6 ЗУТ е спряно изпълнението на СМР и довършителни работи по строеж: Жилищна сграда, находяща се в УПИ VІ-661.233, кв. 35 по плана на гр. Плевен, в частта му над втори жилищен етаж или кота +8,82, съгласно архитектурния проект към разрешение за строеж 142/26.04.2022 г., в която част са допуснати несъответствие с проектите и ПУП. За да постанови този резултат съдът се позовава на издаденото разрешение за строеж, одобрените проекти и приетите заключения на съдебно-техническата експертиза, приема, че жилищната сграда е пета категория, като във височината на строежа не следва да се включва архитектурно- художествения елемент кула, поради което прави извод за нищожност на оспорения административен акт. Съдът излага и съображения за неговата унищожаемост и прави извод, че заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено в нарушения на материалния закон и е необосновано. Изводът на съда за нищожност на обжалвания административен акт е незаконосъобразен и направен без делото да се изясни от фактическа страна. Фактът, че в разрешение за строеж 142/26.04.2022 г. е посочено, че строежът е пета категория, както и заключението на съдебно-техническата експертиза в тази насока, без да са преценени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, не обоснвава извод, че фактическото изпълнение на строителството е от същата категория. Категорията на строежа следва да се определи не само от одобрените и издадени строителни книжа, а от фактическото изпълнение на строежа съобразно достигната височина, определена по правилата на чл. 24 ЗУТ и на Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Действително издадените строителни книжа са за строеж пета категория, но от събраните по делото доказателства е установено, че височината на сградата е надвишена, като по делото не е изяснено по несъмнен начин дали построената сграда е до 15 м. или с височина над 15 м., за да се определи категорията на строежа съобразно чл. 137, т. 3, б.в ЗУТ вр. чл. 23, ал. 1 ЗУТ и в тази връзка компетентността на издателя на акта. Съдът възприема заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза, без да обсъди същото в съвкупност с всички останали по делото доказателства. Приема, че частта на сградата над 10м. - височина на фасада югозапад, представлява архитектурно художествен елемент кула, позовава се на нормата на чл. 93, ал. 2 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и констатира, че височината на сградата в тази и част е до 10 м., както е отразено и в одобрените проекти, поради което прави извод, че е налице ниско застрояване, с което обосновава нищожност на заповедта на основание чл. 224, ал. 1 ЗУТ. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза е, че в одобрения архитектурен проект са предвидени художествено-архитектурни елементи, но не са обозначени в разпределения на коти +8,82 м. и +11,64 къде точно се намират и какви са размерите и площите им. Вещото лице сочи, че в югозападната фасада височината е 15,10м. от средната кота терен, но височината в частта й над 10м. представлява архитектурно-художествен елемент - кула с площ от 20,3 кв.м. по изчисления, направени от вещото лице, а не от проекта, в който не е представен разрез през тази кула, нито е посочена в разпределение. Освен, че не е предвидена в одобрените проекти посечената като архитектурно художествен елемент кула е разположена над помещенията на долните етажи и има същото фасадно оформление. В допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза се сочи, че в проекта към разрешението за строеж не е означена изрично кулата към улицата, а само кулата, оформена от стълбищната клетка. Видно от приложените по делото проекти - разрез 1-1 и разрез 2-2, е че на кота + 14,46 м. е плочата над четвърти жилищен етаж.Този факт се потвърждава и от приложение 8 относно изпълнението на сградата на място към доклад от 30.03.2023 г. на РДНСК Велико Търново (л. 45) Следователно в случая е налице продължение на сградата, което не се отличава от общия й обем. При тези данни изводът на съда, възпроизвеждайки заключението на съдебно-техническата експертиза, че височината на сграда на югозападната фасада е 10 м. и над тях е налице архитектурно-художествен елемент по смисъла на чл. 93, ал. 2 от Наредба 7 от 22.12.2003 г., е направен в противоречие със събраните по делото доказателства. По делото не е установено по несъмнен начин каква е действителната височина на сградата, за да се определи компетентността на органа издал акта и не са взети предвид разпоредбите на чл. 24, ал. 1, 2 и 3 ЗУТ вр. чл. 74 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Липсата на фактически установявания относно действителната достигната височина на сграда съобразно критерии на цитираните по-горе норми, като се има предвид, че в архитектурния проект е предвиден само един архитектурно-художествен елемент кула, оформена от стълбището над кота +8,82 и отстъп от фасада югоизток и неизясняване на релевантни за спора факти, препятстват настоящата инстанция да упражни касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере относимите към спора доказателства за установяване на фактическата височина на строежа към момента на издаване на оспорената заповед, в т.ч. и чрез използване на специални знания и в зависимост от направените фактически установявания да направи извод за компетентността на органа издал оспорената заповед и в случай на установена такава и за материалната законосъобразност на административния акт. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по претенцията за разноски пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,