Решение № 9860 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11660/2012 г.

Решение № 9860 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11660/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Варна /понастоящем с променено наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ и Петър Стоянов Стоянов от град Добрич, чрез адв. Радослав Бухчев, против решение № 2081/31.07.2012 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 1318/2012 г. Касаторът Д "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща Ревизионен акт № 081103384/16.12.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП град Варна, в частта, потвърдена с Решение № 15/05.03.2012 г. на изпълняващия правомощията на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, в частта, с която е отказал правото на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. 04.2009 г. в размер на 1166,66 лв., ведно с лихви за забава в размер на 322,79 лева, по фактура № 1000000050/29.04.2009 г., издадена от "Хан Кардам" ООД. Касационната жалба към момента на подаването не е съдържала точно и ясно посочване на конкретните касационни оплаквания, което е наложило оставянето и без движение до обосноваване на касационните основания за отмяна по чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК. С молба от 04.06.2013 г. касаторът е уточнил, че е налице основанието по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Ответникът по тази жалба - Петър Стоянов Стоянов не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Петър Стоянов Стоянов обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА. Моли за отмяната на решението в тази част. Касационната жалба към момента на подаването не е съдържала точно и ясно посочване на конкретните касационни оплаквания, което е наложило оставянето и без движение до обосноваване на касационните основания за отмяна по чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК. С влязло в сила определение от 06.08.2013 г., касационната жалба на Петър Стоянов Стоянов е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част, е прекратено, тъй като даденият седмодневен срок на жалбоподателя за поправяне на касационната жалба е изтекъл, а нередовностите в същата не са били поправени. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Предмет на разглеждане в настоящото производство е касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна, която е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е Ревизионен акт № 081103384/16.12.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП град Варна, в частта, потвърдена с Решение № 15/05.03.2012 г. на изпълняващия правомощията на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, в частта, с която е отказал правото на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. 04.2009 г. в размер на 1166,66 лв., ведно с лихви за забава в размер на 322,79 лева, по фактура № 1000000050/29.04.2009 г., издадена от "Хан Кардам" ООД. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА в тази част е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че по отношение на непризнато право на данъчен кредит по фактура № 1000000050/29.04.2009 г., издадена от "Хан Кардам" ООД неправилно органите по приходите са отказали да зачетат претендираното от дружеството- жалбоподател право на приспадане на данъчен кредит за предоставената услуга. В мотивите си съдът е посочил, че от анализа на доказателствата, вкл. и тези приети в съдебното производство се стига до извода за наличието на претендираната доставка. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът правилно е тълкувал приложимия закон, изяснил е фактическата обстановка по спора, разпределил е правилно доказателствената тежест в процеса. Делото е било изяснено от фактическа страна. За да се признае правото на данъчен кредит, следва да бъдат доказани материалноправните предпоставки за възникването му, а именно: наличието на облагаема доставка на услуга; доставчикът по облагаемата доставка да е регистрирано по ЗДДС лице; лицето (получател по доставката) да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на закона. В процесния спор приходните органи са игнорирали събраните в хода на ревизионното производство релевантни за изясняване на конкретната фактическа обстановка от гледна точка на приложимите материалноправни разпоредби доказателства, които безспорно удостоверяват извършената доставка (вида и характера на услугата и фактическото * предоставяне от страна на доставчика), възникването на данъчното събитие и изискуемостта на данъка. В този смисъл издаденият Ревизионен акт е незаконосъобразен, а отменящото го решение на АС - гр. Варна правилно и законосъобразно. Предмет на доставката, документирана с процесната фактура е услуга. В този смисъл следва да се има предвид, че "услуга" по смисъла на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока и пари. "Доставка на услуга" е всяко извършване на услуга (чл. 9, ал. 1 от ЗДДС). По аргумент на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема е всяка доставка на стока и услуга, която е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. На първо място, разпоредбата на чл. 9 от ЗДДС изисква фактическо наличие на резултат от осъществена доставка на услуга при получателя. Позовавайки се на легалната дефиниция на понятието "доставка на услуга", може да се направи обоснованият извод, че нейното осъществяване се доказва с конкретно постигнат резултат. Т. е. от гледна точка на ЗДДС е от значение дали резултатът от услугата е в патримониума на получателя. Когато се касае за доставка на услуга, след анализ на резултатите от конкретната доставка, следва да бъде удостоверен резултатът от извършената услуга при получателя или да бъдат представени доказателства за използване на полученото. В случай, че услугата не оставя трайна следа в обективната действителност след приключването си, реалността ? обективно може да бъде доказана със съставените между страните документи по изпълнение на договора. Това от своя страна безспорно установява обстоятелството, че получателят е придобил предмета на доставката, което му дава основание да претендира данъчен кредит за начисления във връзка с доставката данък. Предмет на услугата от посочения доставчик "Хан Кардам" ООД е осъществяване на ремонт на трактор Т 150 L. Видно от представената по делото заявка за ремонт от 20.03.2009 г. ревизираното лице е оставило процесния трактор при доставчика за извършване на услугата. В хода на ревизионното производство е установено, че по процесната фактура ревизираното лице е извършило плащания и извършения ремонт на трактора е отчетен в счетоводството му. Видно от показанията на свидетеля, разпитан в съдебното производство, работник в ЕТ "Петър Стоянов" в процесния период, тракторът е оставен за ремонт при доставчика и след ремонта е откаран обратно от свидетеля за работа в ЕТ "Петър Стоянов". Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че гаранционния опис към процесната фактура е с дата 12.06.2009 г., поради което не отговаря на доставката по фактурата. Гаранционният опис е изготвен преди началото на ревизионното производство, поради което не може да се смята, че е изготвен специално за него. Ясно в него е посочено, че се отнася за процесната фактура, че е във връзка с извършените ремонтни дейности на процесния трактор, подписан е от страните по фактурата и доставчикът е положил печата си. Представеният гаранционен опис кореспондира с изложеното от свидетеля по делото, а именно наличието на извършен ремонт от страна на доставчика "Хан Кардам" ООД. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че е доказана реалност на доставката на услугата по фактура № 1000000050/29.04.2009 г., издадена от "Хан Кардам" ООД. От представените в хода на ревизионното производство доказателства безспорно се установява, че между страните по доставките са сключена сделка с конкретен предмет и са настъпили целените последици. Представени са всички обичайно съставяни в търговската практика документи, удостоверяващи извършване и приемане на извършената услуга. Безспорно е, че липсата на доставка не може да се предполага. Българското законодателство не определя безспорни критерии за липса на доставка, поради което в случаите, в които органът по приходите прецени, че е налице такава, изводите му следва да са изградени върху доказателства, установени с доказателствени средства, които са събрани или изготвени при условията и по реда на ДОПК. Обстоятелството, че доставчик не е представил изисканите от органа по приходите документи, не може да доведе до еднозначен извод, че не е извършена реална доставка. За да се достигне до това заключение, са необходими безспорни доказателства в потвърждение на това, че не е налице извършване на услуга, включително и предоставяне на насрещна престация. За целта не е достатъчно органът по приходите да се позове единствено от резултатите на извършените насрещни проверки на доставчика, а е необходимо да се изискат и анализират доказателства, включително водена счетоводна отчетност от ревизираното лице, доколкото същият е страна по доставката и разполага с доказателства за извършването й. Основната теза на ревизиращия екип е недоказаност на реалността на доставките от страна на ревизираното лице, в чиято тежест е било установяване на този положителен факт. Изводът за липса на реална доставка е плод на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност, т. е. прилагане на определени логически правила към обективно съществуващи факти. Като такава тя подлежи на съдебен контрол, т. е. да бъде установено дали изводът за липса на реална доставка е изграден при правилна преценка на фактите и обстоятелствата, установени по време на ревизията. В този смисъл при обжалването на ревизионния акт не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на реална доставка е логически и правно издържан. В Указание № 91-00-321/2007 г. на Изпълнителния директор на НАП е посочено, че при искане на информация от трети лица (насрещни проверки) следва да се има предвид, че ако третото лице не е намерено на адреса за кореспонденция и органът по приходите прецени, че не е необходимо по-нататъшно търсене на лицето на други, известни на администрацията адреси, връчването на искания за представяне на документи по реда на чл. 32 от ДОПК и тяхното неизпълнение в дадения срок са безпредметни и сами по себе си не могат да водят до изводи във вреда на ревизираното лице. За да е облагаема доставката, тя трябва да е възмездна или приравнена на такава. В хода на ревизионното производство е установено, че са извършвани плащания по процесната фактура - в хода на ревизията са представени банкови извлечения. Няма спор между страните в производството, че доставчика "Хан Кардам" ООД е регистирано по ЗДДС лице към момента на доставката, съответно и към датата на издаване на фактурата. Безспорно е между страните, че посоченият по-горе доставчик е издал процесната фактура и е начислил ДДС по реда на чл. 86 от ЗДДС. Нормалното развитие и приключване на данъчното правоотношение изисква всяко регистрирано лице, включено в механизма на ДДС да изпълни задълженията си по начисляване и внасяне на данъка, респективно ползване на право на данъчен кредит и приспадането му. В конкретната фактическа обстановка за ЕТ "Петър Стоянов" са налице всички изисквания на ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит по процесните фактури, а именно: лицето притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 113 и 114 от ЗДДС, в който данъкът е посочен - по отношение на доставка на услуга, по която лицето е получател, ДДС е изискуем и фактурата е издадена на валидно правно основание - престацията на услугата; фактурата е издадена от доставчик, регистрирано по ЗДДС лице. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал приложимия закон, органът по приходите, обосновано е приел, че данъкът е начислен неправомерно, респективно липсва на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Решението е правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. С оглед изхода на спора в касационното производство разноски не се дължат в полза на касатора. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,