Решение № 492 от 26.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1601/2014 г.

ВКСIII наказателно отделение26.01.2015 г.докладчик Севдалин Мавров

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на осъдения В. Г. К. за възобновяване на ВНОХД № 398/13 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 492 от 26.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1601/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на гл. ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от страна на осъдения В. К. за възобновяване на ВНОХД № 398/13 г. по описа на Благоевградския окръжен съд и отмяна или изменяване на постановеното по същото решение № 1150 от 17.03.14 г. С решението е потвърдена присъда № 4866 от 18.06.13 г. по НОХД № 2046/11 г. на Благоевградския районен съд, с която К. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 3 НПК. Посочено е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Искането се поддържа в съдебно заседание на посочените в него основания и доводи. Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилото искане, сочените основания и доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда В. К. е признат за виновен в това, че на 27.01.11 г. в търговски обект - магазин "Factory Outlet Store", находящ се на [улица] [населено място], собственост на фирма [фирма], с управител В. К., без съгласието на притежателите на изключително право на различни търговски марки, подробно изброени в диспозитива на акта, ги е използвал в търговската дейност за множество стоки, изчерпателно посочени в присъдата, на обща стойност 42 380 лв., като са причинени значителни вредни последици, поради което и на осн. чл. 172б, ал. 2, вр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на ЕДНА година и ОСЕМ месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 6 500.00 лв. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. Предметът на престъплението на осн. чл. 172б, ал. 3 НК е отнет в полза на държавата. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски. С решението присъдата е потвърдена. Срещу постановените съдебни актове и обвинението се възразява, че в тях не са посочени притежателите на отделните търговски марки. Възражението отговаря на истината, но посоченото не съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, защото не е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, съответно подсъдимия по делото. Той не отрича, че предлаганите в магазина му стоки не са оригинални. Няма съгласието на притежателите на изключителното право върху различните търговски марки да ги използува в търговската дейност, скрепено със съответните договори и счетоводни документи. Доказано е, че стоките не са закупени от оторизирани представители за България. Безспорно по делото е установено чрез марковата експертиза, че процесните търговски марки са надлежно регистрирани и патентовани като такива, като притежателите им имат свои представители за различните части на света, в това число и за територията на България - фирмата [фирма], чийто представител свидетелства, че подсъдимият няма съгласието на притежателите на търговските марки да бъдат ползвани последните за продажбата на въпросните артикули. Експертизата е категорична, а това не се и оспорва, че за голямата част от иззетите стоки е налице пълно съвпадение между съответната регистрирана марка и нейните знаци с предлаганите от подсъдимия за продажба, а за други - сходство във висока степен, поради което съществува голяма вероятност за объркване с оригиналните. Ето защо, непосочването на притежателите на търговските марки в диспозитивите на съдебните актове не води до накърняване на процесуалните права на К., след като е уточнено в мотивите, че упълномощеният да защитава правата им е [фирма], което дружество се явява като пострадало. В този смисъл са и мотивите на ВКС, изразени в т. III. 2 на ТР № 1 от 31.05.13 г., т. д. № 1/13 г. на ОСНК на ВКС. Напълно в съответствие със същото тълкувателно решение /виж мотивите към т. III. 1/. е прието, че съгласно чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗМГО е създаден презумптивен механизъм за оценка на вредите при нарушаване правото на марка. Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да претендира като обезщетение равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни с тези, предмет на нарушението. Поради това, в конкретното дело на базата на съответните експертизи е приета сумата от 42 380 лв. /определена като занижена - ликвидационна цена/, която следва да се квалифицира като значителни вредни последици по смисъла на чл. 172б, ал. 2 НК. Контролираните инстанции не са конкретизирали кои от притежателите на търговски марки какви вредни последици са претърпели, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като същите не са предявили граждански искове в наказателното производство и К. не е осъден по отделните им претенции. Ако такива бъдат предявени по реда на ГПК, то пострадалите и съдът ще се ползват от приложеното на досъдебното производство /л. л. 5-43, т. II/ заключение по назначената маркова експертиза. В първоинстанционното производство не е нарушено правото на защита на подсъдимия с промяната на реда на съдебното следствие, като са изслушани експертите, а след това свидетелите, без съгласието на страните. Страните, запитани по хода на съдебното следствие /л. 46/, изрично са заявили, че нямат искания. Не са се противопоставили и на решението на съда да бъдат разпитани първо вещите лица. От друга страна приетите експертизи са специфични и не се влияят от свидетелските показания. След разпита на свидетелите страните не са поискали преразпит на вещите лица. Районният съд изрично в съдебния протокол е отразил, че е предявил веществените доказателства /л. 266/. Предявяването не е оспорено в съдебно заседание. Не е поискана и поправка на съдебния протокол по реда на чл. 312 НПК. Въззивният съд е взел подробно отношение по искането на защитата в производството пред него наново да се предявят веществените доказателства. Определението на този съд следва да бъде споделено, тъй като законосъобразно е обосновано с извършените процесуални действия от предходната инстанция, приложените по делото протоколи и албуми и заключението на експерта по представените му за изследване вещи, предмет на обвинението. Поради посоченото, възражението е неоснователно. Въззивният съд не е нарушил принципа за неизменност на състава, залегнал в чл. 317, вр. чл. 258 НПК. С допълнението към въззивната жалба са представени годишни данъчни декларации за 2010, 2011 и 2012 години на фирмата на подсъдимия - [фирма], [населено място], с искане да се приемат като писмени доказателства по делото, относими към размера на наложената на К. глоба. С протоколно определение от 01.11.2013 г. същите са приети като такива. Друг състав на ОС - гр. Благоевград е разгледал делото по същество, като не е отчел приетите писмени доказателства, обсъждайки наложеното наказание на подсъдимия. При това не са нарушени процесуалните права на подсъдимия, тъй като приложените по делото данъчни декларации и декларираните с тях нулеви печалби /по-точно за посочените години са посочени само загуби/ на фирмата му са пряко неотносими към финансовото състояние на К., извършеното престъпление и наложената глоба. В касационната жалба се твърди, че е кредитиран негоден протокол за оглед и изземване. Твърдението не може да бъде споделено. Приложения на л. л. 9-10 от ДП протокол за претърсване и изземване, придружен със съответния детайлен албум /л. л. 11-16/, отговаря на всички изисквания по чл. 129 НПК, на основанието и на целта на извършеното процесуално действие по чл. 160 НПК. Извършено е от компетентен орган при условията на неотложност и е осъществено по предвидения в чл. 163 НПК ред в присъствието на поемни лица и представител на фирмата на подсъдимия /чл. 162, ал. 1 и ал. 4 НПК/, поради което е годно доказателствено средство за извършените действия, за реда, по които са извършени и за събраните доказателства. При изготвянето му А. С. не е съобщил искания, бележки и възражения, в това число, че е близък на собственика на фирмата, не са му разяснени правата и задълженията му като поемно лице, не е присъствал на извършеното процесуално действие или е участвал в същото само пет минути. Подписал е протокола. С определение № 883 от 31.01.11 г. съдът е одобрил протокола за претърсване и изземване с подробен запис на иззетите от магазина стоки по вид и бройки. При това не е бил необходим разпит на поемните лица от първоинстанционния съд. Въпреки това, такъв е проведен. Наложило се е и извършването на очна ставка между двете поемни лица. В мотивите към присъдата съдът е посочил защо е дал вяра на отразеното в протокола за претърсване и изземване и на второто поемно лице - К. и свид. К., а не на С. и свид. Й., присъствал в следственото действие като представител на К.. Показанията на С. в съдебно заседание насочват към неизпълнение на задълженията на поемно лице, за което е предвидена отговорност като свидетел по силата на чл. 137, ал. 3 НПК. Не може да се приеме и възражението, че К., като поемно лице, е бил заинтересован от изхода на делото, поради обстоятелството, че е служител на ГД "БОП" и е отишъл на проверка по подаден в службата сигнал. Той не е извършил действие по разследването. Не е имал и друго процесуално качество. От друга страна, за естеството на разкритото престъпление по чл. 172б НК от значение са не познанията на К. като служител на ГД "БОП", а експертното знание на вещото лице, специалист по търговските марки. По двете предходни възражения контролираните инстанции са взели отношение - БРС на л. л. 284-285, а БОС на л. 50. Законосъобразно е реализирана наказателната отговорност на К. по чл. 172б, ал. 2 НК. На доводите в касационната жалба в обратната насока, свързани с липсата на съгласие на притежателите на търговските марки, техния представител за България като пострадало лице, приетите вредни последици и тяхната парична равностойност, настоящата инстанция взе отношение по-горе, което е в съответствие с ТР № 1 от 31.05.13 г., т. д. № 1/13 г. на ОСНК на ВКС. Във връзка с посоченото, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се ОСТАВИ БЕЗ УВАЖЕНИЕ. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Цитирани разпоредби

3