Решение № 8480 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 954/2012 г.

Решение № 8480 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 954/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Станимир Петров Паунов от гр. София против решение № 4741 от 31.10.2011 г., постановено по адм. д. № 7112/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 49238 от 6.06.2011 г. на началник група АНД при ОПП - СДВР за прилагане на принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за управление на МПС" на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Претендира се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен. Ответникът не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че на Станимир Паунов са издадени пет броя наказателни постановления за периода от 11.06.2008 г. до 9.07.2010 г., представени по административната преписка и описани в обстоятелствената част на оспорената заповед. Прието е, че същите са надлежно връчени на адресата. Няма данни за обжалването им по съдебен ред. Въз основа на тях на Паунов са отнети 52 контролни точки. Отнемането на контролни точки настъпва по силата на чл. 157 от ЗДвП и наказателните постановления в частта, в която е посочен отнетия брой точки имат характер на констативен административен акт. Според съда, изложените от жалбоподателя доводи за ненадлежно връчване са недоказани. Тъй като няма данни същите да са били обжалвани и отменени, първоинстанционният съд е приел, че на Станимир Паунов са отнети всички контролни точки по приложимата Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат. Приел е, че е неоснователно възражението за изтекла погасителна давност за наложените на адресата административни наказания, тъй като отнемането на контролните точки не е административно наказание. Така мотивиран е приел правния извод, че основанията за изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство са налице, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и оспорваната заповед е законосъобразна. Този извод е неправилен. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. В заповедта са посочени конкретните наказателни постановления, с които на касатора са отнети всички контролни точки. Нито едно от тези наказателни постановления не е връчено на жалбоподателя, тъй като липсва такова удостоверяване. Административният орган, както и съдът са приели същите за надлежно връчени, предвид представени две докладни записки от служител на МВР - от 6.01.2011 г. и от 21.03.2011 г. С тях същият е удостоверил, че при посещение на посочения известен адрес лицето не е открито. Настоящият съдебен състав приема, че такова удостоверяване не е релевантно за приложението на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Няма данни за точните обстоятелства дали лицето е търсено на известния адрес и не е намерено, липсват данни и за смяна на адреса или неизвестен такъв, обуславящи приложението на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Още повече, на адресата са връчвани лично последващи наказателни постановления, както и оспорената заповед, именно на известния на органа адрес. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с цел безопасност по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка и за нейното законосъобразно прилагане е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и то да не е върнало свидетелството си за правоуправление. Конкретният спор е досежно отнемането на контролните точки като правопораждащ факт за прилагането на ПАМ. Контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В приложимата Наредба е определен максимален размер от 39 контролни точки и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения. Контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. За да е налице релевантно отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в Наредбата нарушения. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания. Наказателното постановление, установяващо нарушението и наложеното наказание, следва да е влязло в сила. Съгласно чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Едва след осъществяването на някой от посочените юридически факти по надлежния ред, на нарушителя следва да се отнемат съответния брой контролни точки. Последиците възникват от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е приел за доказано твърдението на административния орган, че съобразените наказателни постановления са влезли в сила, като не е взел предвид данните по преписката за ненадлежно връчване на посочените от административния орган наказателни постановления. В производството по проверка на законосъобразността на наложената принудителна мярка е относим въпросът за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията и съответно отнетите контролни точки. Когато актът не е връчен по установения от закона ред, се презюмира, че не е съобщен на адресата. Само когато законовите изисквания са спазени, ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Действията по връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им - чл. 170, ал. 1 от АПК. В случая представените от административния орган доказателства сочат на неизпълнение на изискванията на закона и правят недоказано твърдението за редовно връчване на наказателните постановления. Поради това изводът на съда, че и тези постановления, съобразени от административния орган при издаване на оспорената заповед, са влезли в сила и следователно са породили правни последици, е неправилен. Не могат да се приемат за настъпили правни последици, чийто правопораждащ факт не е установен. При това положение оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не са осъществени предпоставките от фактическа страна, с които нормата на чл. 171, ал. 4 във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, свързва настъпването на конкретните правни последици. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. При изяснена фактическа обстановка и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Воден от горното, Върховният административен съд