Решение № 8197 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4755/2014 г.

Решение № 8197 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4755/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по гл. ХII на АПК. С решение № 257 от 12.02.2014 г., постановено по адм. д. № 2925/2013 г. Административен съд - Варна, първо отделение, ХХV-ти състав, е отхвърлил жалбата на "НТМ Трейдинг"-ООД-гр. София, срещу решение № 9300 - 256/14.03.2013 г. към ЕАД 12BG002002Н0033459/03.05.2012 на Началника на Митнически пункт "Варна Запад", потвърдено с решение № Н47-97-1/17.05.2013 г. на началника на Митница Варна, с което на основание чл. 201, 214, 217, 221 от МК, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и глава II от ППЗМ, са взети под отчет допълнително дължими суми по горепосочения ЕАД от "НТМ Трейдинг"-ООД-гр. София до размера на преизчислените държавни вземания в общ размер на 1 889,55 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Агенция Митници - София разноски по делото в размер на 253,37 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "НТМ Трейдинг"-ООД-гр. София, представлявано от управителя Никола Стоименов Геров, чрез пълномощника му адв. Петър Стамов. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения се излагат в касационната жалба. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Варна. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалбата началник на Митнически пункт "Варна Запад " чрез своя процесуален представител юрисконсулт Маринела Роева взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на "НТМ Трейдинг"-ООД-гр. София, срещу решение № 9300 - 256/14.03.2013 г. към ЕАД 12BG002002Н0033459/03.05.2012 на Началника на Митнически пункт "Варна Запад", потвърдено с решение № Н47-97-1/17.05.2013 г. на началника на Митница Варна, с което на основание чл. 201, 214, 217, 221 от МК, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и глава II от ППЗМ, са взети под отчет допълнително дължими суми по горепосочения ЕАД от "НТМ Трейдинг"-ООД-гр. София до размера на преизчислените държавни вземания в общ размер на 1 889,55 лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по спора: осъществения внос от "НТМ Трейдинг"-ООД на "капаци с рамки за улични шахти и решетки с рамки за отводнителни канали от стъклоусилен композит" от Китай, за който е подаден посочения по-горе ЕАД, с който стоката е поставена под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление" и декларирана по ТАРИК 7020008000, констатациите при последваща проверка за идентична стока по ЕАД № 13BG002002Н0013951/13.02.2013 г., според които по ТАРИК 7020008000 се включват изделия от стъкло, които не са обхванати нито от предходните позиции на глава 70, нито от други позиции от Комбинираната номенклатура, и при която изделията остават класирани тук, дори да са съчетани с други материали, но при условие, че запазват характера си на стъклени артикули, като според представената спецификация по този ЕАД най-същественият материал, от който са направени изделията и определящ температурния обхват на приложение, е непромокаема полиестерна смола, а стъклените влакна представляват армиращ елемент, като в заключение е прието, че стоката по процесното ЕАД 12BG002002Н0033459/03.05.2012 следва да бъде класирана по ТАРИК 3926909790, поради което е извършена корекция в клетка 33 "тарифен код" и вземане под отчет на възникналите разлики в държавните вземания. Посочено е, че обжалваното митническо решение е издадено от компетентен орган, при спазени изисквания за форма и реквизити, при спазване на законовите изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е формулирал и спорните въпроси между страните - налице ли са предпоставки за извършване на последваща проверка на декларацията по реда на чл. 78, § 3 от Регламент 2913/02 на Съвета от 12.10.1992 г., извършвана ли е такава законосъобразно, правилно ли е определен приложения от митническия орган тарифен номер 3926909790, законосъобразно ли са определени допълнителни задължения за мито и ДДС и лихви за забава. По първия спорен въпрос - налице ли са предпоставки за извършване на последваща проверка по декларацията първоинстанционният съд е дал положителен отговор. Аргументите му в тази насока са обосновани на тълкуване на отделни разпоредби от Митническия кодекс на общността относно понятия режим допускане под свободно обръщение - чл. 79, митническо деклариране - чл. 4, § 17, характер на писмените декларация /ЕАД/ - чл. 62, § 1 и 2, дата на прилагане на разпоредбите на митническия режим - чл. 67, възникване на митническото задължение - чл. 201, § 2, законовите основания, по силата на които се дължат митническите задължения. На база на това е прието, че посочването в митническата декларация на правилния код по Комбинираната номенклатура е от особена важност за правилното прилагане на митническия режим и за упражняване на митнически надзор в рамките на този режим, като задължение на декларатора е да предостави точни данни за определяне на правилната позиция при тарифното класиране на стоката, като в случай на съмнение може да поиска от митническите органи обвързваща тарифна информация съгласно чл. 12 от Митническия кодекс, а тъй като при приемането на митническата декларация митническия орган не се произнася по верността на предоставените от декларатора данни, не съществува пречка да се провери впоследствие верността на тези данни, в който смисъл е цитирано решение на СЕС от 15.09.2011 г. по дело С - 138/10, т. 39., която и възможност е уредена в чл. 78, § 3 от Регламента. След това в мотивите на решението съдът се е занимал с въпроса относно това дали внесената стока е била правилно декларирана по ТАРИК. За да отговори на този въпрос е дадено тълкуване на отделни правни разпоредби относно правилата на тарифно класиране - чл. 27 от ЗМ. По отношение на твърдението на жалбоопдателя, че посочения в декларацията тарифен номер 7020008000 е верен, тъй като предмет на вноса е стока, която не е идентична със стоката по ЕАД № 13BG002002Н0013951/13.02.2013 г., решаващият съд е приел, че констатациите на митническия орган по оспореното решение се установяват с допълнително събраните доказателства в хода на административното обжалване /копие от писмо на производителя на стоката относно нейния състав/. Според съда жалбоподателят не е опровергал тези констатации /съдържанието на същите е възпроизведено на стр. 7 от мотивите - л. 110 от делото/. С оглед на това е прието, че класирането на стоките от митническия орган е извършено в съответствие с правилата за тарифно класиране на стоките съобразно действащата митническа нормативна база, като съобразно правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура и Обяснителните бележки на Хармонизираната система, стоката е класирана в позицията, която най-специфично описва стоката, което представлява предимство пред позициите с по-общо значение в конкретния случай код по ТАРИК 3926909790. Акцентирано е и обстоятелството, че когато изделията са съставени от различни материали или компоненти, същите се класират съобразно материала или компонентата, която им придава основният характер или предназначение, като основният характер се определя в зависимост от естеството на основния материал или от значението на един от съставните елементи, с оглед употребата на стоките, както правилно е отбелязано от митническия орган. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения митнически акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - гр. Варна е не правилно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните доводи на касатора са, че съдът не е обсъдил всички доводи на жалбоподателя, основал е решението на неправилно интерпретиране на доказателствата, при разместване на доказателствената тежест и при нарушение на принципа на служебното начало в административния процес. Развити са аргументи по отделните оплаквания. По отношение на така направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: Не може да бъде споделено оплакването, че първоинстанционният съд неправилно е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че са налице предпоставки за извършване на последваща проверка по смисъла на чл. 78 от МК. Процесуалната уредба на последващият контрол на декларирането се съдържа в раздел IV от гл. ХIV от ЗМ. Производството за последващ контрол е единно за двете проявления на контрола - проверката на декларацията по чл. 84, ал. 1 от ЗМ и проверката на търговски документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки по чл. 84, ал. 2 от ЗМ. По смисъла на чл. 78, § 3 Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., неверните и непълни данни, установими при последващата проверка на декларацията, са както фактическите грешки, така и грешките по правото. При отчитането на новите данни (верни и пълни), възниква правомощието на митническите органи да "уредят ситуацията" (по терминологията на чл. 78, § 3 Регламент (ЕИО) № 2913/92 г.) при спазване на съответните разпоредби, включително и като поправят декларацията по своя инициатива в съответствие с чл. 78, § 1 Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. Възраженията на жалбоподателя, че случая механично са приложени резултатите от проверка по чл. 70, § 1 от МК, които са приложими в друго производство, и не могат да бъдат прилагани при проверката по реда на чл. 78 от МК, са неоснователни. В конкретния случай в административно-наказателно производство по отношение на извършен внос от същото дружество /дали стоките са идентични е спорен въпрос/ е установено, че посочения от вносителя тарифен номер е неправилен. Това обстоятелство е послужило като основание да се извърши последваща проверка и по другите предходни декларации на вносителя, което е послужило и като основание за издаване на оспореното решение. Няма законова пречка извършването на корекция в тарифния код да бъде извършено в рамките на последваща проверка. Този извод е следва както от разпоредбата на чл. 78, § 3 от МКО, така и от т. 56 от решение от 14.01.2010 г. по съединени дела С-430/11 и С-431/11 на Съда на Европейския съюз. В друго негово решение - това от 22.11.2012 г. по съединени дела С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11, по т. 3 е прието, че няма пречка последващата промяна в тарифното класиране на стоките да се извършва въз основа на документи, без митническите органи да са длъжни да проверяват физическите стоките, като е достатъчно е чрез събраните при проверката доказателства да бъдат установените обективните характеристики на стоката. Настоящата съдебна инстанция намира за основателни другите оплаквания на жалбоподзателя - за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, свързани с това, че първоинстанционният съд не се е занимал и не отговорил на възражението на жалбоподателя, че не е налице идентичност на стоката, предмет на внос по ЕАД 12BG002002Н0033459/03.05.2012 и стоката, предмет на внос по ЕАД № 13BG002002Н0013951/13.02.2013 г., както и че неправилно е прието, че той не е оборил констатациите на митническия акт, които констатации според него не се подкрепят от събраните доказателства и е допуснато разместване на доказателствената тежест. По делото няма спор за факти и същите правилно са възпроизведени в първоинстанционното решение. Правилно е определен основният спорен въпрос между страните - каква следва да бъде правилната тарифна позиция на внесените от "НТМ Трейдинг"-ООД-гр. София "капаци с рамки за улични шахти и решетки с рамки за отводнителни канали от стъклоусилен композит" от Китай, за който е подаден посочения по-горе ЕАД, с който стоката е поставена под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление" и декларирана по ТАРИК 7020008000 - изделия от стъкло, които не са обхванати нито от предходните позиции на глава 70, нито от други позиции от Комбинираната номенклатура, и при която изделията остават класирани тук, дори да са съчетани с други материали, но при условие, че запазват характера си на стъклени артикули, каквато теза се поддържа от жалбоподателя, или същите следва да бъдат декларирани с тарифен код по ТАРИК 3926909790 - "други" пластмаси и пластмасови изделия, по която позиция е предвиден по-висок размер на вносното мито, което има за последица определяне по висок размер на дължими митни сборове - мито и ДДС. В решението на началника на МП "Варна Запад" е прието, че според представена спецификация по друго ЕАД от същия вносител е установено, че стоката е изработена от GRP - "glass reinforced plastic" - материал, който е композит от непромокаема полиестарна смола, стъклени влакна, кварц, корунд, антидиоксант, UV добавка и други, от което, както и от информация на сайта на фирмата вносител най-съществения материал, от който са направени изделията и определя температурната област на приложение е непромокаемата полиестерна смола, а стъклените влакна се използват само за армираш елемент. В решението на началника на Митница Варна, постановено в производството по административното обжалване, е дадено още по-подробно описание на материала, от който са изработени изделията, като е прието, че митническият орган е определил правилно тарифния номер на стоката. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че констатациите на митническия орган относно определяне на тарифния номер на внесените стоки са правилно и законосъобразни и че тези констатации не са оборени от жалбоподателя. Тези негови изводи не се споделят от настоящата съдебна инстанция. В общи линии мотивите на първоинстанционния съд в тази му част се изразяват във възпроизвеждане на съдържанието на митническите актове, без да има произнасяне по възраженията на жалбоопдателя. На първо място административният съд не е отговорил на възражението на жалбоподателя, че липсва идентичност на стоките, предмет на вноса по ЕАД 12BG002002Н0033459/03.05.2012 и стоката, предмет на внос по ЕАД № 13BG002002Н0013951/13.02.2013 г. На второ място, неправилно е прието от административния съд, че констатациите на митническия орган не са оборени от жалбоподателя. За да се отговори на въпроса кой носи доказателствената тежест в процеса, следва да се изходи от установената фактическа обстановка. В случая при вноса жалбоподателят подава ЕАД, в който посочва като тарифен номер на внасяната от него стока 7020008000 - изделия от стъкло. В оспореното митническо решение се твърди, че този номер е неправилно посочен и че с оглед на естеството на стоката правилния тарифен номер е 3926909790 - изделия от пластмаса, за които се дължи по-висок размер митни сборове. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, приложим и в производството по оспорване на митнически актове, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Пренесено на плоскостта на доказване в конкретния случай това означава, че митническият орган следва да докаже, че внесената стока следва да бъде класира към този тарифен номер, съобразно материала или компонента, който й предава основния характер или предназначение. По отношение на внесените стоки има представен сертификат от завода-производител в Китай, в който е дадено процентното съотношение на материалите, от които е изработена стоката, но от него не става ясно кой е водещия материал, тъй като водещият материал не се определя от количествените характеристики / в случая полиестерната смола е 5%, а фибростъклото е 65%/ същия във вещта. Изводите на митническия орган по отношение на водещия материал са обосновани със становище вх. № 4424 - 282/04.03.2013 г. на отдел "Тарифна политика" на Митница Варна /л. 52 от първоинстанционното дело/, според което най-съществения материал, от който са направени изделията и определящ температурния обхват на приложение е непромокаемата полиестерна смола, а стъклените нишки се използват само като армираш елемент, поради което не може да се приеме, че се касае за стъклен артикул по смисъла на глава 70 от КН, по който начин е декларирана стоката от вносителя. Това становище на митническия орган е оспорено от жалбоподателя. Между страните няма спор относно кои правила за тарифиране следва да бъдат приложени и при това положение основният спорен въпрос между тях се явява това кой е водещият материал на внесената стока. Този въпрос е чисто технически и отговорът на същия предполага специални познания в областта на техниката и по-специално материалите, от които са изработени внесените изделия. Въпросният отдел "Тарифна политика" към Митница Варна е част от митническата администрация и в този смисъл представлява становище на органа, издал акта, поради което по виждане на настоящата инстанция не съставлява достатъчно доказателство, обосноваващо правилното определяне на вида на стоката. При условията на чл. 171, ал. 4 от АПК е бил длъжен да укаже на митническата администрация, че при условията на чл. 170, ал. 1 от АПК носи доказателствената тежест за съществуването на фактическите основания на оспорения митнически акт. От друга страна съдът е длъжен да реши спора по същество, което предполага да отговори на поставения по-горе основен спорен въпрос за това кой е водещия материал, като в тази насока при условията на чл. 195, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК при проявена процесуална пасивност от ответната администрация е бил длъжен да назначи служебно техническа експертиза, която да се произнесе по този въпрос. По делото е представено споразумение № С - 101/2013 г., подписано на 15.03.2013 г. между началника на Митница Варна и вносителя "НТМ трейдинг"-ЕООД-гр. София във връзка с административно-наказателното производство по посоченото по-горе ЕАД № 13BG002002Н0013951/13.02.2013 г., с което страните са се споразумели, че правилния тарифен номер на внесения по това ЕАД "капаци и рамки ревизионни шахти от стъклоусилен композит" е 3926909790 с мито 6,5%, а не с тарифен номер 7020008000 с мито 3%, както е декларирано от вносителя. Същото не коментирано от първоинстанционния съд, като по него спорни са и въпросите за идентичност на внесените стоки и обстоятелството, дали намира обвързваща сила и по отношение на предходни вносове от същото дружество. Предвид на гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че решението на Административен съд-Варна е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което обосновава необходимостта от неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се отговори поставените по-горе въпроси, в това число да бъде изслушана и посочената по-горе експертиза. При новото разглеждане първоинстанцонният съд следва да се произнесе и въпроса за разноските, в това число и за тези в настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,