Решение № 8976 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5889/2018 г.

Решение № 8976 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5889/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. С., гражданин на Афганистан, чрез процесуален представител, против решение № 1267 от 28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 12923/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. Т. се неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил като неоснователна жалбата на Т. С., гражданин на Афганистан, срещу решение № 15583 от 11.08.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт е издаден при спазена процедура и в писмена форма, без да са допуснати процесуални нарушения. За да отхвърли жалбата на Т. С. срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта. Възприета е констатацията, че всеки един орган, до когото е отправена молбата за закрила може и е длъжен да направи конкретна преценка за обстоятелствата за уважаването й, вкл. дали насилието не е безогледно, преценено по пълзящата скала, посочена в т. 39 на решение от 17.02.2009 г. на Съда на ЕС по дело № С-465/07 г. Също така е направен извод, че не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Прието е, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е прие, че при проведеното интервю и пред съда, не са ангажирани сигурни доказателства, че жалбоподателката е поставена в опасност. Жалбоподателката сочи, че не е имала проблеми с официалните власти или с организация, както и не е била подложена на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Единствената причина за напускането на държавата по произход е, че там няма кой да се грижи за нея. Изложените твърдения не могат да мотивират съда да приеме, че на чуждия гражданин следва да бъде предоставена международна закрила. На следващо място е прието от съда, че към настоящия момент не съществуват доказателства за това, че ситуацията в Афганистан достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Първоинстанционният съд е приел, че не съществуват никакви достоверни доказателства, че жалбоподателят е бил принуден да напусне държавата си по произход поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. Тъй като жалбоподателката не доказва, че е специфично засегната поради присъщи на личното й положение елементи, то за предоставяне на хуманитарен статут се изисква висока степен на безогледно насилие. Решението е правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Административен съд С. - град, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства правилно е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от жалбоподателя причини да напусне страната си - не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от личен и социално-икономически характер и не обосновават наличието на основанията по чл. 8 от ЗУБ. Правилно е прието, че статут на бежанец може да не се предостави, когато в част от държавата по произход не са налице причини за основателно опасение от преследване спрямо чужденеца, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. В тази връзка правилно е прието от първоинстанционния съд, че към настоящия момент не съществуват доказателства за това, че ситуацията в Афганистан достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В последните години талибаните са изтласкани от правителствените сили и полицията. В страната се наблюдава макар и бавна, но постоянна тенденция към стабилизиране, съпроводена с икономическо и социално развитие. Независимо от факта, че в отделни провинции талибаните и други бунтовнически групи продължават да извършват нападения над мирни граждани, мащабът им не се доближава до утвърдените критерии за безогледно насилие. Няма съмнение, че на много места в Афганистан има спорадични актове на насилие, съпроводени с жертви, но същите нямат масов характер. От общоизвестни източници на информация се установява, че в страната живеят много етнически групи, но въпреки, че между тях възникват конфликти най-вече заради пасища и вода, не може да се приеме, че някоя от тях е подложена на целенасочено преследване. Обосновани са изводите на съда и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Т. С. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, правилно съдът е приел, че липсват доказателства тя да е била изложена на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е мотивирал решението си именно с установеното актуално положение в държавата на произход на чужденеца. Административен съд С.-град правилно е приел, че жалбоподателката не е заявила да има проблеми, свързани с вътрешно-политическата обстановка в Афганистан. В конкретния случай, от изявленията й е видно, че същата не е била лично преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Не се установяват и тежки посегателства спрямо личността на жалбоподателя, както и изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Правилен е изводът на съда, че единствената причина за напускането на държавата по произход е, че там няма кой да се грижи за нея. Изложените твърдения не могат да мотивират съда да приеме, че на чуждия гражданин следва да бъде предоставена международна закрила. В случай, че тя има роднини, които пребивават легално на територията на страна, същата можа да кандидатства за получаване на разрешение за пребиваване съгласно, Директива 2003/86/ЕО НА СЪВЕТА от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството. За пълнота, настоящата инстанция следва да посочи, че с оглед тълкуването на чл. 15, буква "В" от директива 2004/83/ЕО, дадено с решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС Люксембург съществуването на тежки и лични заплахи по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достигне толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице върнато в съответния регион, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи, като преценката за това е на компетентните национални власти или юрисдикциите на държавите-членки. С посоченото съдебно решение изрично се признава правото на преценка за степента на развитие на конфликтите и наличието на сериозни и потвърдени основания за предположение за реална опасност от реализиране на заплахите. От становището на ДАБ е видно, че цялостната оценка на ситуацията на цялата територия в Афганистан не може да се определи като отговаряща на определението за вътрешен въоръжен конфликт. Не са налице основания да се приеме, че е налице безогледно насилие и единствено поради присъствието, там възникват опасности от тежки посегателства, включително при съобразяване на възможностите за вътрешно разселване. Като е отхвърлил жалбата на Т. С., административният съд е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховния административен съд, Четвърто отделение,