Решение № 4107 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3031/2018 г.

Решение № 4107 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3031/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Командира на Националната гвардейска част (НГЧ), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 7707 от 14.12.2017 г. по административно дело № 3237/2016 г. от Административен съд - С. град, с което е отменена негова заповед № ЛС-37/11.03.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Попгеоргиев против заповедта бъде отхвърлена като неоснователна и същият бъде осъден да заплати направените деловодни разноски от касатора за двете съдебни инстанции. В жалбата са наведени подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. В представени писмени бележки и в съдебно заседание процесуалния представител на касатора отново излага подробни твърдения относно неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба – Б. Попгеоргиев, чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране от активно легитимирана страна с жалба против индивидуален административен акт. Същото е и правилно. Няма спор между страните, че актът е постановен от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Правилен и обоснован е изводът на съда, че заповедта е постановена при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до материална незаконосъобразност на акта. Безспорно по делото е установено, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед № ЛС-37/11.03.2016 г. на Командира на НГЧ е постановена въз основа на експертно решение по годността за военна служба на Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) при Военномедицинска академия № 31/4/07.03.2016 г., и на основание чл. 162, т. 3, във вр. с чл. 161, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ), във връзка с чл. 77 ППЗОВСР е постановено прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и зачисляване в резерва на старшина Б. Попгеоргиев. С цитираното решение ЦВМК приема, че освидетелстваният Попгеоргиев с диагноза увреждане на междупрешлените дискове в торакален и лумбален отдел на гръбначния стълб, дискова херния на ниво ТН12-Л1, дискова херния на ниво Л4-Л5, дискова херния на ниво Л5-ЕС1, протрахиран болков синдром е негоден за военна служба на основание медицински стандарти 2013. Посоченото решение на ЦВМК обаче е отменено с влязло в сила на 18.07.2017 г. съдебно решение № 3574 от 26.05.2016 г. по адм. дело № 2855/2016 г. на АССг, оставено в сила с решение № 9522 от 18.07.2017 г. по адм. дело № 8098/2016 г. на Върховния административен съд. При това безспорно се установява, че към момента на постановяване на заповедта не са били налице материалноправните предпоставки за постановяването й, а именно не е било установено по надлежния ред, че настъпила негодност за военна служба на Попгеоргиев (чл. 162, т. 3 ЗОВСР). Действително в разпоредбата на чл. 77, ал. 1 ППЗОВСРБ е предвидено, че прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т. 3 ЗОВСР (при настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност) се извършва въз основа на експертно решение на военномедицинските органи или заключение на органите по чл. 141, ал. 3 ЗОВСРБ, което е окончателно и не подлежи на обжалване. В случая следва да бъде съобразено както наличието на влязло в сила съдебно решение, с което експертното решение е отменено, така и разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за здравето, предвиждащ изрично обжалваемост на актовете на ТЕЛК и НЕЛК, във вр. с чл. 16, ал. 3 от ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, предвиждащ, създаването на ТЕЛК за военнослужещи и държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (създават се към Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) към Военномедицинската академия и към Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) към МВР). С оглед на така установеното настоящия състав намира, че заповедта е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, преди да е установено със стабилен административен акт настъпила негодност за военна служба на военнослужещия и в нарушение на материалния закон, доколкото с влязло в сила съдебно решение административния акт за установяване на негодността е отменен, при което не са налице посочените в заповедта материалноправни основания. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение