Решение № 2999 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2011 г.

Решение № 2999 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, против решение № 209/29.04.2011 г. по адм. дело № 455/2010 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - "СЕВ-Брокерс" ЕООД, гр. Габрово, чрез процесуалния си представител - адв. Каменов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отменил Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 1002953/24.03.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново, офис - Габрово, потвърден с решение № 223/21.05.2010 г. на директора на Д"ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, като незаконосъобразен и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов АПВ, по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона, съгласно мотивите на решението. С отменения АПВ, чрез прихващане е извършено погасяване на данъчни задължения за лихви върху ДДС по справка-декларация по ЗДДС (отм.) за месец октомври 2000 г. в размер на 3 388.27 лв., при поискано от "Сев Брокерс" ЕООД такова прихващане за погасяване на главница по ДРА № 279/2006 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорения акт противоречи на материалния закон - чл. 169, ал. 5 от ДОПК, което го прави незаконосъобразен. Административният орган не се е съобразил с установената от разпоредбата последователност на погасяване на публичните задължения по вид, а именно: разноски, главница и най-накрая лихви. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно оспорения административен акт. Същият е постановен в производство по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, по искане на ответното дружество - "Сев Брокерс" ЕООД, гр. Габрово за прихващане или възстановяване на декларирания в СД по ЗДДС от 10.03.2010 г. данък добавена стойност за възстановяване, в размер на 3 388.27 лв., но вместо да се постанови прихващане с дължимата главница по ДРА № 279/18.07.2006 г., както е поискано, органът е извършил такова с дължими лихви върху ДДС по СД по ЗДДС (отм.) за м. 10.2000 г. По делото не е спорно, че към 01.02.2010 г. ответното дружество има неизплатени публични задължения в размер на: главница 61 562.55 лв. и лихви в размер на 139 814.83 лв., като за всички тях са налице образувани изпълнителни дела. Не е спорно и това, че най-старото по време на възникване задължение, е това по СД по ЗДДС за м. 10.2000 г. По делото е установено, че декларираният от ответника ДДС за възстановяване по СД по ЗДДС от 10.03.2010 г. е действително в размер на 3 388.27 лв., поради което и искането на същия за прихващането й с изискуеми данъчни задължения, на основание чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е основателно. Като е достигнал до същите изводи органа по приходите е извършил прихващане на тази сума със задълженията на ответника за лихви по най-старото му задължение от м. 10.2000 г., позовавайки се на разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК визираща, че задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им. При установените данни решаващият съд е приел, че погасяването е извършено неправилно, тъй като разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК за случая е неприложима. Разбирането е правилно и се споделя от настоящата инстанция. За случая е приложима разпоредбата на чл. 169, ал. 5 от ДОПК, визираща последователността на погасяване на публичните вземания по вид, а не по реда на възникването им. Съгласно нея подлежат на погасяване публичните вземания в следния ред, съобразно вида им: разноски, главница и лихви. Това следва от тълкуването й, според което при наличието на изпълнителни дела, ал. 3 и ал. 4 от същата разпоредба., не се прилагат. Изложеното обуславя извод, до който е стигнал и първоинстанционния съд, а именно, че при наличието на изпълнителни дела срещу ответника, прихващането на подлежащия на възстановяване ДДС, с други негови публични задължения е следвало да се извърши в последователността, на посочените от нормата на чл. 169, ал. 5 от ДОПК задължения по вид, а именно: разноски / в случая такива няма/, главница и лихви. Като не е съобразил този ред на прихващане на задълженията, а е приложил друг ред на възникване на задълженията / по време/, органа по приходите е издал незаконосъобразен административен акт, който правилно е отменен. В този смисъл е и практиката на ВАС по идентични случаи - решения по адм. дело № 9423/2010 г. и адм. дело № 15897/2010 г. Съобразно тези изводи и липсата на компетентност, законосъобразно, след отмяната на акта и на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК, съдът е върнал преписката на административния орган за постановяване на нов акт по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона. От това следва, че като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждането на разноски пред касационната инстанция. На същия следва да се присъдят такива в размер на 360 лева заплатен адвокатски хонорар, съгласно представените документи за извършено плащане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - осмо отделение