Решение № 7336 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1780/2024 г.

Производството е по чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. И. В., подадено чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила Решение 1536 от 13.02.202З г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело 4787/2022 г. С решението, чиято отмяна се иска, е отменено Решение 485 от 12.04.2022 г. по адм. дело 218/2022 г. на Административен съд - Бургас и е отхвърлена жалбата на М. И. В. срещу Заповед ЧР-03-140/03.12.2021 г. на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното му правоотношение като главен инспектор заместник-началник (режимна и надзорно-охранителна дейност) в затвора [населено място], 1-ва категория. В искането за отмяна са заявени конкретни основания с позоваване на разпоредбите на чл. 239, т. 1 и 2 АПК. Твърди се, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за правния спор, които се установяват с представянето на нови писмени доказателства. Отделно от това се твърди, че по надлежен съдебен ред е установена неистинност на показанията на свидетел, върху които е основано съдебното решение. Към искането са приложени писмени доказателства. Подробно е описана относимостта на всяко едно от представените доказателства към изхода на спора по делото. Направено е искане съдебното решение да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Ответникът министърът на правосъдието, чрез процесуален представител, оспорва искането за отмяна. Излага подробни възражения на релевираните от искателя доводи за отмяна на съдебното решение. Моли съда искането да бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта на искането за отмяна, намира следното: Със Заповед ЧР-03-140/03.12.2021 г., министърът на правосъдието е наложил на М. И. В. дисциплинарно наказание "уволнение" за дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата от ЗМВР. С Решение 1536 от 13.02.202З г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело 4787/2022 г., е отменено Решение 485 от 12.04.2022 г. по адм. дело 218/2022 г. на Административен съд Бургас, с което Заповед ЧР-03-140/03.12.2021 г. е била отменена, и е отхвърлена жалбата на М. И. В. срещу Заповедта. За да достигне до този резултат ВАС е приел за доказани действията, с които в периода юни 2020 г. юли 2021 г. В. е упражнявал натиск и влияние върху своите колеги, с което е нарушил разпоредбата на чл. 16, изр. първо от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието, утвърден със заповед ЛС-04-4/02.01.2018 г. на Министъра на правосъдието (Етичния кодекс). Според ВАС са безспорни доказателствата за бездействие (липса на резолюция за процедиране по докладната чрез последващи действия) от страна на В. по докладна записка за докладване на нарушение от страна на лишени от свобода, целящо прикриване на нарушение, както и за оказване на натиск върху служител при изпълнение на служебните му задължения относно отправяне на предложение един от затворниците-нарушител да бъде изведен на работа. Всичко това преценено в своята съвкупност, според ВАС сочи на поведение, което прекрачва границата на етичните отношения, като всички релевантни за процесния период сведения сочат за притесненията, които са изпитвали служителите от начина, по който срещу тях са разпореждани проверки или е изисквано съдействие . Като еднопосочно и недвусмислено е преценено изложеното в писмените сведения на по-голямата част служители за неблагоприятен микроклимат за изпълнение на служебните задължения, породен от непрекъснати дрязги, конфликти, лични нападки и конфронтации. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че описаното поведение, нарушаващо етичните правила е уронващо престижа на службата по смисъла на ТР 3/06.07.2007 г. на Общото събрание на съдии във ВАС, тъй като е станало известно на други лица и е засегнало авторитета на службата, в която работи В., в това число и репортажи по телевизията относно напрежението и нарушенията в затвора в [населено място]. Обоснован е извод за наличието и на предвиденото в чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР кумулативно условие, при което неспазването на правилата за професионална етика се определя като тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда дисциплинарно наказание уволнение . Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна е допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени в закона основания - чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Същите следва да не са били включени във фактическия материал, както и да не са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание представляват и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства е необходимо да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Иначе казано - непълнотата на фактическия, респ. на доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната, би могла да представлява основание за отмяна по тази точка от чл. 239 АПК. В т. 2 от нормата е предвидена възможност за отмяна на влезли в сила съдебни актове, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото, а съгласно т. 3, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Искателят поддържа наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за правния спор, позовавайки се на приложени писмени документи: 1. Писмо рег. 13071/27.10.2023 г. на ГДО - МП-София, ведно с извлечение от Книга за влезли и излезли в работно време - Регистър 9 "Пропускателен режим" и Регистър 10 "Пропускателен режим" - заглавна страница и стр. 126 от регистъра; 2. Писмо изх. 2584/18.09.2023 г. от началник на Затвора - [населено място], с което по силата на съдебно удостоверение изх. 10132/12.09.2023 г. на адвокат Гърков се предоставят заверени копия от дисциплинарна проверка, извършена по Заповед 431/16.07.2021 г.; Справка рег. 5239/18.09.2021 г.; 3. Искова молба вх. 13213/04.04.2023 г. на БРС; Протокол от съдебно заседание от 13.09.2023 г. по гр. дело 2042/2023 г. на БРС; Договор за спогодба по чл. 365 от ЗЗД с нотариална заверка на подписите от 13.09.2023 г.; 4. Саморъчен протокол от 21.11.2023 г. за предаване на документи от М. К. К. на М. В., ведно със Заповед 429/15.07.2021 г. на гл. инспектор М. В.; Заповед 482/19.08.2021 г. на ст. комисар Б. М. за налагане на наказание; 5. Съобщение от 15.07.2020 г. на Затвор - [населено място], с вх. 4329/01.07.2020 г. в Окръжна прокуратура - Бургас - първа страница; Предложение рег. 3126/26.06.2020 г. на К. Т. - ИСДВР на 5-та група Затвора - [населено място]. На първо място в искането се представят нови доказателства, свързани с образувана от М. В. дисциплинарна проверка срещу служителите С. и В., а именно писмо с изх. 2584/18.09.2023 г. от Главна дирекция Изпълнение на наказанията Затвор [населено място] по гр. дело 3632/2023 г., ведно с дисциплинарната проверка по Заповед 431 от 16.07.2021 г., ведно със самата заповед и становище на комисията, извършила проверката. Видно от представените материали, проверката е приключила със справка рег. 5239/13.09.2021 г. до началника на Затвор [населено място]. Представени са и Заповед 429/15.07.2021 г. за изясняване на постъпили предварителни данни относно неявяването на М. К. -оператор на топлоцентрала, на работа на 12.07.2021 г., както Заповед 482/19.08.2021 г. от началника на Затвор [населено място] - Б. М., с която на К. е наложено дисциплинарно наказание забележка , поради неявяването му на работа, без уважителна причина на 12.07.2021 г. С горните писмени доказателства искателят цели да докаже, че не е налице превишаване на служебни правомощия от негова страна с назначаване на произволни проверки, което да представлява нарушение на добрите нрави и начин, за сплашване на служителите да следват определено поведение. Счита, че тези писмени доказателства представляват нови обстоятелства, които не са му били известни към датата на постановяване на съдебното решение. Представените документи не представляват нови доказателства от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Същността на мотивите на Върховния административен съд касаят установените в хода на делото данни, че В. осъществявал целенасочено натиск върху някои от служителите в затвора, че се е възползвал от служебното си положение и превишавал правомощията си, възпрепятствал служителите да изпълняват пълноценно служебните си задължения и нарушавал етичните правила с поведението си. Фактът дали служителите, чиито проверки е инициирал В. са наказани нямат отношение към фактическите установявания на съда. Освен това назначената със Заповед 431/16.07.2021 г. проверка срещу служителите С. и В., независимо от становището на комисията, на което се позовава искателят, е приключила без да бъдат наложени наказания на двамата служители, тъй като дисциплинарно-наказващия орган, в случая началникът на затвора [населено място] - ст. комисар Б. М., е преценил, че цитираните нарушения не представляват дисциплинарни нарушения и не следва на служителите да бъдат налагани наказания. Доказателства за наложено наказание е представено единствено по отношение на К., но както беше посочено по-горе, този факт не е от съществено значение за правилното решаване на делото. Освен посоченото, представените доказателства не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като не може да се твърди, че след като въпросните дисциплинарни проверки не били приключили към момента на отстраняването му от длъжност, то В. не е могъл да знае за изхода от тях. Самият факт, че проверките са започнали въз основа на негови заповеди, означава, че е могъл да се снабди с доказателства за резултата от същите в хода на съдебното производство. На следващо място, в искането за отмяна са изложени съображения и са представени доказателства във връзка със случай от 30.06.2020 г., когато в Затвора - [населено място] е установено как лишеният от свобода М. предава на друг затворник полиетиленово пликче и по този повод М. В. не е взел отношение, след като му е докладвано. Искателят представя снимка на съобщение до Окръжна прокуратура - Бургас с вх. 4329/01.07.2020 г., с което е уведомена Окръжна прокуратура - Бургас за случая с предаденото полиетиленово пликче и извършения в тази връзка наркополеви тест за съдържащи се в пликчето наркотични вещества. Според искателя предвид факта, че изходяща поща се изпраща само с разрешение на началника на Затвора - [населено място] или с негов подпис, а в този ден той е изпълнявал по заповед тази длъжност, няма как да е прикрил извършено нарушение, щом е уведомил компетентните органи. Това доказателство също не попада в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Ако В. е знаел за изпратеното съобщение до Окръжна прокуратура Бургас и той го е съгласувал, значи то не представлява ново доказателство, а ако не е знаел за него, то тогава същото е неотносимо към спора, защото не опровергава факта, че не е взел отношение по процесния случай. На следващо място искателят представя доказателства във връзка с назначаването на работа на лишения от свобода М., който още същата вечер в деня на назначаването си е извършил описаното по-горе нарушение с предаването на полиетиленовия плик на друг затворник. Приложено е предложение за работа с рег. 3126/26.06.2020 г., изготвено от инспектор К. Т. - служител в Затвора - [населено място], от което е видно, че на лишения от свобода М. е изготвено предложение за работа след съгласуване с всички сектори в затвора още на 26.06.2020 г. Това предложение също не представлява доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като същото е съгласувано на 30.06.2020 г. от В., поради което не представлява нов факт по смисъла на посочената разпоредба. Нелогично е твърдението на искателя, че не е подозирал за съществуването на този документ, при положение, че носи неговия подпис. На следващо място е описан случаят с изслушването на В. от министърът на правосъдието и претенция за допуснати нарушения от негова страна. Представени са Писмо рег. 13071/27.10.2023 г. на ГДО - МП-София, ведно с извлечение от Книга за влезли и излезли в работно време - Регистър 9 "Пропускателен режим" и Регистър 10 "Пропускателен режим" - заглавна страница и стр. 126 от регистъра. Тези доказателства също не попадат в хипотезата за нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната , тъй като описаното изслушване в кабинета на министъра е било известно по време на делото и всякакви съмнения и нередности биха могли да бъдат пледирани от В. в хода на съдебното производство. С оглед изложеното, нито един от твърдените факти не е нов и е можел да бъде изискан всеки от представените документи, свързан с него и приобщен към проведеното съдебно производство, след поискване от страна на В.. На следващо място искателят се позовава на чл. 239, т. 2 АПК като мотивира искането си с представените искова молба вх. 13213/04.04.2023 г. на РС - Бургас; Протокол от с.з. от 13.09.2023 г. по гр. дело 2042/2023 г. на РС - Бургас; Договор за спогодба по чл. 365 ЗЗД от 13.09.2023 г. Излага твърдения, че със същите е установена неистинност на сведения, дадени от служител в Затвора - [населено място] в хода на образуваното срещу него дисциплинарното производство, на които е основан актът на съда. В хипотезата на чл. 239, т. 2 АПК влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Разпоредбата на чл. 239, т. 2 АПК визира няколко различни основания за отмяна, обединени от общия признак - източник на неправилността на съдебното решение е престъпление. За да е налице основанието за отмяна неистинност на показанията на свидетелите, върху които е основан актът , на което се базира искателят, е необходимо по надлежен съдебен ред - т.е. с влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело по глава двадесет и девета от НПК или с влязло в сила съдебно решение по чл. 124, ал. 5 ГПК да е установена твърдяната неистинност на свидетелските показания. Представените доказателства не установяват по надлежния съдебен ред твърдяната неистинност на показанията в случая е представен договор за спогодба, който не е доказателство в посочения смисъл, а е способ за решаване на граждански дела по доброволен начин, поради което искането и в тази част е неоснователно и недоказано. С оглед изложените по горе съображения, искането за отмяна следва да се отхвърли като неоснователно. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,